Сава Дацов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 58: | Ред 58: | ||
[[Категория:Поморавски българи]] |
[[Категория:Поморавски българи]] |
||
[[Категория:Личности (Зайчар)]] |
[[Категория:Личности (Зайчар)]] |
||
[[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война |
[[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война (1876)]] |
||
Версия от 23:00, 29 декември 2015
| Сава Дацов | |
| български икономист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1940 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Научна дейност | |
| Област | Икономика |
| Политика | |
| Депутат | |
| XII ОНС | |
| Семейство | |
| Деца | Гошка Дацов Дражко Дацов |
Сава Живков Дацов е изявен български учен, икономист, академик, общественик и патриот. Председател на Поморавския народо-просветен комитет.
Доброволец в Сръбско-турската война (1876). Участник в съпротивата на нишавските българи срещу сръбската окупация и администрация в Поморавието през 1878 г. [1] Доброволец в Сръбско-българската война (1885).
След Освобождението се установава в София. Главен секретар на Министерството на земеделието и търговията.
През 1884 година заедно с Михалаки Георгиев е съосновател на първото земеделско списание в България („Домакин“). През същата година написва първото в България ръководство по копринарство „Черниците и коприната“.[2] Дацов е един от основателите на Българското земеделско дружество и редактор на неговия орган вестник "Орало". Пръв председател на българското пчеларско дружество.
Дацов е сред основателите на Икономическото дружество и на дружеството на българските публицисти[2]. Член е на дружеството на българските агрономи. Помощник-деловодител (1884) и деловодител (1885-1888) на Българското книжовно дружество. Дописен член (1898) и редовен член (1892) на БАН. Изявен дарител. Избран заради изключителните си заслуги и принос към опазване на българщината в Поморавието за председател на Поморавския народо-просветен комитет (1917)[3].
Народен представител в 12 Обикновено Народно събрание.
Съчинения
- Черниците и коприната, София 1884, 64 с.
- Зайчар и неговото население (Един от българските предели в Сърбия), Средец 1884, 39 с.
- Положението на предприемачите-строители в България, София 1914, 15 с.
- Календар, Търново, 1923, 48 с.
- Тимок, Зайчар, Шуми Марица, София 1923, 8 с.
- По пътя из родни кътове. Самоков. Впечатления, мисли, разсъждения, София 1924, 14 с.
- Как да се сеят цветните и зеленчукови семена, София [1937], 38 с.
Бележки
- ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004.
- ↑ а б Панчов, Младен. С. Ж. Дацов - 70 годишнината му, в: Спомени и статии, София 1928,с. 63-67.
- ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004.