Георги Андрейчин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.97.214.234 (б.), към версия на Мико
Ред 44: Ред 44:
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]
[[Категория:Българи лагеристи в ГУЛАГ]]
[[Категория:Българи лагеристи в ГУЛАГ]]
[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
[[Категория:Български политици (19451989)]]
[[Категория:Български журналисти от Македония]]
[[Категория:Български журналисти от Македония]]
[[Категория:Български политици от Македония]]
[[Категория:Български политици от Македония]]

Версия от 00:30, 23 ноември 2015

Георги Андрейчин
български политик, американски синдикалист, съветски политик, комунист, синдикалист, троцкист

Роден
Починал
Георги Андрейчин в Общомедия

Георги Илиев Андрейчин, известен като Джордж Балканец (Шаблон:Lang-en), е американски, съветски и български профсъюзен деец, журналист, политик, дипломат и комунист.

Биография

Георги Андрейчин е роден на 7/19 януари 1894 година в село Белица, Разложко. Има две сестри: Мария (по мъж Станчева) и Яна (по мъж Мавродиева). В справки за социалния стаус на семейството се твърди, че е „бедно“ или „средно“ селско семейство. Самият Андрейчин пред НКВД през 1935 г. посочва, че произхожда от „средно селско семейство“.

След Илинденското въстание, когато родното му село е опожарено, пристига в София. Там като сирак е взет под закрила на цивилната листа на двореца и учи в пансион до завършване на гимназиалното си образование в Самоков. През тези години се запознава с един от „Солунските атентатори“ Павел Шатев.

При избухването на Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война е ранен край Кукуш. След като емигрира в САЩ получава повиквателна да се яви на наборна комисия в България и отказва да се върне, като се превръща в дезертьор (1915).

Емигрант в САЩ

Емигрира в Съединените щати в края на 1913 г. Работи като миньор в железодобивните мини на компанията „Оливър“ в град Хибинг, Минесота. Става член на профсъюзната организация „Индустриални работници на света“ (Industrial Workers of the World - IWW) и редактира органа ѝ „Солидарити“. Участва в организацията на стачки и е интерниран в Елис Айлънд през 1916 г.. Установява се в Ню Йорк и се свързва с дейци на Американската социалистическа партия, която е на антивоенни позиции. Като деен член на IWW е обвинен, по силата на влезлия в сила през 1917 г. Закон за шпионажа в прогерманска, саботажна дейност, за което в Чикаго е осъден на 20 години затвор и голяма глоба (1917). Излежава по-малко от година в затвора Лийвънуърт, Канзас. Освободен е под гаранция след намесата на американски работнически организации.

Редактира излизащите на български език вестници „Работническо дело“ (1918-1919) и „Работническа мисъл“ (1920). Сътрудничи на различни левичарски и профсъюзни издания като „Уан Биг Юниън Мантли“ (One Big Union Monthly), „Индъстриал пайъниър“ (Industrial Pioneer). При разпадането на Американската социалистическа партия на три крила Андрейчин и неговите приятели и сподвижници от IWW симпатизират на Американската комунистическа партия на труда (Communist Labor Party of America), която отхвърля догматичния болшевизъм и поставя като приоритет мощното синдикално движение.

През есента на 1920 г. се запознава лично с Чарли Чаплин на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална общност Гринидж Вилидж, където той общува и с други интелектуалци като Теодор Драйзер, Дъдли Фийлд Малоун, Флойд Дел и Арт Йънг. Чаплин описва срещата накратко в автобиографията си.[1]

Емигрант в СССР

В 1921 г. тайно заминава за Съветска Русия. Участва в Учредителния конгрес на Профинтерна като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро (1921). Оттогава датират по-близките му отношения с Лев Троцки и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшевишката партия и съветски гражданин. През 1922 г. За кратко посещава България (1922).

Работи в Госплан (1923-1924) и Промбанк (1926). Специален съветски емисар във Великобритания и Австрия. Подкрепя троцкистите, за което е изключен от болшевишката партия и заточен в Казахстан (1927). Освободен и работи в Народния комисариат на търговията (1930-1935) и Интурист (1936) г. Отново е арестуван и заточен в Сибир. Освободен е след началото на Германо-съветската война през 1941 г. През войната работа като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.

Завръщане в България

След Деветосептемврийския преврат се установява в България през 1945 г. Началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948-1949). Участник е на Парижката мирна конференция.

Арестуван на 29 април 1949 г. и изчезва. Години след това се разбира, че е разстрелян от НКВД през 1950 г. Реабилитиран е след смъртта на Сталин.

Женен за руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Българският социолог Андрей Райчев е син на Кира Андрейчина дъщеря на Георги Андрейчин.

Литература

  1. Chaplin, Charlie. My Autobiography. London, Penguin Books, 2003. ISBN 9780141011479. с. 246.