Димитър Гичев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ снимка с правителството на Александър Малинов (5)
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Димитър Любомиров Гичев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС), [[министър на земеделието и държавните имоти]] през 1931-1932 година и [[министър на търговията, промишлеността и труда]] през 1932-1934 година.
'''Димитър Любомиров Гичев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС), [[министър на земеделието и държавните имоти]] през 1931 – 1932 година и [[министър на търговията, промишлеността и труда]] през 1932 – 1934 година.


== Биография ==
== Биография ==
Димитър Гичев е роден на [[10 декември]] (28 ноември стар стил) 1893 година в село [[Перущица]], Пловдивско. Завършва духовна [[семинария]] в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в [[Първата световна война]] и е съден за активна [[Антивоенна пропаганда в България през Първата световна война|антивоенна дейност]], взима участие във [[Владайско въстание|Владайското въстание]].<ref name="ташев">{{ташев|122-123}}</ref>
Димитър Гичев е роден на [[10 декември]] (28 ноември стар стил) 1893 година в село [[Перущица]], Пловдивско. Завършва духовна [[семинария]] в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в [[Първата световна война]] и е съден за активна [[Антивоенна пропаганда в България през Първата световна война|антивоенна дейност]], взима участие във [[Владайско въстание|Владайското въстание]].<ref name="ташев">{{ташев|122 – 123}}</ref>


[[Файл:BASA-45K-1-17-1-Government-of-Alexander-Malinov-1931.jpg|мини|Димитър Гичев в [[Правителство на Александър Малинов 5|правителството]] на [[Александър Малинов]]]]
След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920-1923 година е окръжен управител на [[Пловдив]], а след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на [[БЗНС „Врабча 1“]], най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на [[Народен блок|Народния блок]] и е министър в кабинетите (1931 – 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в [[Клисурски манастир|Клисурския манастир]] след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 г.<ref name="ташев"/>
След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920 – 1923 година е окръжен управител на [[Пловдив]], а след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на [[БЗНС „Врабча 1“]], най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на [[Народен блок|Народния блок]] и е министър в кабинетите (1931 – 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в [[Клисурски манастир|Клисурския манастир]] след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 г.<ref name="ташев"/>


През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната [[Петорка]] (1936). През [[Втората световна война]] е против обвързването с [[Германия]] и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на [[Константин Муравиев]] (2-8 септември 1944), заради което след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е осъден от т.нар. [[Народен съд]] на 1 година затвор.<ref name="ташев"/>
През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната [[Петорка]] (1936). През [[Втората световна война]] е против обвързването с [[Германия]] и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на [[Константин Муравиев]] (2 – 8 септември 1944), заради което след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е осъден от т.нар. [[Народен съд]] на 1 година затвор.<ref name="ташев"/>


Гичев е помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г.{{hrf|Недев|2007|691}} и преминава към опозиционния [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|БЗНС – Никола Петков]].<ref name="ташев"/> През есента на 1947 година отново е арестуван,<ref name="ташев"/> а на 16 април 1948 г. е осъден на доживотен затвор.{{hrf|Недев|2007|769}} Цялото му имущество е конфискувано.<ref>{{cite web | publisher = zemedelskozname.com | year = 2013 | url = http://www.zemedelskozname.com/Isprateni_materiali/Lubomirov_04.06.htm | title = Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893—26.04.1964 | work = zemedelskozname.com | accessdate = 2013-01-012}}</ref>
Гичев е помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г.{{hrf|Недев|2007|691}} и преминава към опозиционния [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|БЗНС – Никола Петков]].<ref name="ташев"/> През есента на 1947 година отново е арестуван,<ref name="ташев"/> а на 16 април 1948 г. е осъден на доживотен затвор.{{hrf|Недев|2007|769}} Цялото му имущество е конфискувано.<ref>{{cite web | publisher = zemedelskozname.com | year = 2013 | url = http://www.zemedelskozname.com/Isprateni_materiali/Lubomirov_04.06.htm | title = Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893 – 26.04.1964 | work = zemedelskozname.com | accessdate = 2013-01-012}}</ref>


В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на [[Вълко Червенков]] от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори.
В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на [[Вълко Червенков]] от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори.
Ред 27: Ред 28:
Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.
Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.


Домът на Димитър Гичев в София е бил на [[Шипка (улица в София)|ул. „Шипка”]] № 46 до [[38 ОУ „Васил Априлов“, София| училище „Априлов”]]. След демократичните промени в 1989 г. в къщата се настаняват[[Иво Недялков| „бизнесмени”]], подмамили хиляди хора да им предоставят спестяванията си, а след фалита им едноетажната къща става ресторант. Паметната плоча с името на Гичев е снета от фасадата на къщата.
Домът на Димитър Гичев в София е бил на [[Шипка (улица в София)|ул. „Шипка“]] № 46 до [[38 ОУ „Васил Априлов“, София| училище „Априлов“]]. След демократичните промени в 1989 г. в къщата се настаняват[[Иво Недялков| „бизнесмени“]], подмамили хиляди хора да им предоставят спестяванията си, а след фалита им едноетажната къща става ресторант. Паметната плоча с името на Гичев е снета от фасадата на къщата.


Ще се помнят обаче думите на Димитър Гичев пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.
Ще се помнят обаче думите на Димитър Гичев пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.

Версия от 20:53, 2 декември 2015

Тази статия е за българския политик. За музиколога вижте Димитър Гичев (музиколог).
Димитър Гичев
български политик
Гичев говори по време на митинг през 1933 г.
Гичев говори по време на митинг през 1933 г.
Роден
Починал
26 април 1964 г. (70 г.)
Учил вСофийска духовна семинария
ПартияБЗНС Врабча 1
Народен представител в:
XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   
Димитър Гичев в Общомедия

Димитър Любомиров Гичев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1931 – 1932 година и министър на търговията, промишлеността и труда през 1932 – 1934 година.

Биография

Димитър Гичев е роден на 10 декември (28 ноември стар стил) 1893 година в село Перущица, Пловдивско. Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в Първата световна война и е съден за активна антивоенна дейност, взима участие във Владайското въстание.[1]

Димитър Гичев в правителството на Александър Малинов

След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920 – 1923 година е окръжен управител на Пловдив, а след Деветоюнския преврат от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на БЗНС „Врабча 1“, най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 – 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в Клисурския манастир след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.[1]

През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната Петорка (1936). През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев (2 – 8 септември 1944), заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден от т.нар. Народен съд на 1 година затвор.[1]

Гичев е помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г.[2] и преминава към опозиционния БЗНС – Никола Петков.[1] През есента на 1947 година отново е арестуван,[1] а на 16 април 1948 г. е осъден на доживотен затвор.[3] Цялото му имущество е конфискувано.[4]

В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на Вълко Червенков от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори.

В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България, и отказва[5] !!

Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.

Домът на Димитър Гичев в София е бил на ул. „Шипка“ № 46 до училище „Априлов“. След демократичните промени в 1989 г. в къщата се настаняват „бизнесмени“, подмамили хиляди хора да им предоставят спестяванията си, а след фалита им едноетажната къща става ресторант. Паметната плоча с името на Гичев е снета от фасадата на къщата.

Ще се помнят обаче думите на Димитър Гичев пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.

Димитър Гичев умира на 26 април 1964 година в София. След 36 години, в 2000 г., в градинката пред църквата Свети Седмочисленици тържествено е открит негов паметник.

Бележки

  1. ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 122 – 123.
  2. ↑ Недев 2007, с. 691.
  3. ↑ Недев 2007, с. 769.
  4. ↑ Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893 – 26.04.1964 // zemedelskozname.com. zemedelskozname.com, 2013. Посетен на 2013-01-012.
  5. ↑ Земеделецът Димитър Гичев предпочел затвора пред сделка с БКП
Цитирани източници
Христо Статев → министър на земеделието и държавните имоти (29 юни 1931 – 31 декември 1932) → Константин Муравиев
Георги Петров → министър на търговията, промишлеността и труда (31 декември 1932 – 19 май 1934) → ---
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Гичев&oldid=7048416“.