Юрген Хабермас: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ отличия и награди
Ред 33: Ред 33:
}}
}}


'''Юрген Хабермас''' ([[немски език|немски]]: ''Jürgen Habermas'') е [[философ]] и [[социолог]] в традицията на [[критическа теория|критическата теория]].
'''Юрген Хабермас''' ({{lang-de|Jürgen Habermas}}) е германски [[философ]] и [[социолог]] в традицията на [[критическа теория|критическата теория]].


== Биография ==
== Биография ==
[[File:AdornoHorkheimerHabermasbyJeremyJShapiro2.png|мини|200px|вляво|Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.]]
[[File:AdornoHorkheimerHabermasbyJeremyJShapiro2.png|мини|200px|вляво|Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.]]
Роден е на [[18 юни]] [[1929]] г. в [[Дюселдорф]]. Следва в [[Гьотингенски университет|Гьотинген]], [[Цюрихски университет|Цюрих]] и [[Бонски университет|Бон]]. През [[1961]] г. се хабилитира в [[Марбург]] и непосредствено след това с помощта на [[Гадамер]] получава извънредна професура по [[философия]] в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]], където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и [[социология]] в [[Гьоте университет Франкфурт на Майн|Университета „Йохан Волфганг Гьоте“]] във [[Франкфурт на Майн]], след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.
Роден е на [[18 юни]] [[1929]] г. в [[Дюселдорф]]. Следва в [[Гьотингенски университет|Гьотинген]], [[Цюрихски университет|Цюрих]] и [[Бонски университет|Бон]]. През [[1961]] г. се хабилитира в [[Марбургски университет|Марбург]] и непосредствено след това с помощта на [[Гадамер]] получава извънредна професура по [[философия]] в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]], където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и [[социология]] в [[Гьоте университет Франкфурт на Майн|Университета „Йохан Волфганг Гьоте“]] във [[Франкфурт на Майн]], след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.


Работите му се занимават с основите на обществената теория и [[епистемология]]та, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и [[демокрация]]та и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.
Работите му се занимават с основите на обществената теория и [[епистемология]]та, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и [[демокрация]]та и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.

== Отличия и награди ==
* 1980: Награда „Теодор Адорно“
* 1985: Награда „Братство Шол“ за книгата ''Die neue Unübersichtlichkeit''
* 1986: Награда „Готфрид Вилхелм Лайбниц“
* 1987: Награда „Зонинг“ на [[Копенхагенски университет|Копенхагенския университет]]
* 1995: Награда „Карл Ясперс“
* 1999: Награда за култура на провинция [[Хесен]], награда „Теодор Хойс“
* 2001: Награда за мир на германските книгоиздатели<ref>[http://www.friedenspreis-des-deutschen-buchhandels.de/sixcms/media.php/1290/2001_habermas.pdf Брошура „Friedenspreis des deutschen Buchhandels 2001“ (съдържа Laudatio от Jan Philip Reemtsma и Реч по приемането на наградата от Юрген Хабермас на тема „Вяра и знание“)] {{икона|de}}</ref>
* 2003: [[Награда на принцесата на Астурия|Награда на принца на Астурия]] в раздел Социални науки<ref>[http://www.fpa.es/es/premios-princesa-de-asturias/premiados/2003-jurgen-habermas.html Юрген Хабермас], сайт на Наградата на принца на Астурия. {{икона|es}}</ref>
* 2004: Награда на [[Киото]] (50 млн. йени)
* 2005: [[Холбергова награда]] (520 хил. евро)<ref>[http://www.holbergprisen.no/juergen-habermas.html Holbergprisen: Jürgen Habermas] {{икона|no}}</ref>
* 2006: Награда „Бруно Крайски“ за политическа книга
* 2006: Награда на [[Северен Рейн-Вестфалия]]
* 2008: Европейска награда за политическа култура на фондация „Ханс Рингиер“ (50 хил. евро)
* 2011: Награда „Виктор Франкъл“
* 2012: Награда „Георг Аугуст Зин“
* 2012: Награда „Хайнрих Хайне“ на град [[Дюселдорф]]
* 2013: [[Награда „Еразъм“]] (150 хил. евро)<ref>[http://www.boersenblatt.net/592088/ „Jürgen Habermas erhält Erasmus-Preis“], boersenblatt.net 29. Januar 2013. {{икона|de}}</ref>
* 2013: Награда на община [[Касел]]
* 2015: Награда „Клуге“


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 53: Ред 74:


; За него
; За него
* Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
* ''Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта''. Състав., [предг.] [[Ивайло Знеполски]]. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
⚫
* [[Стилиян Йотов|Йотов, Стилиян]]. ''Хабермас и претенциите на автономията.'' „Агата-А“, 2006.
*Попиванов, Борис. ''Политическият отговор на Хабермас.'' В. „Култура“, април 2005. Връзка [http://www.online.bg/kultura/my_html/2364/habermas.htm тук].

⚫
*Йотов, Стилиян. ''Хабермас и претенциите на автономията.'' „Агата-А“, 2006.
== Източници ==
{{reflist|2}}


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/HabermasJuergen/ Биография на Хабермас] {{икона|de}}
* [http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/HabermasJuergen/ Биография на Хабермас] {{икона|de}}
* Попиванов, Борис. [http://www.online.bg/kultura/my_html/2364/habermas.htm „Политическият отговор на Хабермас“], в. „Култура“, бр. 14, 15 април 2005



{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118544209|LCCN=n/78/93535|NDL=00442100|VIAF=108179854}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118544209|LCCN=n/78/93535|NDL=00442100|VIAF=108179854}}

Версия от 06:00, 26 ноември 2015

Юрген Хабермас
Jürgen Habermas
германски философ и социолог
Роден
18 юни 1929 г. (94 г.)
Религияатеизъм
Учил вМарбургски университет
Гьотингенски университет
Бонски университет
Цюрихски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
ШколаКритическа теория
ИнтересиПолитическа философия, епистемология
ПовлиянМартин Хайдегер, Дьорд Лукач, Ханс-Георг Гадамер
ПовлиялАксел Хонет
Научна дейност
ОбластСоциология
Работил вХайделбергски университет
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Институт „Макс Планк“
Публикации„Теория на комуникативното действие“ (1981)
Семейство
Подпис
Уебсайт
Юрген Хабермас в Общомедия

Юрген Хабермас (Шаблон:Lang-de) е германски философ и социолог в традицията на критическата теория.

Биография

Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.

Роден е на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон. През 1961 г. се хабилитира в Марбург и непосредствено след това с помощта на Гадамер получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.

Работите му се занимават с основите на обществената теория и епистемологията, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.

Отличия и награди

  • 1980: Награда „Теодор Адорно“
  • 1985: Награда „Братство Шол“ за книгата Die neue Unübersichtlichkeit
  • 1986: Награда „Готфрид Вилхелм Лайбниц“
  • 1987: Награда „Зонинг“ на Копенхагенския университет
  • 1995: Награда „Карл Ясперс“
  • 1999: Награда за култура на провинция Хесен, награда „Теодор Хойс“
  • 2001: Награда за мир на германските книгоиздатели[1]
  • 2003: Награда на принца на Астурия в раздел Социални науки[2]
  • 2004: Награда на Киото (50 млн. йени)
  • 2005: Холбергова награда (520 хил. евро)[3]
  • 2006: Награда „Бруно Крайски“ за политическа книга
  • 2006: Награда на Северен Рейн-Вестфалия
  • 2008: Европейска награда за политическа култура на фондация „Ханс Рингиер“ (50 хил. евро)
  • 2011: Награда „Виктор Франкъл“
  • 2012: Награда „Георг Аугуст Зин“
  • 2012: Награда „Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
  • 2013: Награда „Еразъм“ (150 хил. евро)[4]
  • 2013: Награда на община Касел
  • 2015: Награда „Клуге“

Библиография

  • Хабермас, Юрген. Структурни изменения на публичността : Изследвания върху една категория на буржоазното общество. Прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Център за изследване на демокрацията : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 954-07-0772-2
  • Хабермас, Юрген. Философия на езика и социална теория : Избрани студии. Състав., [предг.] Красимир Стоянов ; Прев. от нем. Стилиян Йотов. София : ЛИК, 1999. ISBN 954-607-285-0.
  • Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността : Дванадесет лекции. Прев. [от нем.] Ренета Килева-Стаменова. Плевен : ЕА, 1999. ISBN 954-450-111-8
  • Хабермас, Юрген. Морал, право и демокрация. Състав., прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Дом на науките за човека и обществото, 1999. ISBN 954-9567-05-2
  • Хабермас, Юрген. Бъдещето на човешката природа. Прев. [от нем.] Стилиан Йотов. [Ст. Загора] : Идея, 2004. ISBN 954-8638-28-2
  • Хабермас, Юрген. Постнационалната констелация: Полит. есета. Прев. Владимир Теохаров. [София] : КК, 2004. ISBN 954-587-098-2
  • Борадори, Джована. Философия по време на терор: Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида. Прев. Константин Янакиев. София : КХ, 2004. ISBN 954-587-105-9
  • Хабермас, Юрген, Ратцингер, Йозеф. Диалектика на секуларизацията: За разума и религията. Прев. от нем. Георги Каприев. София : Изток-Запад, 2006. ISBN 954-321-196-5
  • Хабермас, Ю. За конституцията на Европа. Опит. Прев. Стилиян Йотов. София: Критика и хуманитаристика, 2011. ISBN 978-954-587-161-0
За него
  • Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
  • Йотов, Стилиян. Хабермас и претенциите на автономията. „Агата-А“, 2006.

Източници

  1. ↑ Брошура „Friedenspreis des deutschen Buchhandels 2001“ (съдържа Laudatio от Jan Philip Reemtsma и Реч по приемането на наградата от Юрген Хабермас на тема „Вяра и знание“) ((de))
  2. ↑ Юрген Хабермас, сайт на Наградата на принца на Астурия. ((es))
  3. ↑ Holbergprisen: Jürgen Habermas ((no))
  4. ↑ „Jürgen Habermas erhält Erasmus-Preis“, boersenblatt.net 29. Januar 2013. ((de))

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юрген_Хабермас&oldid=7041633“.