Райко Жинзифов: Разлика между версии
м форматиране: 3x тире, 2x кавички, 2x тире-години, 3 интервала, URL, А|АБ (ползвайки Advisor.js) |
I changed some mistakes |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{писател |
{{писател |
||
| име = |
| име = Рајко Жинзифов |
||
| снимка = Rayko Zhinzifov.jpg |
| снимка = Rayko Zhinzifov.jpg |
||
| размер = |
| размер = |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
| място на смърт = [[Москва]], [[Русия]] |
| място на смърт = [[Москва]], [[Русия]] |
||
| работил = |
| работил = |
||
| националност = [[ |
| националност = [[македонец]] |
||
| период = |
| период = |
||
| жанрове = [[поезия]] |
| жанрове = [[поезия]] |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
}} |
}} |
||
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[ |
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[Македонци (нация)|македонски]] [[поет]] от Българското преродба. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
През [[1858]] г. отива в [[Русия]] с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в [[Одеса]] (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в [[1864]] г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През [[1863]] г. издава книгата си ''„Новобългарска сбирка“'', в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с [[Любен Каравелов]], [[Нешо Бончев]], [[Константин Миладинов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]], [[Васил Попович]] и др. започва да издава [[списание]] ''„[[Братски труд]]“''. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в [[Битоля]].<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.</ref> Отново заминава за Русия и приема руско поданство.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 263 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> |
През [[1858]] г. отива в [[Русия]] с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в [[Одеса]] (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в [[1864]] г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През [[1863]] г. издава книгата си ''„Новобългарска сбирка“'', в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с [[Любен Каравелов]], [[Нешо Бончев]], [[Константин Миладинов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]], [[Васил Попович]] и др. започва да издава [[списание]] ''„[[Братски труд]]“''. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в [[Битоля]].<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.</ref> Отново заминава за Русия и приема руско поданство.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 263 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> |
||
[[Файл:Bulgarian students on Rayko Zhinzifov grave in Moscow.jpg|ляво|мини|250п| |
[[Файл:Bulgarian students on Rayko Zhinzifov grave in Moscow.jpg|ляво|мини|250п|Македонски студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: [[Владимир Руменов]], д-р Ник. Иванов, съдия Дим. Йосифчев, д-р Я. Митров, д-р В. Димов, [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и други.]] |
||
Близък до кръга на [[Славянофилство|славянофилите]], Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на |
Близък до кръга на [[Славянофилство|славянофилите]], Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на македонскиот народ. Сътрудничи и на българските вестници ''„[[Дунавска зора]]“'', ''„[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“'', ''„[[Свобода (вестник)|Свобода]]“'', ''„[[Българска пчела]]“'', ''„[[Век (вестник)|Век]]“'', ''„[[Време (вестник)|Време]]“'', в списанията ''„[[Читалище (списание)|Читалище]]“'', ''„[[Периодическо списание]]“'', ''„[[Български книжици]]“'' и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през [[1877]] г. |
||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
{{уикиизточник|Автор:Райко Жинзифов}} |
{{уикиизточник|Автор:Райко Жинзифов}} |
||
[[Файл:Novobalgarska Sbirka 1863.jpg|дясно|мини|„Новобългарска сбирка“, 1863]] |
[[Файл:Novobalgarska Sbirka 1863.jpg|дясно|мини|„Новобългарска сбирка“, 1863]] |
||
[[Файл:Karvava Koshulya.jpg |
[[Файл:Karvava Koshulya.jpg|мини|„Крвава кошула“, 1870]] |
||
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=29&LangID=1 Райко Жинзифов – поеми и стихотворения] |
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=29&LangID=1 Райко Жинзифов – поеми и стихотворения] |
||
* [http://www.promacedonia.org/eg/ea_2_8a.htm Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ] |
* [http://www.promacedonia.org/eg/ea_2_8a.htm Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ] |
||
Версия от 20:48, 13 декември 2015
| Рајко Жинзифов | |
 | |
| Роден | 15 февруари 1839 г. |
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1877 г. (на 38 г.) |
| Националност | македонец |
| Жанр | поезия |
| Рајко Жинзифов в Общомедия | |
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден македонски поет от Българското преродба.
Биография
Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Република Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Баща му е от влашки произход.[1] Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.
През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[4]
Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на македонскиот народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през 1877 г.
Творчество
Автор е на стихотворенията „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г., „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863, „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–2; поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[5]
Външни препратки
- Райко Жинзифов – поеми и стихотворения
- Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ
- Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже
- М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)
- „Гусляр в собор“
- „Охрид“
- „Жалба“
- „Кървава кошуля“
- Други стихотворения от Райко Жинзифов
- Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- „Гулаб“, публикувано в сп. „Български книжици“, Цариград, 1860 г.
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399. Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
- ↑ Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.244.
