Ездра: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м.
коригирам според източника
Ред 8: Ред 8:
Новият еврейски [[закон]] е прогласен на тържествено събрание в първия ден на седмия месец, т.е. на първия ден от [[еврейски календар|еврейската година]] ([[рош ха шана]]). "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и [[Самария]]. <ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 65-67 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref>
Новият еврейски [[закон]] е прогласен на тържествено събрание в първия ден на седмия месец, т.е. на първия ден от [[еврейски календар|еврейската година]] ([[рош ха шана]]). "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и [[Самария]]. <ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 65-67 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref>


По времето на [[Исус]] [[Библия]]та, т.е. само [[Стар завет|Стария завет]], не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и [[Пророци]]те. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една [[книга]], а за две отделни сбирки от свещени писания. [[Писания]]та (третия раздел от Библията) са завършени едва през [[2 век]].<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 23-25 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без [[юдео-християни]]те) след [[първа юдейско-римска война|първата юдейско-римска война]], тази на [[фарисеи]]те, отхвърлила [[Нов завет|Новия завет]], Еврейската Библия останала 22 книги. <ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 3 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref>
По времето на [[Исус]] [[Библия]]та, т.е. само [[Стар завет|Стария завет]], не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и [[Пророци]]те. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една [[книга]], а за две отделни сбирки от свещени писания. Окончателната кодификация на еврейската Библия приключва в началото на II век.<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 23-25 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без [[юдео-християни]]те) след [[първа юдейско-римска война|първата юдейско-римска война]], тази на [[фарисеи]]те, отхвърлила [[Нов завет|Новия завет]], Еврейската Библия останала 22 книги. <ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 3 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 17:51, 3 декември 2015

Мойсей със скрижалите - гравюра от Гюстав Доре
Файл:Ездра.jpg
«И разгъна Ездра закона пред очите на всички хора»
«Ездра обявява закона», Юлиус Шнор фон Каролсфелд, 1860

Ездра (Шаблон:Lang-he, Езра; Шаблон:Lang-el ; Шаблон:Lang-la; в исляма: Узеир) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва кодифицирането на Тората. След завръщането на евреите от вавилонски плен, явно по поръчка на персийския шах Артаксеркс, Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи култа към едно върховно божество - съвършения Яхве.

"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). В следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него, наричани свещеници, книжници и левити (известни постфактум като Голямата асамблея), било кодифицирано Петокнижието, като според общовъзприетите от Юлиус Велхаузен означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви J, E, JE и Dt.

Новият еврейски закон е прогласен на тържествено събрание в първия ден на седмия месец, т.е. на първия ден от еврейската година (рош ха шана). "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и Самария. [1]

По времето на Исус Библията, т.е. само Стария завет, не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и Пророците. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една книга, а за две отделни сбирки от свещени писания. Окончателната кодификация на еврейската Библия приключва в началото на II век.[2] Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без юдео-християните) след първата юдейско-римска война, тази на фарисеите, отхвърлила Новия завет, Еврейската Библия останала 22 книги. [3]

Източници

  1. Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 65-67. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.
  2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 23-25. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  3. Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 3. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.

Вижте също

Външни препратки