Хюсеин Хилми паша: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Министри на правосъдието, ползвайки HotCat |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Хюсеин Хилми |
| име = Хюсеин Хилми |
||
| портрет = Hussein Hilmi.JPG |
| портрет = Hussein Hilmi.JPG |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
{{Commonscat|Hüseyin Hilmi Pasha}} |
|||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 18:38, 28 декември 2015
Хюсеин Хилми Hüseyin Hilmi Paşa | |
османски военен и държавник | |
Роден |
1855 г.
|
---|---|
Починал | 1922 г.
|
Погребан | Истанбул, Турция |
Религия | ислям |
Хюсеин Хилми в Общомедия |
Хюсеин Хилми паша (Шаблон:Lang-ota, Шаблон:Lang-tr) е османски военен и държавник, два пъти велик везир на Османската империя в периода на Втората конституционна епоха[1] и съосновател на турския Червен полумесец[2]. Той е и един от най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите генерален инспектор на Македония между 1902-1908 година, вътрешен министър от 1908 до 1909 година и посланик във Виена между 1912-1918 година[3].
Биография
Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров Лесбос в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело исляма[4]. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст. Започва да работи като чиновник в Османската държавна структура и бързо се издига в йерархията, ставайки валия на Адана, а през 1898 година и на Йеменския вилает, който оглавява до 1902 година.[5]
Същата година е назначен за генерален инспектор на Солунския, Косовския и Битолския вилает от султан Абдул Хамид II, което е потвърдено от Великите сили с Пъдарските реформи. На този пост остава до Младотурска революция от юли 1908 година.
След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за Вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан Абдул Хамид II между 14 февруари - 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват Истанбул за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир между 5 май - 28 декември 1909 година.
За кратко заема и поста министър на правосъдието в кабинета на Гази Ахмед Мухтар паша. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във Виена, Австро-Унгария, като остава такъв до края на Първата световна война. В интервю за Димитър Думбалаков през 1914 година казва:
„ | Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това, за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.[6] | “ |
Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.
Бележки
- ↑ Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272.
- ↑ Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77.
- ↑ Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227.
- ↑ Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45.
- ↑ World Statesmen — Yemen
- ↑ В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.
? | → | адански валия (? – ?) |
→ | ? |
Ахмед Февзи паша | → | йеменски валия (май 1898 – октомври 1902) |
→ | Абдулах Решид паша Черкез |
Мехмед Саид паша | → | велик везир (14 февруари 1909 – 13 април 1909) |
→ | Ахмед Тефик паша |
Ахмед Тефик паша | → | велик везир (15 май 1909 – 28 декември 1909) |
→ | Ибрахим Хакъ паша |
Мехмед Мемдух бей | → | правосъден министър (1912 – 1912) |
→ | Халим бей Самипашазаде |