Дряновски манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 44: Ред 44:
[[Файл:BASA-1735K-1-347-1-Dryanovo Monastery.JPG|дясно|мини|250п|Общ изглед на манастира в началото на XX век]]
[[Файл:BASA-1735K-1-347-1-Dryanovo Monastery.JPG|дясно|мини|250п|Общ изглед на манастира в началото на XX век]]
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat|Dryanovo Monastery|Дряновския манастир}}
* [http://www.bulgariamonasteries.com/drianovski_manastir.html '''Дряновски манастир''' - bulgariamonasteries.com]
* [http://www.bulgariamonasteries.com/drianovski_manastir.html '''Дряновски манастир''' - bulgariamonasteries.com]
* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/dryanovski/index.htm '''Дряновски манастир''' - pravoslavieto.com]
* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/dryanovski/index.htm '''Дряновски манастир''' - pravoslavieto.com]

Версия от 12:49, 6 декември 2015

Дряновски манастир
„Свети Архангел Михаил“
Дряновският манастир
Дряновският манастир
42.9508° с. ш. 25.4319° и. д.
Дряновски манастир
„Свети Архангел Михаил“
Местоположение в България
ВидПравославен манастир
Местоположение Дряново, България
Изграждане13 век
СтатутДействащ манастир,
паметник на културата
Дряновски манастир
„Свети Архангел Михаил“
в Общомедия
Интериор на манастирската църква
Изглед от високо

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил е действащ български, мъжки манастир.

Местоположение

Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово. До него води асфалтов път и има спирка на железопътанта линия Русе-Момчилград.

История

Манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера “Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.

В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.

Крепостите "Боруна" и "Градът" са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.

Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.

На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.

Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.

Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.

Общ изглед на манастира в началото на XX век

Външни препратки

Шаблон:България-мъниче Шаблон:Православие-мъниче