Мизия: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Рим, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 155: | Ред 155: | ||
[[Категория:Мизия| ]] |
[[Категория:Мизия| ]] |
||
[[Категория:Провинции на Римската империя]] |
|||
[[Категория:България| ]] |
|||
[[Категория:Траки| ]] |
Версия от 06:19, 31 декември 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.
Римска Мизия Moesia Μοισία | |
— Римска провинция — | |
29 пр.н.е – 86 сл.н.е | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Виминациум |
Римски сенат | |
Проконсул | |
История | Античност |
Дакийски войни | 89 – 105 сл.н.е. |
| |
Днес част от | България, Косово, Румъния, Сърбия Северна Македония |
Римска Мизия Moesia Μοισία в Общомедия |
Мизия (Шаблон:Lang-la) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България, Сърбия и Косово като зоната около античнота Скупи попада в днешна Р. Македония.
Областта е покорена от римляните през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г.сл.н.е. с цел подобрно управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица — Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове[1], всяка с по два римски легиона.
Римляните строят пътища, най важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106-107 г.
През 271-272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати.
Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум).
Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679-681 г. прабългарите на Аспарух.
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа — в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
Източници
Вижте също
Външни препратки
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moesia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |