Владимир Топенчаров: Разлика между версии

Владимир Топенчаров
	Владимир Топенчаров
български журналист
Роден	2 април 1906 София, Княжество България
Починал	1997 Република България
Партия	Българска комунистическа партия (1929 г.)
	Народен представител в:; VII НС VIII НС

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:04, 29 ноември 2015

Тази статия е за българския журналист. За неговия син вижте Владимир Топенчаров (политик).

Владимир Евтимов Топенчаров е български журналист и историк, активен деец в Българската комунистическа партия.

Биография

Той е роден на 2 април 1906 година в София в Охридски род. От 1924 година е член на РМС, а от 1929 година и на БКП. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност^[1]. Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер. Завежда АГИТПРОП на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на в. "Отечествен фронт" (1944-1958) с прекъсвания, директор на печата към БТА (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947-1949)^[2]. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу Трайчо Костов,^[3] който е женен за сестра му.

Председател е на Съюза на българските журналисти (1955 - 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 - 1973) и в Холандия (1965 - 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на Българската академия на науките. Носител на Димитровска награда. Умира през 1997 година.

Източници

↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116
↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422
↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.

Външни препратки

Тази статия за българин или личност от България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116

[2] Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422

[огнянов-3] Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 == Биография ==
-Той е роден на 2 април 1906 година в [[София]] в [[Охрид]]ски род. От 1924 година е член на РМС, а от 1929 година и на БКП. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116</ref>. Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер. Завежда АГИТПРОП на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на в. "[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]" (1944-1958) с прекъсвания, директор на печата към [[БТА]] (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947-1949)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, [[Главно управление на архивите]] при [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], стр. 422]</ref>, председател на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 - 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 - 1973) и в Холандия (1965 - 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през [[1997]] година.
+Той е роден на 2 април 1906 година в [[София]] в [[Охрид]]ски род. От 1924 година е член на РМС, а от 1929 година и на БКП. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116</ref>. Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер. Завежда АГИТПРОП на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на в. "[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]" (1944-1958) с прекъсвания, директор на печата към [[БТА]] (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947-1949)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, [[Главно управление на архивите]] при [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], стр. 422]</ref>. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу [[Трайчо Костов]],<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949-1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 28 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> който е женен за сестра му.
+Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 - 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 - 1973) и в Холандия (1965 - 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през [[1997]] година.
 == Източници ==