Железопътна гара: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
Когато новопостроена [[Железопътен транспорт|железопътна линия]] е минавала встрани от съществуващо [[населено място]], по необходимост железопътната гара за обслужването му (понякога първоначално само [[железопътна спирка]]) е била построявана на разстояние един, два, а и повече километра извън него. Постепенно заради възможностите за намиране на работа и препитание, както и заради удобствата на близкия транспортен достъп, гарата е ставала притегателен център за [[икономика|икономическата дейност]], свързана с близкото, а и с други съседни населени места. Около нея са създавани обслужващи обекти (за продажба на храни и напитки, занаятчийски и други), [[Предприятие|предприятия]], заселвали се заинтересувани от тях хора, строели се жилищни сгради, образувало се [[селище]] с постоянно живеещо население и необходимата му ''социална инфраструктура'' <ref>Според § 5, т. 75 от Допълнителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията], „социална инфраструктура“ са сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.</ref>. Създаваното така около железопътната гара ново населено място е било наричано с видовия термин „'''гара'''“ и е носело в добавка обикновено името на обслужваното от гарата съществуващо населено място. Някои от тези населени места с времето са разраствали дотолкова, че са били преобразувани в села или градове.
Когато новопостроена [[Железопътен транспорт|железопътна линия]] е минавала встрани от съществуващо [[населено място]], по необходимост железопътната гара за обслужването му (понякога първоначално само [[железопътна спирка]]) е била построявана на разстояние един, два, а и повече километра извън него. Постепенно заради възможностите за намиране на работа и препитание, както и заради удобствата на близкия транспортен достъп, гарата е ставала притегателен център за [[икономика|икономическата дейност]], свързана с близкото, а и с други съседни населени места. Около нея са създавани обслужващи обекти (за продажба на храни и напитки, занаятчийски и други), [[Предприятие|предприятия]], заселвали се заинтересувани от тях хора, строели се жилищни сгради, образувало се [[селище]] с постоянно живеещо население и необходимата му ''социална инфраструктура'' <ref>Според § 5, т. 75 от Допълнителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията], „социална инфраструктура“ са сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.</ref>. Създаваното така около железопътната гара ново населено място е било наричано с видовия термин „'''гара'''“ и е носело в добавка обикновено името на обслужваното от гарата съществуващо населено място. Някои от тези населени места с времето са разраствали дотолкова, че са били преобразувани в села или градове.


Терминът „'''га&#768;ра'''“ е означавал ''вид [[населено място]]'' в България до [[14 юли]] [[1995]] г., т. е. до влизането в сила на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България]. Съществувалите при влизането в сила на този закон населени места от вида на [[махала|махали]], [[колиби]], '''''гари''''', минни и промишлени селища придобиват след влизането му в сила статут на '''''[[село|села]]''''' <ref>Съгласно § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България].</ref>. <ref>Прилагането на § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България] по отношение на населените места от вида „'''''гара'''''“ е създало двойки близко разположени села с едно и също име в една и съща община, което създава неудобства както за населението, така и за местната администрация – въпреки че двете едноименни села имат различен код по [[ЕКАТТЕ]]. Местната администрация избягва неудобството, като запазва думата „гара“ в името на съответното село. Такъв е случаят, ''например'', при [[Гара Лакатник]], [[Гара Бов]], [[Гара Орешец]].</ref>
Терминът „'''га&#768;ра'''“ е означавал ''вид [[населено място]]'' в България до [[14 юли]] [[1995]] г., т. е. до влизането в сила на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България]. Съществувалите при влизането в сила на този закон населени места от вида на [[махала|махали]], [[колиби]], '''''гари''''', минни и промишлени селища придобиват след влизането му в сила статут на '''''[[село|села]]''''' <ref>Съгласно § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България].</ref>. <ref>Прилагането на § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България] по отношение на населените места от вида „'''''гара'''''“ е създало двойки близко разположени села с едно и също име в една и съща община, което създава неудобства както за населението, така и за местната администрация – въпреки че двете едноименни села имат различен код по [[ЕКАТТЕ]]. Местната администрация избягва това неудобство, като запазва думата „гара“ в името на съответното село. Такъв е случаят, ''например'', при [[Гара Лакатник]], [[Гара Бов]], [[Гара Орешец]]. Тези действия, обаче, пораждат несъответствие с официалната информация в [[Единен класификатор на населените места|Националния регистър на населените места]].</ref>


Населени места от вида „гара“ са били, ''например'', [[Гара Лакатник]], [[Гара Бов]], [[Гара Орешец]], [[Кресна|гара Пирин]] <ref>Сега град Кресна.</ref>, гара [[Хитрино]], [[Стамболийски (град)|гара Кричим]] <ref>Сега град Стамболийски.</ref> и други.
Населени места от вида „гара“ са били, ''например'', [[Гара Лакатник]], [[Гара Бов]], [[Гара Орешец]], [[Кресна|гара Пирин]] <ref>Сега град Кресна.</ref>, гара [[Хитрино]], [[Стамболийски (град)|гара Кричим]] <ref>Сега град Стамболийски.</ref> и други.

Версия от 22:13, 20 декември 2015

Железопътна гара в Льовен
Жп гарата в Берлин

Железопътната гара (или само гара) е територия с комплекс от съоръжения, предназначени за обслужване на железопътни влакове – товарни и пътнически.

Елементи на гарата

Пътно стопанство

Състои се от съвкупност от железопътни коловози, обединени като правило в паркове. Както парковете, така и коловозите в парковете могат да имат определена специализация, например сортировъчен парк, приемно-изпращащ парк и др. Номерацията на коловозите се извършва над и под главните (по които като правило се пропускат влаковете, които не спират) съответно с четни и нечетни номера.

Коловозите се свързват помежду си със стрелки, които също се номерират с четни номера от едната страна на гарата и с нечетни – от другата. На пътническите гари коловозите могат да бъдат разделени на секции, което позволява приемането на един и същ коловоз едновременно на 2 къси влака от 2-те различни посоки. В този случай към номера се добавя буква, но от гледна точка на структурата на цялата гара даденият коловоз все пак се разглежда като единно цяло.

Полезната дължина на коловоза се ограничава от ограничаващи стълбове и/или семафори. Глухите коловози имат от едната страна специален ограничител и се използват за служебни цели и престой на вагони и локомотиви. Първата българска жп линия е създадена между Русе и Варна през 1866 г.

Сигнализация и централизация

Системите за сигнализация и централизация са предназначени са за управление на движението на влаковете чрез стрелки и семафори.

Товарно стопанство

Предназначено е за осъществяване на товарни операции и включва товаро-разтоварни коловози, терминали, складове и др.

Други елементи

Гарова сграда и пътнически перони.

Градообразуващ фактор

В България около железопътни гари са възникнали някои села и градове.

Когато новопостроена железопътна линия е минавала встрани от съществуващо населено място, по необходимост железопътната гара за обслужването му (понякога първоначално само железопътна спирка) е била построявана на разстояние един, два, а и повече километра извън него. Постепенно заради възможностите за намиране на работа и препитание, както и заради удобствата на близкия транспортен достъп, гарата е ставала притегателен център за икономическата дейност, свързана с близкото, а и с други съседни населени места. Около нея са създавани обслужващи обекти (за продажба на храни и напитки, занаятчийски и други), предприятия, заселвали се заинтересувани от тях хора, строели се жилищни сгради, образувало се селище с постоянно живеещо население и необходимата му социална инфраструктура [1]. Създаваното така около железопътната гара ново населено място е било наричано с видовия термин „гара“ и е носело в добавка обикновено името на обслужваното от гарата съществуващо населено място. Някои от тези населени места с времето са разраствали дотолкова, че са били преобразувани в села или градове.

Терминът „га̀ра“ е означавал вид населено място в България до 14 юли 1995 г., т. е. до влизането в сила на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Съществувалите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват след влизането му в сила статут на села [2][3]

Населени места от вида „гара“ са били, например, Гара Лакатник, Гара Бов, Гара Орешец, гара Пирин [4], гара Хитрино, гара Кричим [5] и други.


Вижте също

Бележки

  1. Според § 5, т. 75 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, „социална инфраструктура“ са сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.
  2. Съгласно § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
  3. Прилагането на § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България по отношение на населените места от вида „гара“ е създало двойки близко разположени села с едно и също име в една и съща община, което създава неудобства както за населението, така и за местната администрация – въпреки че двете едноименни села имат различен код по ЕКАТТЕ. Местната администрация избягва това неудобство, като запазва думата „гара“ в името на съответното село. Такъв е случаят, например, при Гара Лакатник, Гара Бов, Гара Орешец. Тези действия, обаче, пораждат несъответствие с официалната информация в Националния регистър на населените места.
  4. Сега град Кресна.
  5. Сега град Стамболийски.

Източници

Външни препратки