Свети Илия (Влахи): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Храм инфо → Шаблон:Храм
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Храм
{{Храм
| име = Църква {{Br}}„Свети Илия“
| име = „Свети Илия“
| име-оригинал =
| име-оригинал =
| картинка =
| картинка =
Ред 7: Ред 7:
| страна = България
| страна = България
| населено място = [[Влахи]]
| населено място = [[Влахи]]
| карта = [[България]]
| карта = България
| област = Благоевград
| вероизповедание = [[Българска православна църква]]
| вероизповедание = [[Българска православна църква]]
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]]
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]]

Версия от 23:26, 17 декември 2015

„Свети Илия“
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоВлахи
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияНеврокопска
Изграждане1844 година
Статутдействащ храм

„Свети Илия“ е възрожденска църква в кресненското пиринско село Влахи, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2][3]

История

Църквата е построена през 1844 година, тъй като с разрастването на селото църквата „Света Богородица“ отеснява. Построена на високата централна част на селото, от западната страна на главния площад. Годината на изграждане е изписана на един от прозорците.[4] Инициатори на изграждането са църковните настоятели Стоян Ангелов, Угрин Иванов и Аризан Въчков.[5]

Първоначалният храм е вкопан 1,5 m в земята.[5] По време на Кресненско-Разложкото въстание в 1878 година в църквата заседава въстанническият щаб и след войната е опожарена от турците заедно с голяма част от Влахи.[5] След възстанието е възстановена. В 1910 година при настоятелите Атанас Угринов, Тошко Николов и Янчо Миладинов, тъй като била ниска и мрачна е съборена и издигната нова с три кубета и голяма камбанария. Малко преди насроченото освещаване избухва Балканската война през октомври 1912 година и отстъпващата войска и башибозук от Градешница отново я изгарят. В 1923 година свещеник Григор Янев от Богданци, служил във Влахи от 1919 до 1928 година, и настоятелите Атанас Угринов, Андрея Бояджиев, Ангел Малчев и Янчо Миладинов започват поредното възстановяване на храма, който е осветен на 18 октомври 1925 година от владиката Макарий Неврокопски.[5][1]

Пръв свещеник в храма и пръв учител в килийното училище е Стоян Ангелов. След това до 1899 година в него служи Тодор Аризанов, аза при казалийската община в Мелник. От 1878 до 1900 година заедно с отец Аризанов служи и Янаки Спандолиев. По време на Балканската война свещеник е Костадин Попянакиев от Влахи, убит във Валовища заедно с 24 други местни селяни. След 1912 година служат Прокоп Павлов от Свети Врач, Никола Стоянов от Голешево, Григор Янев от Богданци, Александър Иванов от Елешница, Георги Петрунов (1930 - 1940) от Враня стена, Иван Джолев (1940 - 1948), съден от комунистическата власт, Пантелей Шопов от Панагюрище (1948 - 1963), Климент (Крум) Лъджов от Влахи, Димитър Драмалиев от Кресна, Георги от Долна Градешница и от 2002 година - Павел (Румен) Симов.[5]

Архитектура

Храмът е с размери 24 m на 14 m и е обграден с каменен зид. Вътре има женска църква. Таваните са дъсчени Богато украсен е с икони, но иконостасът не е резбован. Ценен е и владишкият трон.[5][2]

Бележки

  1. а б Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 150.
  2. а б Църква “Св. Пророк Илия” // Bgglobe.net. Посетен на 2014-12-05.
  3. Програма за развитие на туризма в община Кресна 2004 - 2007 // Община Кресна. Посетен на 2014-12-14.
  4. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 262.
  5. а б в г д е Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 263.