Верила: Разлика между версии

Верила
	Верила
	Изглед от Рила на север към Верила, на заден план е Витоша
	Местоположение на картата на България Координати: 42°23′30″ с. ш. 23°15′48.99″ и. д. / 42.391667° с. ш. 23.263611° и. д.
Общи данни
Местоположение	България; Софийска област; Област Перник; Област Кюстендил
Част от	Руйско-Верилска планинска редица
Най-висок връх	Голям Дебелец
Надм. височина	1415.5 m
Подробна карта

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:28, 12 декември 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Верила.

Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на три области Софийска, Пернишка и Кюстендилска.

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, а ширината ѝ е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m) и Рила на юг — чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад — към Дупнишката (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част на Самоковската котловина.

Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали — гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните — към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., а югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.

В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област; Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.

Планината е малко известна на туристите. Няма хижи. По билото и минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Цялата планина е включена в НАТУРА 2000.

По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа Кюстендил — Дупница — Самоков.

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Шаблон:Карта

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 104-105. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 '''Верила''' е [[планина]] в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на три области [[Софийска област|Софийска]], [[Област Перник|Пернишка]] и [[Област Кюстендил|Кюстендилска]].
-Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 км, а ширината и&#768; е около 12 км. Представлява орографска връзка между [[Витоша]] на север, с която се свързва чрез [[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1090 м) и [[Рила]] на юг — чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 м). На северозапад се спуска към [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад — към [[Дупнишка котловина|Дупнишката]] (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част на [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]].
+Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, а ширината и&#768; е около 12 km. Представлява орографска връзка между [[Витоша]] на север, с която се свързва чрез [[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1090 m) и [[Рила]] на юг — чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 m). На северозапад се спуска към [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад — към [[Дупнишка котловина|Дупнишката]] (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част на [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]].
 Билото на планината е заравнено, а склоновете и&#768; са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата и&#768; точка е връх '''Голям Дебелец''' (1414,5 m), издигащ се източно от село [[Яребковица]]. Изградена е от кристалинни скали — [[гнайс]]и и [[шисти]]. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Водите по североизточните и&#768; склонове се оттичат към река [[Палакария]] (ляв приток на [[Искър]]), а тези по югозападните — към реките [[Арката]], [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] и [[Джубрена]] от басейна на [[Струма]]. Реките [[Арката]] и [[Тополница (приток на Джубрена)|Тополница]] водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от [[бук]], [[дъб]], [[габър]] и др., а югозападните и&#768; склонове са силно обезлесени и опороени.
@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Планината е малко известна на туристите. Няма хижи. По билото и минава туристически маршрут Е4, който свързва [[Витоша]], Верила, [[Рила]], [[Пирин]] и [[Славянка]]. Цялата планина е включена в [[НАТУРА 2000]].
-По южното и&#768; подножие, през [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]], на протежение от 8,2 км преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа [[Кюстендил]] — [[Дупница]] — [[Самоков]].
+По южното и&#768; подножие, през [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]], на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа [[Кюстендил]] — [[Дупница]] — [[Самоков]].
 == Вижте още ==