Въча: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 117: Ред 117:
[[Категория:Реки в България]]
[[Категория:Реки в България]]
[[Категория:Реки в Област Смолян]]
[[Категория:Реки в Област Смолян]]
[[Категория:Реки в Област Пазарджик]]
[[Категория:Реки в област Пазарджик]]
[[Категория:Реки в Област Пловдив]]
[[Категория:Реки в Област Пловдив]]
[[Категория:Притоци на Марица]]
[[Категория:Притоци на Марица]]

Версия от 05:52, 26 ноември 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.

Въча
Ждрелото на река Въча при навлизането ѝ в язовир "Кричим"
Ждрелото на река Въча при навлизането ѝ в язовир "Кричим"
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Смолян
Община Борино
Община Девин
Област Пазарджик
Община Батак
Община Брацигово
Област Пловдив
Община Кричим
Община Стамболийски
Община Родопи
Дължина112 km
Водосб. басейн1 645 km²
Отток22 m³/s
Начало
Мястона 3,4 km югоизточно от
село Кожари,
Община Борино
Каинчалски дял,
Западни Родопи
Координати41°31′45.84″ с. ш. 24°22′33.96″ и. д. / 41.5294° с. ш. 24.3761° и. д.
Надм. височина1 558 m
Устие
Мястодесен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати42°08′49.92″ с. ш. 24°36′51.84″ и. д. / 42.1472° с. ш. 24.6144° и. д.
Надм. височина168 m
Въча в Общомедия

Въча е река в Южна БългарияОбласт Смолян, общини Борино и Девин, Област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и Област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 km[1], която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Отводнява големи части от Баташка планина, Велийшко-Виденишки дял, Переликско-Преспански дял и рида Чернатица на Западните Родопи.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 м н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. / 41.671944° с. ш. 24.353333° и. д. в село Тешел, Община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, Община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.

В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.

Влива се отдясно в река Марица на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Кадиево, Община Родопи.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km2, което представлява 3,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Чапарско дере
  • ← Хаджиларска река
  • → Читакдере
  • Чаирдере
  • → Деринкоук
  • Широколъшка река
  • Девинска река (Дамлъдере, най-голям приток)
  • ← Алена
  • ← Говедарника
  • → Ябълков дол
  • Гашня (влива се в язовир "Цанков камък")
  • ← Лясковска река
  • ← Чурековско дере
  • ← Петварска река (влива се в язовир "Въча")
  • → Фотинска река (влива се в язовир "Въча")
  • ← Липово дере (влива се в язовир "Въча")
  • → Форцовско дере (влива се в язовир "Въча")
  • → Усоето (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Дълбок дол (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Черешовско дере (влива се в язовир "Кричим")
  • → Раздол (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Казнишка река
  • ← Малка Въча
  • → Кемерско дере
  • ← Устинска река

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — октомври. Среден годишен отток при град Кричим — около 22 m3/s.

Селища

По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада "Доспат-Въча"). По течението на самата река са изградени язовирите "Кричим", "Въча", "Цанков камък" и "Тешел", които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир "Въча"“ е най-високата в България - 144,5 m.

В долинните разширения около Кожари, Буйново, Тешел, Грохотно, Девин и Михалково и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени — Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалния монумент "Слона". В района на село Михалково има топли минерални извори.

Вижте още

Топографска карта

Галерия

Източници

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817