Ораново: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 17: Ред 17:


== История ==
== История ==
През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към [[Благоевград|Горножумайската]] [[кааза]].
През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към [[Благоевград|Горножумайската]] [[кааза]]. Църквата „[[Свети Архангел Михаил (Горно Ораново)|Свети Архангел Михаил]]“ в Горно Ораново е от втората половина на XIX век.<ref name="Община Симитли">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simitli.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=47&Itemid=62&lang=en | заглавие= Туризъм |достъп_дата =2015-12-20 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Община Симитли |език= |цитат= }}</ref>


В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Ораново:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Ораново:

Версия от 10:14, 20 декември 2015

Ораново
— бивше село —
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
ОбщинаСимитли

Ораново е бивше село в Югозападна България, Община Кресна, Област Благоевград, днес квартал на град Симитли.

География

Ораново се намира в югозападното подножие на Рила, на левия бряг на Струма. Североизточно от него е Горно Ораново или Арнаутската махала.

История

През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза. Църквата „Свети Архангел Михаил“ в Горно Ораново е от втората половина на XIX век.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Ораново:

Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ораново живеят 620 души българи.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораново (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.[4]

В 1965 година Ораново е слято с разположеното от другата страна на Струма Симитли.[5]

Бележки

  1. Туризъм // Община Симитли. Посетен на 2015-12-20.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 192.
  4. Brancoff, D. M. La Macedoine et sa Population Chretienne. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. с. 110-111.
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.