Батальон от ангели: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
'''Батальон от ангели''' ({{lang-ru|Батальон ангелов}}) е историческо-приключенска повест от руския [[писател]] [[Борис Акунин]], написана през 2011 г. Това е втората част от петата книга за приключенията на руския и немски шпиони по време на [[Първата световна война]]. Историята описва трагичните военни приключенията на Алексей Романов лятото на 1917.<ref>Издание на книгата от 2014 г., [[Еднорог (издателство)|издателство „Еднорог“]]</ref> |
'''Батальон от ангели''' ({{lang-ru|Батальон ангелов}}) е историческо-приключенска повест от руския [[писател]] [[Борис Акунин]], написана през 2011 г. Това е втората част от петата книга за приключенията на руския и немски шпиони по време на [[Първата световна война]]. Историята описва трагичните военни приключенията на Алексей Романов лятото на 1917 г.<ref>Издание на книгата от 2014 г., [[Еднорог (издателство)|издателство „Еднорог“]]</ref> |
||
== Сюжет == |
== Сюжет == |
||
{{редактирам}} |
{{редактирам}} |
||
{{сюжет}} |
{{сюжет}} |
||
... Юни 1917. Капитанът Алексей Романов се завръща в Петроград от предната. В столицата цари пълна анархия, военно контраразузнаване премахнати, своя глава княз Козловски е бил арестуван. Осъзнавайки, че никой в Петроград тя вече не е необходима, Романов иска обратно в окопите, но той предложи неочаквана цел: да стане инструктор на бойната подготовка в |
... Юни 1917. Капитанът Алексей Романов се завръща в Петроград от предната. В столицата цари пълна анархия, военно контраразузнаване премахнати, своя глава княз Козловски е бил арестуван. Осъзнавайки, че никой в Петроград тя вече не е необходима, Романов иска обратно в окопите, но той предложи неочаквана цел: да стане инструктор на бойната подготовка в „Удар батальон на смърт“. Пристигане в „батальон“ Романов, въпреки богатия си житейски опит, напълно шокиран ... |
||
... Временното правителство, категорично декларира готовност да се бори |
... Временното правителство, категорично декларира готовност да се бори „до победа“ и не успя да организира всякакви съгласувани военни операции. Всички батальони, полкове и дивизии са се образували войнишки комитети, които решават дали да изпълнява нарежданията на командири. Никой не искаше да умре, и затова престана да се бори с руската армия, постепенно се превръща в един въоръжен тълпа от страхливците и дезертьори. И тогава някой „умен“ идва на ум, „стабилна“ идея: да се организира едно женско батальон, който е бил личен пример „вдъхновява“ мъжете най-накрая започват да се бият. Командирът на батальона е назначен от легендарния Мария Бочарова и Романов, след известно колебание, става негов главен асистент. |
||
В рамките на няколко седмици от Романов той се опитва да научи слабите и нежни момичета основите на снимане, щик и способността да се копае. Сърцето на Алексей ми е много лошо: Романов разбира, че е в тази битка, нещастните |
В рамките на няколко седмици от Романов той се опитва да научи слабите и нежни момичета основите на снимане, щик и способността да се копае. Сърцето на Алексей ми е много лошо: Романов разбира, че е в тази битка, нещастните „самоубийци“ са обречени. Скоро батальона е изпратен на Западния фронт, в района на Сморгон, където той ще атакуват германските позиции. Чрез случайност Романов установи, че планът за атака се предава на врага и предател е председател на войнишки комитет, наречен „Гвоздь“, от болшевишката партия. Това е изключително умен и опасен човек, който наскоро е участвал в една загадъчна работа в Швейцария под друго прозвище (''[[Операция „Транзит“]]''). " Гвоздь" обяснява Романов, издаден план за атака, че умишлено да луд ред отменена заповедта и не обречени бедното момиче да умре. |
||
Но ред не са отменени, а |
Но ред не са отменени, а „смърт батальон“ хваща самоубийствен атентат. Девойки косене картечници, те падат от експлозиите на снаряди, но упорито се движат напред. Виждайки тази ужасна картина, обикновени войници мъже заедно в бързаме да помогнем и да се присъедини към атаката. В резултат на това германците са били избити от позициите си, пленени военни трофеи. Въпреки това, победата му е дадена висока цена. Много от момичетата са убити, сериозно ранени Мария Бочарова. И в тази борба Романов губи момиче, което трябваше да се влюбя – Александъра Шацкая, дъщерята на адмирал на царя, красота, подобна на Принцесата Лебед ... |
||
... Това отнема година и половина след кървавото нападение |
... Това отнема година и половина след кървавото нападение „смърт батальон“. Има Октомври революцията, правителството на Ленин подписан сепаративен мир с Германия. В един от градовете в Украйна трябва да премине на германския Червената армия военно оборудване, но изведнъж откри артилерийски огън. Оказва се, че подполковник, че не желае да приеме примирие, принудени да започнете да снимате, застрашаващи артилерийски пистолет. Германски войници се свързват и бити почти до смърт твърде ревностен служител. Скоро германците пристигат за преговори по влака служител на Червената армия. Конфликтът е уредено и реши да стреля подполковникът. Поразени офицер влачат до мястото на екзекуцията, и изведнъж той се среща очи с руски пристигания. Те веднага разпознават помежду си – Йозеф фон Теофелс и Алексей Парисович Романов... Накрая Съдбата ги събира отново ... |
||
== Исторически препратки == |
== Исторически препратки == |
||
В повестта има прототипи на реални исторически личности. |
|||
* В повестта има прототипи на реални исторически личности-жените. "Мария Бочарова" - легендарен Мария Бочкарева, един от първите руски жени офицери, инициатор на създаването и първия командир на руската армия в историята на батальон на жените. По време на Гражданска война Бочкарева активно се бори срещу Съветската власт, многократно пътували в чужбина, където се срещна с световна класа политици и държавни глави. По-специално, Мария бе присъдена публика с американския президент Удроу Уилсън и крал Джордж V. Съдбата Бочкарева завърши трагично - през януари 1920 г., тя е арестувана и прострелян в май в Красноярск от присъдата на ЧК. "Александъра Шацкая" - е Мария Скридлова, адютант на Бочкарева и дъщеря на адмирл Скридлов. В действителност, Мария не се губи, и след Гражданската война е живял в Съветския Съюз. През 1926 г. Скридлова се жени за белгийската индустриалец и завинаги напуснал Родината си, по-нататъшното му съдба е неизвестна. |
|||
* „Мария Бочарова“ е легендарната [[Мария Бочкарьова]], една от първите руски жени офицери, инициатор на създаването и първия командир в руската армия в историята на [[женски батальони на смъртта|женските батальони на смъртта]] (1917 – 1918). По време на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война]] Бочкарева активно се бори срещу Съветската власт, многократно пътува в чужбина, където се срещна и търси подкрепа от световни политици и държавни глави, включително се среща с американския президент [[Удроу Уилсън]] и крал [[Джордж V]]. Съдбата Бочкарева завърва трагично – през януари 1920 г. е арестувана и разстреляна през май в Красноярск с присъдата на [[ЧК]]. Мария Бочкарьова е героиня и в романа на [[Валентин Пикул]] „Из тупика“. |
|||
* „Александъра Шацкая“ е [[Мария Скридлова]], адютант на Бочкарьова в женските батальони на смъртта, и дъщеря на адмирал [[Николай Скридлов]]. В действителност, Мария не изчезва, и след Гражданската война е живяла в [[Съветския съюз]]. През 1926 г. Скридлова се жени за белгийски индустриалец и завинаги напуска родината си, а по-нататъшното ѝ съдба е неизвестна. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 11:33, 15 декември 2015
| Батальон от ангели | |
| Батальон ангелов | |
| Автор | Борис Акунин |
|---|---|
| Първо издание | 2011 г. Русия |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | историческо-приключенски |
| Вид | повест |
| Поредица | Смърт на брудершафт |
| Предходна | Операция „Транзит“ |
| Издателство в България | „Еднорог“ |
| Преводач | Денис Коробко |
Батальон от ангели (Шаблон:Lang-ru) е историческо-приключенска повест от руския писател Борис Акунин, написана през 2011 г. Това е втората част от петата книга за приключенията на руския и немски шпиони по време на Първата световна война. Историята описва трагичните военни приключенията на Алексей Романов лятото на 1917 г.[1]
Сюжет
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
... Юни 1917. Капитанът Алексей Романов се завръща в Петроград от предната. В столицата цари пълна анархия, военно контраразузнаване премахнати, своя глава княз Козловски е бил арестуван. Осъзнавайки, че никой в Петроград тя вече не е необходима, Романов иска обратно в окопите, но той предложи неочаквана цел: да стане инструктор на бойната подготовка в „Удар батальон на смърт“. Пристигане в „батальон“ Романов, въпреки богатия си житейски опит, напълно шокиран ...
... Временното правителство, категорично декларира готовност да се бори „до победа“ и не успя да организира всякакви съгласувани военни операции. Всички батальони, полкове и дивизии са се образували войнишки комитети, които решават дали да изпълнява нарежданията на командири. Никой не искаше да умре, и затова престана да се бори с руската армия, постепенно се превръща в един въоръжен тълпа от страхливците и дезертьори. И тогава някой „умен“ идва на ум, „стабилна“ идея: да се организира едно женско батальон, който е бил личен пример „вдъхновява“ мъжете най-накрая започват да се бият. Командирът на батальона е назначен от легендарния Мария Бочарова и Романов, след известно колебание, става негов главен асистент.
В рамките на няколко седмици от Романов той се опитва да научи слабите и нежни момичета основите на снимане, щик и способността да се копае. Сърцето на Алексей ми е много лошо: Романов разбира, че е в тази битка, нещастните „самоубийци“ са обречени. Скоро батальона е изпратен на Западния фронт, в района на Сморгон, където той ще атакуват германските позиции. Чрез случайност Романов установи, че планът за атака се предава на врага и предател е председател на войнишки комитет, наречен „Гвоздь“, от болшевишката партия. Това е изключително умен и опасен човек, който наскоро е участвал в една загадъчна работа в Швейцария под друго прозвище (Операция „Транзит“). " Гвоздь" обяснява Романов, издаден план за атака, че умишлено да луд ред отменена заповедта и не обречени бедното момиче да умре.
Но ред не са отменени, а „смърт батальон“ хваща самоубийствен атентат. Девойки косене картечници, те падат от експлозиите на снаряди, но упорито се движат напред. Виждайки тази ужасна картина, обикновени войници мъже заедно в бързаме да помогнем и да се присъедини към атаката. В резултат на това германците са били избити от позициите си, пленени военни трофеи. Въпреки това, победата му е дадена висока цена. Много от момичетата са убити, сериозно ранени Мария Бочарова. И в тази борба Романов губи момиче, което трябваше да се влюбя – Александъра Шацкая, дъщерята на адмирал на царя, красота, подобна на Принцесата Лебед ...
... Това отнема година и половина след кървавото нападение „смърт батальон“. Има Октомври революцията, правителството на Ленин подписан сепаративен мир с Германия. В един от градовете в Украйна трябва да премине на германския Червената армия военно оборудване, но изведнъж откри артилерийски огън. Оказва се, че подполковник, че не желае да приеме примирие, принудени да започнете да снимате, застрашаващи артилерийски пистолет. Германски войници се свързват и бити почти до смърт твърде ревностен служител. Скоро германците пристигат за преговори по влака служител на Червената армия. Конфликтът е уредено и реши да стреля подполковникът. Поразени офицер влачат до мястото на екзекуцията, и изведнъж той се среща очи с руски пристигания. Те веднага разпознават помежду си – Йозеф фон Теофелс и Алексей Парисович Романов... Накрая Съдбата ги събира отново ...
Исторически препратки
В повестта има прототипи на реални исторически личности.
- „Мария Бочарова“ е легендарната Мария Бочкарьова, една от първите руски жени офицери, инициатор на създаването и първия командир в руската армия в историята на женските батальони на смъртта (1917 – 1918). По време на Гражданската война Бочкарева активно се бори срещу Съветската власт, многократно пътува в чужбина, където се срещна и търси подкрепа от световни политици и държавни глави, включително се среща с американския президент Удроу Уилсън и крал Джордж V. Съдбата Бочкарева завърва трагично – през януари 1920 г. е арестувана и разстреляна през май в Красноярск с присъдата на ЧК. Мария Бочкарьова е героиня и в романа на Валентин Пикул „Из тупика“.
- „Александъра Шацкая“ е Мария Скридлова, адютант на Бочкарьова в женските батальони на смъртта, и дъщеря на адмирал Николай Скридлов. В действителност, Мария не изчезва, и след Гражданската война е живяла в Съветския съюз. През 1926 г. Скридлова се жени за белгийски индустриалец и завинаги напуска родината си, а по-нататъшното ѝ съдба е неизвестна.
Източници
- ↑ Издание на книгата от 2014 г., издателство „Еднорог“