Османски бейлик: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 12: Ред 12:
През [[1299]] г. [[Осман I]] поема властта слагайки началото на [[османски бейлик|османския бейлик]], и започвайки [[удж]]-интервенция във [[Витиния]].<ref>http://1.bp.blogspot.com/_VgvUFEQICes/SwMc5ZESd7I/AAAAAAAAF-M/ttnbiSjEGXQ/s1600/Osmanl%C4%B1+beyli%C4%9Fi+(1299-1326).jpg</ref> През 14 век, Византия е обхваната от цяла поредица граждански войни, най-вече с участието на [[Йоан Кантакузин]]. В борбата си за императорската власт, Кантакузин наема многократно османците като наемници. Предходно, за да се справи с бившите си наемници в Мала Азия, [[Андроник II Палеолог]] приема предложението на прословутата каталанска компания, калена в битки по време на [[Реконкиста]]та.
През [[1299]] г. [[Осман I]] поема властта слагайки началото на [[османски бейлик|османския бейлик]], и започвайки [[удж]]-интервенция във [[Витиния]].<ref>http://1.bp.blogspot.com/_VgvUFEQICes/SwMc5ZESd7I/AAAAAAAAF-M/ttnbiSjEGXQ/s1600/Osmanl%C4%B1+beyli%C4%9Fi+(1299-1326).jpg</ref> През 14 век, Византия е обхваната от цяла поредица граждански войни, най-вече с участието на [[Йоан Кантакузин]]. В борбата си за императорската власт, Кантакузин наема многократно османците като наемници. Предходно, за да се справи с бившите си наемници в Мала Азия, [[Андроник II Палеолог]] приема предложението на прословутата каталанска компания, калена в битки по време на [[Реконкиста]]та.


През [[1302]] г. [[Роже де Флор]] наема войници след сключения [[Катабелотски мирен договор]] между управляващата [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] [[Анжу]]йска [[династия]] и [[Кралство Арагон]] за разпределяне сферите на влияние в Западното [[средиземноморие]] за остров [[Сицилия]] и [[Южна Италия]].
{{факт|През [[1302]] г. [[Роже де Флор]] наема войници след сключения [[Катабелотски мирен договор]] между управляващата [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] [[Анжу]]йска [[династия]] и [[Кралство Арагон]] за разпределяне сферите на влияние в Западното [[средиземноморие]] за остров [[Сицилия]] и [[Южна Италия]].|2015|12|9}}


През [[1303]] г. Роже дьо Флор предлага услугите на [[Каталанска компания|каталанската компания]] на византийския император [[Андроник II Палеолог]] и неговия син Михаил IX Палеолог. Владенията на Византийската империя в Азия са под заплаха от агресивните османци. Същата година Роже де Флор дебаркира с 39 галери в [[Константинопол]], извършвайки преноса на около 1500 конници и 4000 алмоговари-пехотинци за борба с [[туркопули]]те. С благословията на Императора Роже се жени за дъщерята на [[Иван Асен III]].
{{факт|През [[1303]] г. Роже дьо Флор предлага услугите на [[Каталанска компания|каталанската компания]] на византийския император [[Андроник II Палеолог]] и неговия син Михаил IX Палеолог. Владенията на Византийската империя в Азия са под заплаха от агресивните османци. Същата година Роже де Флор дебаркира с 39 галери в [[Константинопол]], извършвайки преноса на около 1500 конници и 4000 алмоговари-пехотинци за борба с [[туркопули]]те. С благословията на Императора Роже се жени за дъщерята на [[Иван Асен III]].|2015|12|9}}


Каталунската компания извършва набег във Витиния разбивайки на няколко пъти османците, но скоро между нея и византийския император възникват разногласия, включително финансови. На 30 април 1305 г. Роже де Флор е убит по време на [[пир]] в [[Одрин]] от специално наети за целта 1000 [[алани]] от византийския император. В последствие, каталунската компания разорява територията на цяла днешна Гърция, преди да се установи трайно някъде, създавайки [[Атинско херцогство]].
{{факт|Каталунската компания извършва набег във Витиния разбивайки на няколко пъти османците, но скоро между нея и византийския император възникват разногласия, включително финансови. На 30 април 1305 г. Роже де Флор е убит по време на [[пир]] в [[Одрин]] от специално наети за целта 1000 [[алани]] от византийския император. В последствие, каталунската компания разорява територията на цяла днешна Гърция, преди да се установи трайно някъде, създавайки [[Атинско херцогство]].|2015|12|9}}


== Организация и устройство ==
== Организация и устройство ==
Първоначалната организация на бейлика била съвсем по-военному. <ref>[http://istoriya-ru.ucoz.ru/publ/osmanskaja_imperija/ehpokha_bejlikov/16-1-0-257 Эпоха бейликов - Османская империя - Каталог статей - Всемирная история<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref> {{факт|Още с възникването и с цел укрепване, газията Осман I обявил, че всеки негов поданик е освободен от [[фиск]], което имало невероятен отзвук най-вече на Балканите, където крепостните във [[феод]]ите понасяли цялата тежест на всички междудинастични битки за власт и титли. Този акт на Осман I привлякъл в редиците на "правоверните" цяла свободна от фискални облози армия, която се самоиздържала, а същевременно от походите внасяла дан и в хазната на османите. Едва в хода на завоеванията на тази военна държавица, възникнал [[диван]]а с длъжностите на трима [[везир]]и и [[ковчежник]] отговарящ за [[хазна]]та.|2015|11|23}}
Първоначалната организация на бейлика била съвсем по-военному. <ref>[http://istoriya-ru.ucoz.ru/publ/osmanskaja_imperija/ehpokha_bejlikov/16-1-0-257 Эпоха бейликов - Османская империя - Каталог статей - Всемирная история<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>

{{факт|Териториалната експанзия и поислямчването на християните вървели ръка за ръка, понеже политиката за обърналите се в исляма се изразявала в освобождаването им от всякакъв налог, за сметка на поддръжниците на "старата християнска вяра". Въпреки тази политика, чак до 17 век, т.е. до началото на българското възраждане, насилствената ислямизация в османските владения била по-скоро изключение, отколкото правило. Основните приходи в османската хазна идвали от [[трибут]]и, имуществото на победените по време на завоевателните походи, репарации.|2015|11|23}}

== Териториална експанзия ==
[[Файл:Hannibal's death.jpg|мини|Смъртта на [[Ханибал]] - налага се, предаден от [[Прусий I|Прусий]], по примера на [[Софонизба]] да изпие горчивата чаша с отрова. Отзад са маймуните, символизиращи [[Poena cullei]]: [[Не знам, не чух, не видях]], не разбрах!]]
[[File:Bursa Turkey photochrom 06084u.jpg|мини|Бурса в края на 19 век]]
{{факт|Цялата първоначална политика на териториалната експанзия на изцяло военнизираното османско образувание била насочена първо към завоюване на малоазийското анатолийско крайбрежие, а сетне на Тракия и целите Балкани.|2015|11|23}}


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 13:40, 9 декември 2015

Територията на Османския бейлик

Османският бейлик (също и Османски емират; Шаблон:Lang-tr) е крайно северозападното самостоятелно териториално образувание в Мала Азия, възникнало на територията на Витиния.

Начело на формированието застанала династия, основана от Осман I, наричана Османци.

В края на 13 век, т.е. в 1299 г. османците основали т.нар. удж за завоевания в посока Константинопол, а първи главен град център на образуванието бил Сьогют. [1]

Начало на османската интервенция

След възстановяването на Византия през 1261 г. посредством превземането на Константинопол, Михаил VIII Палеолог лекомислено ликвидира акритското съсловие след един голям негов бунт срещу централната власт, изхождайки от предположението, че Румелийския султанат няма бъдеще след битката при Кьосе даг и на източната граница ще липсва на практика какъвто и да било натиск. Акритите са самоорганизират в свои професионални общности за защита на интересите си.

През 1299 г. Осман I поема властта слагайки началото на османския бейлик, и започвайки удж-интервенция във Витиния.[2] През 14 век, Византия е обхваната от цяла поредица граждански войни, най-вече с участието на Йоан Кантакузин. В борбата си за императорската власт, Кантакузин наема многократно османците като наемници. Предходно, за да се справи с бившите си наемници в Мала Азия, Андроник II Палеолог приема предложението на прословутата каталанска компания, калена в битки по време на Реконкистата.

През 1302 г. Роже де Флор наема войници след сключения Катабелотски мирен договор между управляващата Сицилианското кралство Анжуйска династия и Кралство Арагон за разпределяне сферите на влияние в Западното средиземноморие за остров Сицилия и Южна Италия.[източник? (Поискан преди 3060 дни)]

През 1303 г. Роже дьо Флор предлага услугите на каталанската компания на византийския император Андроник II Палеолог и неговия син Михаил IX Палеолог. Владенията на Византийската империя в Азия са под заплаха от агресивните османци. Същата година Роже де Флор дебаркира с 39 галери в Константинопол, извършвайки преноса на около 1500 конници и 4000 алмоговари-пехотинци за борба с туркопулите. С благословията на Императора Роже се жени за дъщерята на Иван Асен III.[източник? (Поискан преди 3060 дни)]

Каталунската компания извършва набег във Витиния разбивайки на няколко пъти османците, но скоро между нея и византийския император възникват разногласия, включително финансови. На 30 април 1305 г. Роже де Флор е убит по време на пир в Одрин от специално наети за целта 1000 алани от византийския император. В последствие, каталунската компания разорява територията на цяла днешна Гърция, преди да се установи трайно някъде, създавайки Атинско херцогство.[източник? (Поискан преди 3060 дни)]

Организация и устройство

Първоначалната организация на бейлика била съвсем по-военному. [3]

Източници

Вижте също