Антропологични и генетични проучвания на българите: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
Интересни са публикациите и авторите, с които екипът генетици обосновава своите твърдения, по спорния въпрос за броя на прабългарите.<ref>През 70-те години на 7-ми век Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която според късната хроника на Михаил Сирийски от 12 век, наброявала около 10,000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10,000 е бил само броят на въоръжените мъже. Виж: The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John V. A. Fine, Jr. University of Michigan Press, 1991, ISBN 0472081497, p. 68.; Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.; Ал. Бурмов, Създаване на Българската държава с. 132.</ref> Парадоксалното е, че това не са академични, а научно-популярни публикации и същите не са с генетична или антропологична, а с историографска насоченост. Превратно е и самото тълкуване на цитираните източници. Така например, екипът на Гълъбов цитира книгата на историка проф. [[Румен Даскалов]] “Чудният свят на древните българи”, която всъщност е критика иронизираща подобни странни тези, развивани от други аматьори "прабългаристи".<ref>Румен Даскалов, Чудният свят на древните българи. [http://www.kultura.bg/bg/article/view/19185 Култура - Брой 1 (2663), 13 януари 2012 г.]</ref> В тази връзка, като обосновка са използвани и някои публикации на [[Петър Добрев]], чиито методи на работа са определяни в научните среди като „''свободна интерпретация на извори и паметници“''.<ref>[[Станислав Станилов|Станилов, Станислав]]. ''Другата археология'', София, 2006, ISBN 9543270198, Класика и стил, стр. 23.</ref> Въпреки, че екипът генетици цитира по този повод и публикацията на историка [[Божидар Димитров]] "12-те мита в българската история",<ref>[http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г.]</ref> самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по кометираните въпроси.<ref>[http://www.novini.bg/news/160601-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5.html Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013г. Новини.Бг.]</ref> Димитров заявява, че народността не е биологична категория, а историческа, и че българската народност е създадена въз основа на 53 народа, които са се влели в нея.<ref>[http://www.flagman.bg/article/53955 Флагман.бг, 11 Октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия.]</ref>
Интересни са публикациите и авторите, с които екипът генетици обосновава своите твърдения, по спорния въпрос за броя на прабългарите.<ref>През 70-те години на 7-ми век Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която според късната хроника на Михаил Сирийски от 12 век, наброявала около 10,000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10,000 е бил само броят на въоръжените мъже. Виж: The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John V. A. Fine, Jr. University of Michigan Press, 1991, ISBN 0472081497, p. 68.; Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.; Ал. Бурмов, Създаване на Българската държава с. 132.</ref> Парадоксалното е, че това не са академични, а научно-популярни публикации и същите не са с генетична или антропологична, а с историографска насоченост. Превратно е и самото тълкуване на цитираните източници. Така например, екипът на Гълъбов цитира книгата на историка проф. [[Румен Даскалов]] “Чудният свят на древните българи”, която всъщност е критика иронизираща подобни странни тези, развивани от други аматьори "прабългаристи".<ref>Румен Даскалов, Чудният свят на древните българи. [http://www.kultura.bg/bg/article/view/19185 Култура - Брой 1 (2663), 13 януари 2012 г.]</ref> В тази връзка, като обосновка са използвани и някои публикации на [[Петър Добрев]], чиито методи на работа са определяни в научните среди като „''свободна интерпретация на извори и паметници“''.<ref>[[Станислав Станилов|Станилов, Станислав]]. ''Другата археология'', София, 2006, ISBN 9543270198, Класика и стил, стр. 23.</ref> Въпреки, че екипът генетици цитира по този повод и публикацията на историка [[Божидар Димитров]] "12-те мита в българската история",<ref>[http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г.]</ref> самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по кометираните въпроси.<ref>[http://www.novini.bg/news/160601-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5.html Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013г. Новини.Бг.]</ref> Димитров заявява, че народността не е биологична категория, а историческа, и че българската народност е създадена въз основа на 53 народа, които са се влели в нея.<ref>[http://www.flagman.bg/article/53955 Флагман.бг, 11 Октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия.]</ref>


Във връзка с априорната теза на екипа, че днешните българи са почти идентични с прабългарите, резултатите за модерната българска популация се екстраполират и към прабългарите, които се обявяват в изследванията за доказани индоевропейци и ''нетюрки''. Представените в съвременните българи източноазиатски и централноазиатски [[хаплотип]]и в размер на около 2%, са описани като безспорно доказателство за нетюркския произход на ''пра''българите.<ref>[http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?paperID=60322 Distribution of East Eurasian Y-Chromosome and Mitochondrial DNA Haplogroups across Eurasia: Insights into the Genetic Ancestry of Bulgarians.]</ref> Впоследствие е проведено и изследване на проби от древна ДНК от средновековни погребения, като те са взети от няколко некропола в страната. Изследвани са материали от два езически некропола (VIII - IX в.) в североизточна България - край Девня и с. [[Ножарево]], Силистренско, в които се предполага, че има и прабългарски погребения. Не е ясно как са идентифицирани точно те, тъй като във въпросните некрополи прабългарски са само около 30% от погребенията.<ref>[http://www.kroraina.com/bulgar/rashev_bg.html За произхода на прабългарите. Рашо Рашев (Шумен) (стр. 23-33 от Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992).]</ref> Изследвани са и материали от некрополи датирани от периода след покръстването и претопяването на прабългарския етнос (X - XI в.) Такъв е християнският некропол край Голямата базилика в Преслав. Такъв е и некропола в [[Туховища]], Благоевградско. Гълъбов обявява, че погребенията в Туховища са на [[Кубер]]ови прабългари. Анализирани са мутациите само на X-хромозомите, т.е. по женска линия, като произходът се определя главно по мутациите на мъжкия, а не на женския ген, който дава доста по-оскъдна информация. Резултатите от пробите, в които не са установени източноазиатски [[хаплогрупи]], са представени като безспорно доказателство за ''нетюркския'' произход на прабългарите.<ref>[http://digitalcommons.wayne.edu/humbiol/vol87/iss1/1/ Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians.]</ref> Академикът е обвиняван от колеги в спекулации и във връзка с други негови изследвания.<ref>За парите и "гнилите домати" в науката. проф. Иван Канев, [http://www.mediapool.bg/za-parite-i-gnilite-domati-v-naukata-news200566.html Медиапоол; 11 декември 2012 г.]</ref>
Във връзка с априорната теза на екипа, че днешните българи са почти идентични с прабългарите, резултатите за модерната българска популация се екстраполират и към прабългарите, които се обявяват в изследванията за доказани индоевропейци и ''нетюрки''. Представените в съвременните българи източноазиатски и централноазиатски [[хаплотип]]и в размер на около 2%, са описани като безспорно доказателство за нетюркския произход на ''пра''българите.<ref>[http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?paperID=60322 Distribution of East Eurasian Y-Chromosome and Mitochondrial DNA Haplogroups across Eurasia: Insights into the Genetic Ancestry of Bulgarians.]</ref> Впоследствие е проведено и изследване на проби от древна ДНК от средновековни погребения, като те са взети от няколко некропола в страната. Изследвани са материали от два езически некропола (VIII - IX в.) в североизточна България - край Девня и с. [[Ножарево]], Силистренско, в които се предполага, че има и прабългарски погребения. Не е ясно как са идентифицирани точно те, тъй като във въпросните некрополи прабългарски са само около 30% от погребенията.<ref>[http://www.kroraina.com/bulgar/rashev_bg.html За произхода на прабългарите. Рашо Рашев (Шумен) (стр. 23-33 от Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992).]</ref> Изследвани са и материали от некрополи датирани от периода след покръстването и претопяването на прабългарския етнос (X - XI в.) Такъв е християнският некропол край Голямата базилика в Преслав. Такъв е и некропола в [[Туховища]], Благоевградско. Гълъбов обявява, че погребенията в Туховища са на [[Кубер]]ови прабългари. Анализирани са мутациите само на [[митохондриална ДНК|митохондриалната ДНК]], т.е. по женска линия, като произходът се определя главно по мутациите на мъжкия, а не на женския ген, който дава доста по-оскъдна информация. Резултатите от пробите, в които не са установени източноазиатски [[хаплогрупи]], са представени като безспорно доказателство за ''нетюркския'' произход на прабългарите.<ref>[http://digitalcommons.wayne.edu/humbiol/vol87/iss1/1/ Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians.]</ref> Академикът е обвиняван от колеги в спекулации и във връзка с други негови изследвания.<ref>За парите и "гнилите домати" в науката. проф. Иван Канев, [http://www.mediapool.bg/za-parite-i-gnilite-domati-v-naukata-news200566.html Медиапоол; 11 декември 2012 г.]</ref>


Според друг участник в екипи извършващи медицински генетични изследвания, проф. [[Иво Кременски]], специалист по [[Наследствени болести при човека|генетични заболявания]], когато говорим за произхода на българите, това трябва да е резултат на комплексен анализ. Подобни анализи следва да бъдат извършвани в контекста на археологически, исторически, лингвистични, културни и едва след това в контекста на генетични изследвания. Освен това според Кременски, самият генетичен анализ следва да бъде комплексен и да обхваща максимум параметри, както и резултатът да бъде коректно интерпретиран. За пример на лошо изследване с невярна интерпретация, Кременски сочи генетично изследване проведено преди няколко години в [[Памир]], което е обявено за доказателство за връзката на българите с местните народи и оттам с прабългарите.<ref>[http://dnes.dir.bg/news.php?id=6541326 Dir.bg, ДНК доказа, че не сме славяни, идваме от Памир, 9 юни 2010, Лилия Чалева.]</ref> Интерпретацията на Кременски е, че това изследване е проведено некоректно, няма научна стойност, а анализа на резултатите му говори точно за обратното на това, което се твърди в него. Грешката е не само в това, че е изследван генетичен материал от хора в едно населено място, които вероятно имат роднински връзки, или че са анализирани мутациите по женска линия, които не дават прецизна информация за произход, но и групата само от едно училище не може да бъде представителна, за да е доказателство за твърдяното, като и резултатите от теста не говорят за връзка на българите с изследваните памирци.<ref>[http://intrigi.bg/pin_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%98%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%9E%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D1%87%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2_18956.htm Проф. Иво Кременски: Отдалечени сме от славяните, но това не значи, че нямаме славянска кръв, Intrigi.bg, 31.05.2014 г.]</ref> Според Кременски, българите са смесица основно на [[автохтонен|автохтонно]] население с различни племена и народи, които са преминавали през Балканите в хода на историята, или са се заселвали тук, на което се дължи и тяхната генетична хетерогенност.<ref>[http://pik.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B8-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8-news273983.html Експерт: Българите най-близки генетично до румънци, гърци и унгарци, агенция ПИК; 18.01.2015 г.]</ref> От друга страна, Кременски твърди, че българите са сред най-старите обитатели на Европа, каквото и да означава това.<ref>[http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-drevniyat-narod-v-evropa?page=2 GEO International, 2013, Максим Караджов, Българите са най-древният народ в Европа.]</ref>
Според друг участник в екипи извършващи медицински генетични изследвания, проф. [[Иво Кременски]], специалист по [[Наследствени болести при човека|генетични заболявания]], когато говорим за произхода на българите, това трябва да е резултат на комплексен анализ. Подобни анализи следва да бъдат извършвани в контекста на археологически, исторически, лингвистични, културни и едва след това в контекста на генетични изследвания. Освен това според Кременски, самият генетичен анализ следва да бъде комплексен и да обхваща максимум параметри, както и резултатът да бъде коректно интерпретиран. За пример на лошо изследване с невярна интерпретация, Кременски сочи генетично изследване проведено преди няколко години в [[Памир]], което е обявено за доказателство за връзката на българите с местните народи и оттам с прабългарите.<ref>[http://dnes.dir.bg/news.php?id=6541326 Dir.bg, ДНК доказа, че не сме славяни, идваме от Памир, 9 юни 2010, Лилия Чалева.]</ref> Интерпретацията на Кременски е, че това изследване е проведено некоректно, няма научна стойност, а анализа на резултатите му говори точно за обратното на това, което се твърди в него. Грешката е не само в това, че е изследван генетичен материал от хора в едно населено място, които вероятно имат роднински връзки, или че са анализирани мутациите по женска линия, които не дават прецизна информация за произход, но и групата само от едно училище не може да бъде представителна, за да е доказателство за твърдяното, като и резултатите от теста не говорят за връзка на българите с изследваните памирци.<ref>[http://intrigi.bg/pin_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%98%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%9E%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D1%87%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2_18956.htm Проф. Иво Кременски: Отдалечени сме от славяните, но това не значи, че нямаме славянска кръв, Intrigi.bg, 31.05.2014 г.]</ref> Според Кременски, българите са смесица основно на [[автохтонен|автохтонно]] население с различни племена и народи, които са преминавали през Балканите в хода на историята, или са се заселвали тук, на което се дължи и тяхната генетична хетерогенност.<ref>[http://pik.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B8-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8-news273983.html Експерт: Българите най-близки генетично до румънци, гърци и унгарци, агенция ПИК; 18.01.2015 г.]</ref> От друга страна, Кременски твърди, че българите са сред най-старите обитатели на Европа, каквото и да означава това.<ref>[http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-drevniyat-narod-v-evropa?page=2 GEO International, 2013, Максим Караджов, Българите са най-древният народ в Европа.]</ref>

Версия от 10:17, 2 януари 2016

Карта на европейската генетична структура, базирана на автозомен, единичен нуклеотиден полиморфизъм, вследствие извършен анализ на основните компоненти.[1] Българите са маркирани в диаграмата с ромбове в цвят бордо.
Файл:Europe Y-DNA..jpg
Генетична карта на Европа с обособени територии, където честотата на определена Y-ДНК хаплогрупа съставлява повече от 35% от генофонда. България не попада в определен клъстер, поради факта, че населението е с доста разнообразен произход по мъжка линия.
Схематичен анализ на генетичните примеси на популации, базиран на автозомен, единичен нуклеотиден полиморфизъм, вследствие извършен анализ на основните компоненти. В различни цветове са отбелязани 7 предполагаеми регионални компонента на генетичен произход, както следва: 1. Субекваториална Африка - кафяв; 2. Източна и Северна Европа - син, 3. Източна Азия - жълт; 4. Среден Изток и Южна Азия - зелен; 5. Близък Изток и Северна Африка - оранжев; 6. Западна и Южна Европа - светло син; 7. Кавказ и Анатолия - тъмно розов. Българите са включени с румънците в подгрупата на Източните Балкани. При тях доминират европейските, следвани от кавказко-анатолийските влияния. Символично е влиянието на генетичните компоненти привнесени от регионите на Източна и Южна Азия, както и на тези от Близкия Изток и Северна Африка.
Схема изградена на основата на генетичното сходството между отделни популации, базирана на автозомен, единичен нуклеотиден полиморфизъм, вследствие извършен анализ на основните компоненти. Българите са разположени между румънците и македонците и са най-отдалечени от руснаците и иранците.

След появата на популационната генетика през 21-ви век започват изследвания на българския ДНК-профил. За разлика от Европа сред балканските народи разнообразието на генетични линии е доста по-голямо при сравняването им с европейците от други райони на континента. Но ако ги сравняваме помежду им, се вижда, че те не се различават съществено. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани със съседните балкански популации (македонци, сърби, румънци, гърци и албанци), отколкото с останалите европейци. Сред причините за това популационните генетици изтъкват смесените бракове между съседни народи. От историческа гледна точка това би могло да се обясни с многовековните териториално и религиозно обусловени системи на т.нар. византийска общност и рум миллета през Средновековието и Османското владичество.[2][3] За това биха могли да са допринесли също политически събития от по-ново време, като очертаването и последващите промени на границите през 20-ти век, както и преселенията свързани с тях и с войните на Балканите. Те водят до отделянето от българската нация на големи части от етнографските групи македонци и шопи, както и присъединяването към нея на известно количество помаци, власи, гърци и православни албанци.

Изследвания и резултати

Според резултатите от по-ранни изследвания, базирани на серотипите според локуса на т. нар. ЧЛА (човешки левкоцитни антигени), българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основното ядро. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани със съседните балкански популации, отколкото с останалите европейци.[4][5][6][7][8] Българите се различават в по-висока степен от днешните обитатели на Близкия, Средния Изток и Северна Африка, отколкото от тези на Европа. Това се потвърждава и от по-нови изследвания с ръководител Сена Карачанак, базирани на Y-ДНК и мтДНК.[9][10] Като цяло резултатите от генетичните изследвания затвърждават схващането, че човешките миграции на Балканите идват основно от две посоки — Мала Азия и Северното Причерноморие и се движат от изток на запад, като съответно с всяка следваща вълна пришълците изместват част от местното население в тази посока и/или частично го избиват.

Според най-нови изследвания основаващи се на автозомни анализи, резултатите се прецизират. Така например според едно такова изследване публикувано през 2014 г. българите са предимно ~ 2/3 наследници на две групи земеделци, които одомашават животните и разпространяват земеделието от Близкия изток. Първата група е основната и се изселва през неолита от Анатолия, а втората, по-късна група заселници, със символичен принос, навлиза през бронзовата епоха от Източното Средиземноморие. Тези резултати ни групират близо до другите народи от Южна Европа. Към тези пристигнали по нашите земи през неолита и бронзовата епоха близкоизточни заселници, по-късно се присъединяват малки групи с произход от Централна и Източна Азия, чийто принос към днешната българска популация е не повече от 2%. Учените предполагат, че този монголоиден компонент е привнесен от азиатски номади пристигнали в Европа през Средновековието. Третият компонент у българите е местна палеолитна европейска група на ловци-събирачи (~ 1/3). Проучванията говорят, че контактът между тези групи се осъществява приблизително малко след 850-та година. Тези събития биха могли да кореспондират със смесването на славяните с прабългарите и с тяхното претопяване в завареното население, което е предизвикано от държавната политика на християнизация и езикова славянизация по това време, която води впоследствие до формирането на българската народност.[11][12]

От друга страна други мащабни проучвания от 2014 г. на два екипа от генетици и археолози, които включват също анализ на древна ДНК, сравнявайки го с днешните европейци дава следните заключения: около 30% от гените на днешните българи са наследени от носителите на индо-европейските езици, дошли през медната епоха от Евразийската степ. В много по голяма степен ние сме наследници на близкоизточни земеделски народи, които са дошли по нашите земи през неолита и които формират около 55% от генофонда ни. Останалите 15% от гените ни сме наследили от европейски палеолитни ловци - кроманьонци, които индоевропейците и близкоизточните земеделци са заварили в Европа.[13][14] Като цяло, прединдоевропейската култура на бойната брадва е изместила физически почти напълно неолитните земеделци в Централна, Западна и Източна Европа, откъдето преди това те са били изместили голяма част от местните ловци-събирачи. Единственото място, където гените на фермерите оцеляват в по-голяма степен, са средиземноморския регион, включително България, а в останалата част от Европа, те са избити. На Балканите, съвременните хора са предимно синтез от гените, донесени от културите ямна през бойната брадва и тази на ранните европейски фермери. Друг извод, който са направили и двата изследователски екипа е, че през бронзовата епоха е имало други големи миграции, които до голяма степен определят състава на генофонда на съвременните европейски народи. Още повече, че тази миграция е пряко свързана с разпространението на индоевропейските езици и т. нар. курганна култура.[15]

В друга публикация екип от учени правил серия автозомни изследвания, създава през 2014 г. генетичен атлас на човешките смешения през последните 4 000 години. Когато различни народи се смесват, техните поколения получават ДНК от двете групи. Частици от тези ДНК преминават в следващите поколения, макар че стават все по-малки. Изучавайки размера на тези сегменти от ДНК в съвременните хора, изследователите могат да установят преди колко време се е случило смесването на два народа. При българите протичането на процеса на смешение е основно в периода от 1000 до 1200-та година, което съвпада приблизително с Византийското владичество. Налично е значително представяне на генетични примеси внесени от районите на Прибалтика — 23% и Полша — респективно 18%. От друга страна генетичните компоненти привнесени от района на днешна Гърция и Кипър са съответно от 15% и 13%. Други по-незначителни примеси в рамките на по 3-6% идват от Южна Италия и Сардиния и от отделни райони в Източното Средиземноморие — Сирия и Йордания, както и от Кавказ и Иранското плато.[16][17] Генетичните компоненти привнесени от Прибалтика и Полша биха могли да се асоциират с носителите на балто-славянските езици, а тези от Гърция и Кипър с доантичното балканско население. От друга страна връзката с Южна Италия и Сардиния говори за генетичен принос на европейските неолитни земеделци, докато тази с Близкия Изток е индикация за приноса на близкоизточните такива. Неолитните близкоизточни фермери са доста близо до днешните южноевропейци, докато европейските неолитни фермери, имат у себе си около 50% ДНК от палеолитните европейски ловци събирачи. У малоазийските фермери този процент е по-малък - около 20%.[18] Независимо от това, друго автозомно проучване на древна ДНК от края на 2015 г., прави заключението, че въпреки от някои разлики, европейските неолитни фермери, произлизат от близкоизточните такива, които са навлезли в Европа от Анатолия през Балканите.[19]

Съгласно друго изследване по автозомна ДНК от 2013 г. насочено върху степента на родство вътре в етносите от Европа и между отделните етноси на континента се установява, че хомогенността (т.е. степента на родство) във и между народите в Източна Европа е по-висока от тази между народите в Западна Европа. Установява се отчетлив, генетичен сигнал, който хомогенизира източноевропейците и който е сравнително нов. Като вероятна причина за хомогенността на Източна Европа, авторите на изследването сочат евентуално славянската или по-малко вероятно хунската миграции по време на Великото преселение на народите. Според авторите е налична силна генетична връзка например между българи, сърби, поляци и руснаци, като степента на родство между тези етноси е висока, което говори за неотдавнашен общ произход — отпреди около 1500 години.[20]

През 2015 г. международен друг екип от учени публикува резултатите от комплексно генетико-лингвистично изследване върху славяни и балти, което разкрива защо източните и западните славяни си приличат, а южните се отличават от тях. Анализът е извършен в съответствие с три генни системи — Y-хромозома, митохондриална ДНК, и автозомна ДНК. В изследването се подчертава, че южните славяни са обменили много повече генетичен материал с античното балканско население, отколкото източните и западните славяни със заварените популации и затова южните славяни се различават значително от тях. Също така в южнославянския клъстер се очертават две групи популации, като между тях има преходна зона. Македонците и българите заедно с населението в днешна Източна Сърбия образуват отделна група в южнославянския клъстер. Същевременно хърватите, словенците и бошняците се групират заедно със сърбите от Босна и Херцеговина и Хърватско във втора самостоятелна група в същия клъстер. Сърбите от днешна Западна Сърбия и Войводина заедно с черногорците, заемат междинна позиция между двата южнославянски подклъстера. Подчертава се, също, че българите освен със своите славянски съседи са доста сходни и със своите балкански съседи като румънци, гърци и албанци. Изследването потвърждава, наличието на обединяващ генетичен сигнал сред славяноговорящото население на Източна Европа, който е сравнително нов.[21]

Научни спекулации в България

 Основна статия: Произход на прабългарите

След 1989 г. българският национализъм продължава да се храни от идеите на т. нар. “възродителен процес”.[22] Особено ярко това се проявява в изследванията и интереса към т.нар. прабългаристика. Антитурската реторика намира израз във възхода на теорията, които оспорва тюркската теза за произхода на прабългарите. Възражда се “иранската” или “арийска” теза за тяхното потекло. Иранската теория намира и поддръжници в академичните среди, поради факта, че в нея съществуват някои рационални елементи, но това, което е смущаващо са расистките насоки. Пренебрегва се фактът, че термините “индоевропейски” и “алтайски” са лингвистични, като се търсят специфични расови особености при тези езикови общности. Така индоевропейците са задължително с европеидни гени, а тюрките са със силен монголоиден примес, което от своя страна е негативно оценено. Засилва се комплекса от азиатския произход на прабългарите, който възниква в българската култура още при зараждането на националистическите пропаганди на Балканите в края на 19-ти век. С възприемане на евроцентричната доктрина в България и отдалечаването й от Русия, прабългарите в изследванията на някои съвременни учени вече се транформират от малобройната номадска орда удавена в славянското море, каквито са били схващанията в края на 20-ти век, във високоразвити арийци, доминиращи числено над завареното ромейско и романско население и заселилите се преди тях в ранносредновековна Византия славяни.[23]

В този контекст през 21 век в България се намесва и генетиката, която постепенно измества физическата антропология, като част от доказателствата за прабългарския етногенезис.[24] Като ръководител на екип от учени, извършващ популационни генетични изследвания, акад. Ангел Гълъбов — експерт по вирусология, дава обширни интервюта в които коментира тези изследвания, в които освен генетични резултати, се интерпретират и исторически факти. Тези факти са свързани с произхода на българите и размера на приноса на някои антични и средновековни племена и народи в етногенезиса на съвременния български етнос. Гълъбов твърди, че прабългарите са основна съставна част на българската нация, като тюркската теория за произхода им трябва да бъде забравена. Според него, приносът на славяните в българския етногенезис е по-скоро плод на политическа измислица, като може би траките имат някаква роля в него, но това предстои да се изяснява.[25][26][27] Въпреки съгласието на Гълъбов, че прабългарите не са местни, а идват по тези земи от Централна Азия, той твърди, че днешните българи са сродни със средиземнорските народи като гърци и италианци. Тези факти той обосновава с големият брой прабългари заселени в Средновековието както на територията на днешна България, така и на териториите на днешните Гърция и Италия.[28]

Интересни са публикациите и авторите, с които екипът генетици обосновава своите твърдения, по спорния въпрос за броя на прабългарите.[29] Парадоксалното е, че това не са академични, а научно-популярни публикации и същите не са с генетична или антропологична, а с историографска насоченост. Превратно е и самото тълкуване на цитираните източници. Така например, екипът на Гълъбов цитира книгата на историка проф. Румен Даскалов “Чудният свят на древните българи”, която всъщност е критика иронизираща подобни странни тези, развивани от други аматьори "прабългаристи".[30] В тази връзка, като обосновка са използвани и някои публикации на Петър Добрев, чиито методи на работа са определяни в научните среди като „свободна интерпретация на извори и паметници“.[31] Въпреки, че екипът генетици цитира по този повод и публикацията на историка Божидар Димитров "12-те мита в българската история",[32] самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по кометираните въпроси.[33] Димитров заявява, че народността не е биологична категория, а историческа, и че българската народност е създадена въз основа на 53 народа, които са се влели в нея.[34]

Във връзка с априорната теза на екипа, че днешните българи са почти идентични с прабългарите, резултатите за модерната българска популация се екстраполират и към прабългарите, които се обявяват в изследванията за доказани индоевропейци и нетюрки. Представените в съвременните българи източноазиатски и централноазиатски хаплотипи в размер на около 2%, са описани като безспорно доказателство за нетюркския произход на прабългарите.[35] Впоследствие е проведено и изследване на проби от древна ДНК от средновековни погребения, като те са взети от няколко некропола в страната. Изследвани са материали от два езически некропола (VIII - IX в.) в североизточна България - край Девня и с. Ножарево, Силистренско, в които се предполага, че има и прабългарски погребения. Не е ясно как са идентифицирани точно те, тъй като във въпросните некрополи прабългарски са само около 30% от погребенията.[36] Изследвани са и материали от некрополи датирани от периода след покръстването и претопяването на прабългарския етнос (X - XI в.) Такъв е християнският некропол край Голямата базилика в Преслав. Такъв е и некропола в Туховища, Благоевградско. Гълъбов обявява, че погребенията в Туховища са на Куберови прабългари. Анализирани са мутациите само на митохондриалната ДНК, т.е. по женска линия, като произходът се определя главно по мутациите на мъжкия, а не на женския ген, който дава доста по-оскъдна информация. Резултатите от пробите, в които не са установени източноазиатски хаплогрупи, са представени като безспорно доказателство за нетюркския произход на прабългарите.[37] Академикът е обвиняван от колеги в спекулации и във връзка с други негови изследвания.[38]

Според друг участник в екипи извършващи медицински генетични изследвания, проф. Иво Кременски, специалист по генетични заболявания, когато говорим за произхода на българите, това трябва да е резултат на комплексен анализ. Подобни анализи следва да бъдат извършвани в контекста на археологически, исторически, лингвистични, културни и едва след това в контекста на генетични изследвания. Освен това според Кременски, самият генетичен анализ следва да бъде комплексен и да обхваща максимум параметри, както и резултатът да бъде коректно интерпретиран. За пример на лошо изследване с невярна интерпретация, Кременски сочи генетично изследване проведено преди няколко години в Памир, което е обявено за доказателство за връзката на българите с местните народи и оттам с прабългарите.[39] Интерпретацията на Кременски е, че това изследване е проведено некоректно, няма научна стойност, а анализа на резултатите му говори точно за обратното на това, което се твърди в него. Грешката е не само в това, че е изследван генетичен материал от хора в едно населено място, които вероятно имат роднински връзки, или че са анализирани мутациите по женска линия, които не дават прецизна информация за произход, но и групата само от едно училище не може да бъде представителна, за да е доказателство за твърдяното, като и резултатите от теста не говорят за връзка на българите с изследваните памирци.[40] Според Кременски, българите са смесица основно на автохтонно население с различни племена и народи, които са преминавали през Балканите в хода на историята, или са се заселвали тук, на което се дължи и тяхната генетична хетерогенност.[41] От друга страна, Кременски твърди, че българите са сред най-старите обитатели на Европа, каквото и да означава това.[42]

Научни тези по въпроса извън България

Съвременните генетични тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство или различие географската близост, съответно – географските бариери, докато употребата на сходен език има много по-малко значение.[43] Така например, турците в Анадола са близки генетично с арменците и грузинците, тюркоезичните туркмени в Централна Азия имат сходно ДНК с това на съседните иранци, ногайските татари в Кавказ са близки генетично с чеченците, говорещи език от обособената кавказка езикова група, а тюркоезичните чуваши са доста близки генетично със славяноезичните руснаци в региона на Южен Урал и Поволжието.[44][45] Що се касае до генетичните тестове на тюркоезичните и уралоезични народи в Евразия те потвърждават тази теза, като генетично тези народи варират. Тези от тях живеещи в Европа, почти напълно се припокриват със съседните европейски народи, като например тюркоезичните гагаузи с българите, докато в Далечния Изток се стига до почти пълното им генетично сходство със съседните източноазиатски народи.[46]

Във връзка с движението на някои тюркоезични и уралоезични народи произлизащи от Азия в западна посока, е установено привнасянето на неголямо количество източноазиатска ДНК сред народите от Близкия Изток, Кавказ, Балканите, Източна и Северна Европа.[47] Според автозомен анализ на генетичните смешения публикуван през 2014 г. и българите са носители на такива ДНК частици, чието количество е около 2%. Този монголоиден компонент днес е най-разпространен сред якутите в Източен Сибир и орочените във Вътрешна Монголия и присъствието му в Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през ранното Средновековие. Това обстоятелство би могло да кореспондира със заселването на прабългарите по нашите земи.[48]

От друга страна, наличието на ясен славянски сигнал специално на Балканите, вкл. сред неславянските народи в региона, като гърци, румънци и унгарци е потвърдено от автозомно изследване публикувано през 2015 г.[49] Същевременно, южнославянските народи от източните и централните Балкани, вкл. българите, са отделени ясно от оформения славянски клъстер, включващ останалите южни, както и западните и източните славяни. Това се дължи на чувствителния генетичен принос на завареното от южните славяни при заселването им на Балканите местно население в посочените две техни подгрупи - източната и централната.[50] Приема се, че това заварено население е изиграло най-голямата роля в българския етногенезис.[51]

В попкултурата

През последните години, генетиката се превръща в любимо занимание на дилетанти и патриотари, които съчиняват всякакви псевдоисторически и фантастични теории. Автори на подобни "изследвания" са ентусиасти без подходящо образование, познания и достъп до лабораторни технологии. [52][53] Според някои от тях прабългарите—индоевропейци са в основата на днешната българска популация, като техните корени са доказани генетично и произходът им е в Памир.[54]

Виж също

Референции

  1. ↑ The European genetic structure (based on 273,464 SNPs). Three levels of structure as revealed by PC analysis are shown: A) inter-continental; B) intra-continental; and C) inside a single country (Estonia), where median values of the PC1&2 are shown. D) European map illustrating the origin of sample and population size. CEU - Utah residents with ancestry from Northern and Western Europe, CHB – Han Chinese from Beijing, JPT - Japanese from Tokyo, and YRI - Yoruba from Ibadan, Nigeria.
  2. ↑ Entangled Histories of the Balkans - Volume Three: Shared Pasts, Disputed Legacies, Roumen Daskalov, Alexander Vezenkov, BRILL, 2015, ISBN 9004290362, pp. 118-121.
  3. ↑ Entangled Histories of the Balkans: Volume One: National Ideologies and Language Policies, Roumen Daskalov, Tchavdar Marinov, BRILL, 2013, ISBN 900425076X, pp. 25-26.
  4. ↑ HLA polymorphism in Bulgarians defined by high-resolution typing methods in comparison with other populations.
  5. ↑ Distributions of HLA class I alleles and haplotypes in Bulgarians – contribution to understanding the origin of the population. M. Ivanova, P. Spassova, A. Michailova, E. Naumova. Division of Clinical and Transplantation Immunology, Medical University, Sofia, Bulgaria.
  6. ↑ Five polymorphisms of the apolipoprotein B gene in healthy Bulgarians.Department of Chemistry and Biochemistry, Medical University of Sofia, Bulgaria.PMID: 12713147
  7. ↑ Bulgarian Bone Marrow Donors Registry—past and future directions - Asen Zlatev, Milena Ivanova, Snejina Michailova, Anastasia Mihaylova and Elissaveta Naumova, Central Laboratory of Clinical Immunology, University Hospital “Alexandrovska”, Sofia, Bulgaria, Published online: 2 June 2007
  8. ↑ From Asia to Europe: mitochondrial DNA sequence variability in Bulgarians and Turks. Ann Hum Gen.1996.Jan;60 (Pt 1):35–49.
  9. ↑ Sena Karachanak et al. "Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry." PLoS ONE 8:3 (March 6, 2013): e56779.
  10. ↑ Sena Karachanak et al. "Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective." International Journal of Legal Medicine, June 15, 2011.
  11. ↑ Science, 14 February 2014, Vol. 343 no. 6172 pp. 747-751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.
  12. ↑ Genographic Project, Your Regional Ancestry: Reference Populations; Bulgarians.
  13. ↑ Wolfgang Haak et al. Massive migration from the steppe was a source for Indo-European languages in Europe. Nature 2015, v. 522. p. 207–211.
  14. ↑ John Novembre et al. Human evolution: Ancient DNA steps into the language debateq Nature 2015, v. 522. p. 164–165.
  15. ↑ Morten E. Allentoft et al. Population genomics of Bronze Age Eurasia, Nature. v. 522. pp. 167–172.
  16. ↑ Science 14 February 2014: Vol. 343 no. 6172 pp. 747-751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal et al.
  17. ↑ A genetic atlas of human admixture history.
  18. ↑ PLOS — Optimal Ancient DNA Yields from the Inner Ear Part of the Human Petrous Bone, Ron Pinhasi et al. June 18, 2015, DOI: 10.1371/journal.pone.0129102.
  19. ↑ Early farmers from across Europe directly descended from Neolithic Aegeans, Zuzana Hofmanová et al. bioRxiv http://dx.doi.org/10.1101/032763.
  20. ↑ PLOS —The Geography of Recent Genetic Ancestry across Europe, Peter Ralph, Graham Coo, Мay 7, 2013 - DOI: 10.1371/journal.pbio.1001555
  21. ↑ Genetic Heritage of the Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data, Oleg Balanovsky et al. September 2, 2015DOI: 10.1371/journal.pone.0135820.
  22. ↑ Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.
  23. ↑ Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.
  24. ↑ д-р Александър Николов, „Параисторията” като феномен на прехода: преоткриването на древните българи”, сборник „Историческият хабитус: опредметената история”, 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24-63.
  25. ↑ в-к Новинар, 15 януари 2015 г. Акад. Ангел Гълъбов: Българите винаги са били европейски народ, Няма понятие славянски гени, различаваме се от русите.
  26. ↑ Akademika BG ltd. 1 март, 2013 г. Акад. Ангел Гълъбов: Прабългарите, а не славяните са определили гените на народа ни.
  27. ↑ OffNews.bg, 25 март 2014 г. Прабългарите са генетично европейци, а не татари.
  28. ↑ dnesbg.com - Акaдeмик Ангeл Гълъбoв: “Гeнeтичнo бългapитe нaй-мнoгo cи пpиличaт c нaceлeниeтo нa Сeвepнa Гъpция и Итaлия”.
  29. ↑ През 70-те години на 7-ми век Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която според късната хроника на Михаил Сирийски от 12 век, наброявала около 10,000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10,000 е бил само броят на въоръжените мъже. Виж: The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John V. A. Fine, Jr. University of Michigan Press, 1991, ISBN 0472081497, p. 68.; Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.; Ал. Бурмов, Създаване на Българската държава с. 132.
  30. ↑ Румен Даскалов, Чудният свят на древните българи. Култура - Брой 1 (2663), 13 януари 2012 г.
  31. ↑ Станилов, Станислав. Другата археология, София, 2006, ISBN 9543270198, Класика и стил, стр. 23.
  32. ↑ Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г.
  33. ↑ Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013г. Новини.Бг.
  34. ↑ Флагман.бг, 11 Октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия.
  35. ↑ Distribution of East Eurasian Y-Chromosome and Mitochondrial DNA Haplogroups across Eurasia: Insights into the Genetic Ancestry of Bulgarians.
  36. ↑ За произхода на прабългарите. Рашо Рашев (Шумен) (стр. 23-33 от Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992).
  37. ↑ Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians.
  38. ↑ За парите и "гнилите домати" в науката. проф. Иван Канев, Медиапоол; 11 декември 2012 г.
  39. ↑ Dir.bg, ДНК доказа, че не сме славяни, идваме от Памир, 9 юни 2010, Лилия Чалева.
  40. ↑ Проф. Иво Кременски: Отдалечени сме от славяните, но това не значи, че нямаме славянска кръв, Intrigi.bg, 31.05.2014 г.
  41. ↑ Експерт: Българите най-близки генетично до румънци, гърци и унгарци, агенция ПИК; 18.01.2015 г.
  42. ↑ GEO International, 2013, Максим Караджов, Българите са най-древният народ в Европа.
  43. ↑ Nature 456, 98-101 (6 November 2008) Genes mirror geography within Europe, John Novembre et al.
  44. ↑ The Caucasus as an asymmetric semipermeable barrier to ancient human migrations, Bayazit Yunusbayev et al. Mol Biol Evol (2011) doi: 10.1093/molbev/msr221.
  45. ↑ Parallel Evolution of Genes and Languages in the Caucasus Region, Oleg Balanovsky et al. Mol Biol Evol (2011) doi: 10.1093/molbev/msr126.
  46. ↑ Khusnutdinova, E. et al. (2002). "POSTER NO: 548: Mitochondrial DNA variety in Turkic and Uralic-speaking people". Shanghai: HGM2002.
  47. ↑ Iosif Lazaridis et al. Ancient human genomes suggest three ancestral populations for present-day Europeans, bioRxiv doi: 10.1101/001552.
  48. ↑ Science, 14 February 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: " CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE (Fig.3.) In each population,one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE."
  49. ↑ Current Biology ISSN: 0960-9822; The Role of Recent Admixture in Forming the Contemporary West Eurasian Genomic Landscape, George B.J. et al. DOI: http://dx.doi.org/10.1016/j.cub.2015.08.007.
  50. ↑ Rębała, Krzysztof, et al.. 2007. Y-STR variation among Slavs: evidence for the Slavic homeland in the middle Dnieper basin. Journal of Human Genetics, May 2007, 52(5): 408–414.
  51. ↑ Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. "A Genetic Atlas of Human Admixture History." Science 343:6172 (February 14, 2014): pages 747-751.
  52. ↑ Произход на българите според ДНК изследванията, Издател Roden Krai, Деси Каравеликова.
  53. ↑ Я.Й. Шопов Генетични данни от археологически останки от древното население на Балканите и близостта му с българите. Авангардни изследвания на древните българи, т.2, стр. 5-48, (2015).
  54. ↑ Дир.бг, ДНК доказа, че не сме славяни, идваме от Памир, 9 юни 2010 г.

Източници

Външни връзки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антропологични_и_генетични_проучвания_на_българите&oldid=7086808“.