Гложене (област Враца): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Мизия (град), ползвайки HotCat |
|||
Ред 41: | Ред 41: | ||
{{Община Козлодуй}} |
{{Община Козлодуй}} |
||
[[Категория:Села в |
[[Категория:Села в област Враца]] Хърлец |
||
[[Категория:Община Козлодуй]] |
[[Категория:Община Козлодуй]] |
||
[[Категория:Мизия (град)]] |
[[Категория:Мизия (град)]] |
Версия от 15:18, 2 януари 2016
- За другото българско село вижте Гложене (Област Ловеч).
Гложене | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2603 души[1] (15 декември 2023 г.) 50,2 души/km² |
Землище | 51,89 km² |
Надм. височина | 59 m |
Пощ. код | 3327 |
Тел. код | 09160 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 18505 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Козлодуй Маринела Николова (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Гложене Петко Петков (ГЕРБ, ОДС, ДГ, ЗНС) |
Гложене в Общомедия |
Гло̀жене е село в Северозападна България. То се намира в община Козлодуй, Област Враца.
География
Разстояние до столицата: 180 km. Надморско равнище: 50-99 m.
Съседни населени места: село Хърлец, гр. Мизия, село Бутан, село Софрониево, гр. Козлодуй.
История
Името произлиза от растението глог, тъй като преди е било често срещано в селото. С течение на времето е станало Гложене.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Гложене са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
На 20 февруари 1970 г. селото е слято със съседното селище от градски тип Букьовци, образувайки град Мизия. Гложене остава квартал на града до 1 януари 1978 г., когато е обособено отново като самостоятелно селище (но Букьовци продължава да се казва Мизия).
Селото е административен център на Община Гложене от Врачански окръг, съществувала от 28 септември 1949 до 20 февруари 1970 г. и от 20 януари до 26 декември 1978 г.[3]
Забележителности
Личности
- Починали в Гложене
- Шаблон:BGR-флаг Димитър Димов – Димитър Чембера (1868 – 1931), български революционер
- Шаблон:BGR-флаг Яким Деспотов – (? – ?), партизанин
Интернет страница на селото
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
- ↑ Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ.бр. 6 от 20 януари 1978 г.
|
Хърлец