Читалище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
* [http://lex.bg/laws/ldoc/2133897729 Закон за народните читалища]
* [http://lex.bg/laws/ldoc/2133897729 Закон за народните читалища]
* [http://chitalishta.com Информационен сайт за читалищата]
* [http://chitalishta.com Информационен сайт за читалищата]
* [[Официhttps://www.facebook.com/profile.php?id=100009261046961&fref=tsална фейсбук-страница към информационния сайт за читалищата|Официална фейсбук-страница към информационния сайт за читалищата]]
* [http://chitalishte.blog.bg/ Блог към информационния сайт за читалищата]
* [http://chitalishte.blog.bg/ Блог към информационния сайт за читалищата]
* [http://www.chitalishte.bg/ Портал на читалищата в България]
* [http://www.chitalishte.bg/ Портал на читалищата в България]
* [https://www.facebook.com/groups/chitalisthte/?fref=ts фейсбук-група Български читалища]
* [https://www.facebook.com/groups/chitalisthte/?fref=ts фейсбук-група Български читалища]
*

[[Категория:Читалища в България| ]]
[[Категория:Читалища в България| ]]

Версия от 09:50, 26 декември 2015

Читалище "Заря" в Хасково

Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.

За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.

Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 година в Свищов, Шумен и Лом. На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото читалище в България „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Наскоро след това, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен второто българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников - 1856“. През същата година е основано и третото българско читалище в Лом. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.

През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.

Към април 2014 г., броят на регистрираните читалища в България е 3578.[1][2]

Източници

Външни препратки