Шенгенско споразумение

  Пълноправни членове

  Асоциирани членове

  Държави, които не са изпълнили процедурите за пълно прилагане на Шенгенското споразумение

  Държави, които частично прилагат Шенгенското споразумение

Шенгенското споразумение е договор между държави от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система.

Подписано е на 14 юни 1985 г. на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид”, в Шенген, Люксембург (град край границата с Франция и Германия) между 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия, Франция.

Пълното прилагане на шенгенското споразумение започва от юли 1995 г. с премахване на контрола по границите между 6 от подписалите споразумението страни. Целта на споразумението е да премахне граничните контролно-пропускателни пунктове в шенгенското пространство и да съгласува контрола по външните граници.

Прилагане на споразумението

Пълно

В Шенгенското споразумение се включват по-късно и други европейски страни, включително и нечленуващи в Европейския съюз. Днес в споразумението участват общо 25 държави: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция, като образуват т.нар. Шенгенско пространство или Шенгенска зона.

Измежду страните-членки на Шенгенското пространство 3 държави – Исландия, Норвегия и Швейцария, не са членове на ЕС.

Някои части на страните-членки на Шенгенското споразумение са изключени от действието на Споразумението (за пълния списък на тези територии виж Специални територии на Европейския съюз).

Частично

Още 4 страни-членки на ЕС – България, Кипър, Румъния и Хърватия, са подписали Шенгенското споразумение, но не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане. Датите за готовност за прилагането му са различни за всяка от тези държави. През 2010 г. Европейската комисия приема молбата на България за удължаване на крайния срок за пълното прилагане на споразумението до 31 март 2010 г.

Градове-държави

Ватиканa и Сан Марино, които не са членове на ЕС, имат граница само с Италия и нямат граничен контрол, тоест прилагат Шенгенското споразумение, без да членуват в него. Двете държави се готвят за пълно членство в Шенгенското споразумение.

Между Монако – държава, която също не е член на ЕС, и Франция също няма граничен контрол. По споразумение между тях Монако няма собствена гранична полиция и морската му граница се охранява от френската гранична полиция.

Княжество Андора е малка страна в Югозападна Европа и няма излаз на море, която също не е член на ЕС. Тя се намира между Франция и Испания, и няма граничен контрол, тоест де факто прилага Шенгенското споразумение, без да членува в него.

Други от ЕС

Останалите 2 страни-членки на ЕС – Република Ирландия и Обединеното кралство, са решили да останат извън Шенгенската зона, но осъществяват сътрудничество с шенгенските страни в областта на сигурността.

Вижте още

• Шенгенска информационна система
• Специални територии на Европейския съюз

Външни препратки

• Договорни страни на Шенгенското споразумение (на англ.)
• Шенгенско споразумение (на англ.)