Хърсовска река: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 53: | Ред 53: | ||
[[Категория:Реки в България]] |
[[Категория:Реки в България]] |
||
[[Категория:Реки в Област Шумен]] |
[[Категория:Реки в Област Шумен]] |
||
[[Категория:Реки в |
[[Категория:Реки в област Добрич]] |
||
[[Категория:Реки в Област Силистра]] |
[[Категория:Реки в Област Силистра]] |
||
[[Категория:Водосборен басейн на Дунав]] |
[[Категория:Водосборен басейн на Дунав]] |
Версия от 10:24, 2 януари 2016
Хърсовска река (Деребою) | |
Хърсовска река северно от село Каравелово | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Шумен Община Никола Козлево Област Добрич Община Тервел Област Силистра Община Алфатар Община Кайнарджа Община Силистра |
Дължина | 91 km |
Водосб. басейн | 1096 km² |
Начало | |
Място | на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, платото Стана, Област Шумен |
Координати | |
Надм. височина | 397 m |
Устие | |
Място | влива се като суходолие отдясно в река Канагьол → Дунав → Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 24 m |
Хърсовска река (или Деребою) е река в Североизточна България, Област Шумен — община Никола Козлево, Област Добрич — община Тервел и Област Силистра — общини Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река Канагьол. Дължината ѝ е 91 км, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на България.
Хърсовска река извира на 397 м н.в. в северната част на платото Стана, на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, Област Шумен. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село Богорово, община Силистра суходолието на Хърсовска река се "влива" отдясно в суходолието на река Канагьол, на 24 м н.в.
Хърсовска река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът — юли-октомври.
По течението на реката са разположени 4 села:
В горното течение на реката, там където има постоянен водоток водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени няколко микроязовира — "Деребою", "Каравелово" и др.
В Силистренска област по суходолието на реката преминава цялата граница между общините Алфатар и Кайнарджа. В този участък по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери (Войновски скални манастири), в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири.
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 523-524. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/