Източен въпрос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:28, 1 януари 2016

Източният въпрос е условен термин, използван в науката, публицистиката и литературата, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на XVIII век до Първата световна война, които са свързани с разпадането на Османската империя и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на Балканите, в Мала Азия и Близкия Изток.

Фактори за поява

Основна статия: Гръцки проект

През втората половина на XVIII век Османската империя изпаднала в трайна вътрешнополитическа криза на т.нар. кърджалийство, която се отразила върху международното ѝ положение. Това съвпаднало със зараждащото се на Балканския полуостров национално-освободително движение на балканските народи. Тези събития активизирали политиката на страните, заинтересовани от отслабването на Османската империя и прогонването на турците от Европа. Въпросът за османското наследство е от изключителна значимост за Русия, която от началото на XVIII век неведнъж разширила териториите си за сметка на Османската държава. Поради това Руската империя станала най-активен и значим фактор, от който в най-голяма степен зависило развитието на Източния въпрос.

В резултат на успешните войни с Османската империя, през първата половина на XIX век Русия придобила все по-нарастващо влияние на Балканите и в Ориента. През този период западноевропейските държави не обръщали особено внимание на руската външна политика спрямо Високата порта, тъй като били заети с революционните процеси обхванали Европа след Френската революция. Към средата на века обаче европейските страни предприели търговска експанзия в османските земи. Нарастващото руско влияние в Източното Средиземноморие застрашило икономическите интереси на Западна Европа и комуникациите на Великобритания с Индия. Влиянието на Русия на Балканите не се нравело и на Австрийската империя която имала апетити към някои балкански територии, сред които и Македония. Всичко това обяснява и причината поради която по-голямата част от европейските страни били негативно настроени спрямо балканските националноосвободителни движения. Поради това част от тях поели курс към покровителство на Османската империя и запазване на целостта ѝ.

Политическите интереси, териториалните претенции и противоречия на държавите от Европа по т.нар. Източен въпрос са причина за разгръщането на нестабилност и остра политическа криза в региона. След Кримската война в средата на ХІХ век амбициите за политическо влияние и териториални претенции на Балканите нарастват и Източния въпрос решаван донякъде с дипломатически и военни средства се превръща в Източна криза с ясно изразени противостоящи страни.

Развитие

Като политическо понятие Източният въпрос се споменава за първи път на Веронския конгрес от 1822 г. състоял се по повод Гръцкото освободително въстание от 1821-1829 г. В своето развитие той преминава през няколко етапа. Най-ранният е свързан с балканските проекти на Екатерина II и началото на освободителните движения в Сърбия, Влашко, Молдова и Гърция. Втората фаза протекла в периода до Кримската война, когато Русия наложила своето влияние над Османската империя в резултат на Египетските кризи от 1833-1841 г. Това ускорило реформите в многонационалната държава и улеснило налагането на колективно влияние на всички Велики сили над нея. След загубата на Русия в Кримската война от 1853-1856 г. славянската държава престанала да бъде главен фактор в Източния въпрос. Тя преориентирала външната си политика от агресивни методи срещу ислямската империя към културно и просветно влияние сред балканските народи, с цел подпомагане на национално-освободителните движения на Балканите.

През 60-те и 70-те години на XIX век българския народ изградил свое национално-освободително движение, благодарение на действията на Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов и други български патриоти. То намерило завършен вид с Априлското въстание от 1876 г. Жестоките репресивни методи които османската армия наложила над въстаналото българско население и избиването на около 30 хил. българи предизвикало бурни реакции сред обществеността в Европа. Това довело до поредната Руско-турска война от 1877-1878 г. След приключването ѝ по силата на Берлинския договор било създадено автономно Българско княжество, а Сърбия и Румъния получили независимост. Берлинският конгрес от 1878 г. стабилизирал международното положение в Европа за период от 40 години.

Последната фаза от развитието на Източния въпрос започнала с анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и обявяването на независимостта на България през 1908 г. Действията на Австро-Унгария изострили до крайност отношенията ѝ с Русия и се превърнали в допълнителна причина за присъединяването на Русия към Антантата през Първата световна война. В крайна сметка Източният въпрос не бил разрешен в полза на Русия поради резултатите от Първата световна война, които коренно променили международната обстановка и го премахнали от дневния ред на европейската дипломация.

Вижте също

Източници

История и цивилизация за 11 клас; Автори: А. Николов, М. Делев, А. Иванчев, В. Янчев; Урок 18: Българското националноосвободително движение през XVIII и първата половина на XIX век. София, 2002, стр.222.

Външни препратки

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 [[Категория:Българско възраждане]]
 [[Категория:Османска империя]]
+[[Категория:Национални въпроси]]