Лешочки манастир: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 32: | Ред 32: | ||
След четири години, на [[23 юли]] [[2005]] година, църквата „Свети Атанасий“ в село Лешок е осветена и отново открита за богослужения. |
След четири години, на [[23 юли]] [[2005]] година, църквата „Свети Атанасий“ в село Лешок е осветена и отново открита за богослужения. |
||
Владишкият трон е дело на [[дебърска художествена школа|дебърски]] резбари от рода Максимовци от [[Битуше]].<ref name="Василиев 261">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 261 |url= |accessdate=}}</ref> |
|||
== Галерия == |
== Галерия == |
Версия от 13:35, 31 декември 2015
Лешочки манастир | |
Църквата „Свети Атанасий“ | |
Вид | Православен манастир |
---|---|
Местоположение | Лешок, Република Македония |
Изграждане | 1321 |
Лешочки манастир в Общомедия |
Лешочкият манастир е манастир в диоцеза на Македонската православна църква - Охридска архиепископия, а в миналото в диоцеза на Българската екзархия[1], като се явява общо название за три църкви край село Лешок, Тетовско в Република Македония.
Към манастирския комплекс в село Лешок, Община Теарце, принадлежат три църкви. Най-старата е „Свети Атанасий“ от 19 век, която се намира на мястото на манастирския чифлик на средновековния манастирски комплекс „Свети Атанасий“ (12 век), чийто останки пък се намират над калето на Лешок.[2] Тя понася значителни щети по време на военния конфликт през 2001 година, но е възстановена в 2005 година. Втората църква „Успение Богородично“ е двуапсидна църква от 19 век, изографисана от майстор Михаил Панайотов от Галичник в 1849 г. при игумена Силвестър (1845 - 1860). Църквата параклис „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава в източната страна на южния корпус на манастира.[3] Третата църква на манастирския комплекс е посветена на Лазар Хребелянович и е построена по югославско време между Първата и Втората световна война.
Писателят Кирил Пейчинович е игумен на манастира от 1818 до смъртта си в 1845 година и гробът му се намира в двора на компекса, до църквата „Света Богородица“. В 1929 година в Лешочкия манастир рисува видният български зограф Данаил Несторов.[4]
Взривяване и възстановяване на църквата „Свети Атанасий“
След избухването на така наречената криза в Република Македония през ранната пролет на 2001 година, и продължила до август същата година, е нарушен крехкият баланс в междуетническите отношения между македонци и албанци. Така наречената Армия за национално освобождение контролира почти цяла Северозападна Македония и води престрелки с македонските правителствени сили. Македонското население в смесените райони започва да се изтегля от зоните в обсега на АНО. В тази напрегната обстановка албански екстремисти поставят експлозиви в главната църква на манастирския комплекс до село Лешок и на 21 август взиряват до основи църквата. Още много православни църкви и манастири са поругани през този период на междуетническо напрежение в страната. След подписването на Охридското споразумение през август 2001 година сблъсъците между АНО и македонските сили са преустановени. Обстановката в страната се нормализира и това дава възможност да се започне работата по възстановяването на църквата.
С проектът по възстановяването на църквата в Лешок се заема Институтът за опазването на паметниците в Република Македония. Към този проект се включва и Европейския съюз, който отпуска 430 000 евро. С тези пари се осъществи възстановяването на църквата със същите камъни, които са използвани при първоначалния ѝ строеж. Всички те са номерирани и сортирани от Македонския институт за паметниците, който осъществи проекта. С парични средства се отзовава и Норвегия. Европейската агенция за възстановяване отпуска допълнителни средства на Македонския институт в размер на 150 000 евро, с които ше бъдат реставрирани и консервирани 392 кв. метра стенописи в църквата.
След четири години, на 23 юли 2005 година, църквата „Свети Атанасий“ в село Лешок е осветена и отново открита за богослужения.
Владишкият трон е дело на дебърски резбари от рода Максимовци от Битуше.[5]
Галерия
-
Лешочкият манастир в началото на XX век
-
Църквата „Света Богородица“
-
Иконостасът на „Света Богородица“
-
Стенописи в „Света Богородица“
Външни препратки
- Албански екстремисти превзеха манастира „Свети Атанасий“ в село Лешок
- Албански бунтовници взривиха православна църква
- Страница за село Лешок и Лешочкия манастир
Бележки
- ↑ http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=6841 Димитров, Божидар. „Християнството в българските земи. Български манастири“, ИК "Климент Охридски", София, 2001.
- ↑ Иванов, Йордан, „Български старини из Македония“, 1908, 1931 (фототипно изд. С., 1970, .djvu формат), стр.95
- ↑ Златарски, Васил, „Пътуване на професор Васил Златарски из Македония, 1916 г.“, стр. 86
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 261.