Ездра: Разлика между версии
коригирам според източника |
факт |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
'''Ездра''' ({{lang-he|עֶזְרָא}}, Езра; {{lang-el|Έσδράς}} ; {{lang-la|Esdras}}; в [[ислям]]а: [[Узеир]]) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва [[кодификация|кодифициране]]то на [[Тора]]та. След завръщането на евреите от [[вавилонски плен|вавилонски плен]], явно по поръчка на [[Персийска империя|персийския]] [[Шах_(титла)|шах]] [[Артаксеркс]], Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи [[култ]]а към едно върховно божество - съвършения [[Яхве]]. |
'''Ездра''' ({{lang-he|עֶזְרָא}}, Езра; {{lang-el|Έσδράς}} ; {{lang-la|Esdras}}; в [[ислям]]а: [[Узеир]]) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва [[кодификация|кодифициране]]то на [[Тора]]та. След завръщането на евреите от [[вавилонски плен|вавилонски плен]], явно по поръчка на [[Персийска империя|персийския]] [[Шах_(титла)|шах]] [[Артаксеркс]], Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи [[култ]]а към едно върховно божество - съвършения [[Яхве]]. |
||
"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). В следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него, наричани [[свещеник|свещеници]], [[книжници]] и [[левити]] (известни постфактум като [[Голяма асамблея|Голямата асамблея]]), било кодифицирано [[Петокнижие]]то, като според общовъзприетите от [[Юлиус Велхаузен]] означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви ''J, E, JE и Dt''. |
{{факт|"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). В следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него, наричани [[свещеник|свещеници]], [[книжници]] и [[левити]] (известни постфактум като [[Голяма асамблея|Голямата асамблея]]), било кодифицирано [[Петокнижие]]то, като според общовъзприетите от [[Юлиус Велхаузен]] означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви ''J, E, JE и Dt''.|2015|12|3}} |
||
Новият еврейски [[закон]] е прогласен на тържествено събрание в първия ден на седмия месец, т.е. на първия ден от [[еврейски календар|еврейската година]] ([[рош ха шана]]). "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и [[Самария]]. <ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 65-67 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref> |
{{факт|Новият еврейски [[закон]] е прогласен на тържествено събрание в първия ден на седмия месец, т.е. на първия ден от [[еврейски календар|еврейската година]] ([[рош ха шана]]).|2015|12|3}} "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и [[Самария]]. <ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 65-67 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref> |
||
По времето на [[Исус]] [[Библия]]та, т.е. само [[Стар завет|Стария завет]], не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и [[Пророци]]те. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една [[книга]], а за две отделни сбирки от свещени писания. Окончателната кодификация на еврейската Библия приключва в началото на II век.<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 23-25 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без [[юдео-християни]]те) след [[първа юдейско-римска война|първата юдейско-римска война]], тази на [[фарисеи]]те, отхвърлила [[Нов завет|Новия завет]], Еврейската Библия останала 22 книги. <ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 3 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref> |
{{факт|По времето на [[Исус]] [[Библия]]та, т.е. само [[Стар завет|Стария завет]], не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и [[Пророци]]те. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една [[книга]], а за две отделни сбирки от свещени писания.|2015|12|3}} Окончателната кодификация на еврейската Библия приключва в началото на II век.<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 23-25 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без [[юдео-християни]]те) след [[първа юдейско-римска война|първата юдейско-римска война]], тази на [[фарисеи]]те, отхвърлила [[Нов завет|Новия завет]], Еврейската Библия останала 22 книги. <ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 3 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 17:52, 3 декември 2015
Ездра (Шаблон:Lang-he, Езра; Шаблон:Lang-el ; Шаблон:Lang-la; в исляма: Узеир) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва кодифицирането на Тората. След завръщането на евреите от вавилонски плен, явно по поръчка на персийския шах Артаксеркс, Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи култа към едно върховно божество - съвършения Яхве.
"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). В следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него, наричани свещеници, книжници и левити (известни постфактум като Голямата асамблея), било кодифицирано Петокнижието, като според общовъзприетите от Юлиус Велхаузен означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви J, E, JE и Dt.[източник? (Поискан преди 3066 дни)]
Новият еврейски закон е прогласен на тържествено събрание в първия ден на седмия месец, т.е. на първия ден от еврейската година (рош ха шана).[източник? (Поискан преди 3066 дни)] "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и Самария. [1]
По времето на Исус Библията, т.е. само Стария завет, не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и Пророците. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една книга, а за две отделни сбирки от свещени писания.[източник? (Поискан преди 3066 дни)] Окончателната кодификация на еврейската Библия приключва в началото на II век.[2] Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без юдео-християните) след първата юдейско-римска война, тази на фарисеите, отхвърлила Новия завет, Еврейската Библия останала 22 книги. [3]
Източници
- ↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 65-67. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.
- ↑ Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 23-25. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
- ↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 3. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.