Поход към Цариград: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
На [[13 април]], [[1909]] година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на [[шариат]]а и ислямските порядки, изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя и уволнение от армията на всички официри, които са на тяхна страна. Султанът веднага приема техните искания. От свое страна, лидерите на младотурците начело на армейските корпуси в [[Солун]] и [[Одрин]] създават като ответна реакция "''Армия на действието''". В двата града се провеждат митинги в защита на революцията. |
На [[13 април]], [[1909]] година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на [[шариат]]а и ислямските порядки, изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя и уволнение от армията на всички официри, които са на тяхна страна. Султанът веднага приема техните искания. От свое страна, лидерите на младотурците начело на армейските корпуси в [[Солун]] и [[Одрин]] създават като ответна реакция "''Армия на действието''". В двата града се провеждат митинги в защита на революцията. |
||
Християнското население стихийно подкрепя младотурците. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват над 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. На 16 април "Армията на действието" потегля от Солун към Цариград, минавайки през Одрин откъдето получава подкрепления. Когато наближават града на тяхна страна преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На |
Християнското население стихийно подкрепя младотурците. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват над 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. На 16 април "Армията на действието" потегля от Солун към Цариград, минавайки през Одрин откъдето получава подкрепления. Когато наближават града на тяхна страна преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 24 април частите на Армията атакуват града и след ожесточени сражения на 26 април успяват да вземат столицата изцяло под свой контрол. Ръководителите на метежа са разстреляни или обесени, а около 10 хил. военни от Истамбулския гарнизон са интернирани в провинцията. На 27 април се състои съвместно заседание на двете камари на [[Османски парламент|Османския парламент]], на което султан [[Абдул Хамид II]] e лишен от халифския си сан. На негово място е избран брат му, който става султан под името [[Мехмед V]]. |
||
Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на [[младотурци]]те. След като извършват смяна на трона в Истанбул, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна. Оказва се, че същността на младотурската идея за „османизация“ (или „отоманизация“) се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на идеята за създаване на „[[османизъм|османска нация]]“. |
Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на [[младотурци]]те. След като извършват смяна на трона в Истанбул, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна. Оказва се, че същността на младотурската идея за „османизация“ (или „отоманизация“) се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на идеята за създаване на „[[османизъм|османска нация]]“. |
||
Версия от 11:10, 11 декември 2015
Походът към Цариград е потушаване на Контрапреврата на Абдул Хамид II, от страна на младотурците с участие на редовни войскови части и паравоенни формирoвания на някои от етническите общности в Македония и Одринско на 24 април, 1909 г.[1]
На 13 април, 1909 година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на шариата и ислямските порядки, изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя и уволнение от армията на всички официри, които са на тяхна страна. Султанът веднага приема техните искания. От свое страна, лидерите на младотурците начело на армейските корпуси в Солун и Одрин създават като ответна реакция "Армия на действието". В двата града се провеждат митинги в защита на революцията.
Християнското население стихийно подкрепя младотурците. Под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват над 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер Кемал Ататюрк, както и албански, арменски и гръцки чети. На 16 април "Армията на действието" потегля от Солун към Цариград, минавайки през Одрин откъдето получава подкрепления. Когато наближават града на тяхна страна преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 24 април частите на Армията атакуват града и след ожесточени сражения на 26 април успяват да вземат столицата изцяло под свой контрол. Ръководителите на метежа са разстреляни или обесени, а около 10 хил. военни от Истамбулския гарнизон са интернирани в провинцията. На 27 април се състои съвместно заседание на двете камари на Османския парламент, на което султан Абдул Хамид II e лишен от халифския си сан. На негово място е избран брат му, който става султан под името Мехмед V.
Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на младотурците. След като извършват смяна на трона в Истанбул, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна. Оказва се, че същността на младотурската идея за „османизация“ (или „отоманизация“) се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на идеята за създаване на „османска нация“.
