Бошуля: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Svezar7 (беседа | приноси)
Svezar7 (беседа | приноси)
Ред 25: Ред 25:


През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева - пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото "Христо Ботев".
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева - пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото "Христо Ботев".
[[Файл:Традиционен обичай "Зарязване".jpeg|мини]]


== Личности ==
== Личности ==

Версия от 17:19, 1 декември 2015

Бошуля
Общи данни
Население738 души[1] (15 март 2024 г.)
52,8 души/km²
Землище13,978 km²
Надм. височина229 m
Пощ. код4481
Тел. код03566
МПС кодРА
ЕКАТТЕ05949
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство
   кмет
Бошуля
Христина Венчева
(ГЕРБ)
Бошуля в Общомедия

Бошуля е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География

Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.

Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.

История

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1929 година е създадено Народно Читалище "Просвета-1929" в село Бошуля.

Двата самодейни състава Певческата група "Маргарита" и Танцовата група " Яна" към НЧ " Просвета-1929"

През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева - пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото "Христо Ботев".

Личности

В с. Бошуля са родени Митар Стоянов Гостев и Пеньо Митрев Стойнов, народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.

Тук е роден и Мартин Кацаров — народен хайдутин(1870-1878 г.), закрилник на поробените българи в района.

Преса

През месец март 2009 г. излиза и първият брой на "Бошуля" – инициатива на читалище "Просвета-1929" в село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е приименувано на "Бошуля -инфо", но името е променено отново на "Бошуля" в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на "Литературен прозорец", разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.

Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва "Информационен прозорец", който месец по-късно е преименуван на "Читалищен прозорец". За кратко през 2015 година бюлетина се разспространява в три села от околността.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

Шаблон:Мъниче селища в България