Шумата: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
кирилско І → латинско I
Ред 86: Ред 86:
{{Община Севлиево}}
{{Община Севлиево}}
{{Мъниче селища в България}}
{{Мъниче селища в България}}
[[Категория:Села в Област Габрово]]
[[Категория:Села в област Габрово]]

Версия от 15:36, 2 януари 2016

Шумата
Централният площад с кметството и църквата
Централният площад с кметството и църквата
Общи данни
Население952 души[1] (15 март 2024 г.)
42,5 души/km²
Землище22,425 km²
Надм. височина399 m
Пощ. код5468
Тел. код067390
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ83497
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Шумата
Румен Йорданов
(РЗС)

Шумата е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Област Габрово.

География

История

Следи от разумен човешки живот в землището на днешното село са открити още от неолита (новокаменната епоха), т. е. преди 5-6 хиляди години. Тракийски надгробни могили има на няколко места: в местностите „Могили“ и „Аговото“ (вече унищожена) и в двора на Генко Атанасов Десев. От епохата на римското владичество са възникнали в близост 2 късноантични крепости: на местността „Имането“ над с. Енев рът и на местността „Града“ над с. Батошево.

Животът в тези крепости продължил и през българското Средновековие, като тази при село Батошево е била седалище на феодал, а след 1250 г. станала владение на Батошевския ставропигиален манастир „Св. Богородица“. В периода на робството в днешните шумненски земи турските спахии поддържали много даями със свои пастири, част от които били българи - аргати и ратаи, слезли от балканските селища. През чудесното шумненско землище е минавал и пътят от казалийския център Селви (Севлиево) за Батошево и оттам през Марагидишкия проход за Южна България. Българите балканджии били привлечени от плодородната земя, хубавите извори и в началото на 80-те години на XVIII в. започнали поединично да се заселват из просторното землище - от местността „Шумака“ до „Илощица“. Според записани спомени един от първите заселили се към 1782 г. бил Колю Попилев, син на поп Илю от Батошево. Той купил 200 дюлюма земя от един богат душевски турчин, като платил в натура: черна кобила с бяло конче. Този български имот е на покойния Димитър Костадинов, който фактически се явява наследник на стария батошевски род „Попските“. Колю Попилев заварил други четирима заселници, дошли много малко преди него: първият бил дядото на Вълко Недюйчин и се числял към Енев рът, която възникнала преди Шумата. Вторият му съсед бил Печо Гергев - заселил се в 1781 г. Другите двама заселници се били установили около “Калаенския дол”. Тези петима заселници положили началото на нова българска махала към Батошевската община.

Потокът на заселници се увеличил в началото на XIX в., когато Османската империя преодоляла вътрешните си размирици - кърджалийските набези. В централната част на днешното село първи заселник между 1815-1820 г. бил Тотю Илиев Тотев (ок. 1790 - ок. 1875), който слязъл от махала Пульовци, Стокенско. Той станал родоначалник на големия род Темели (от гр. темелиос в тур. темел - основа), т.е. положил темелите (основите) на същинското селище. В съседство с Тотю Илиев Темел се заселили братята Колю и Стоян Кацарски. Идващите нови заселници сложили началото на родовете Ратковци, Друмеци, Мачковци, Момеци, Кабакчии, Котови и т. н.

Тези заселници сечели вековната гора и оформяли дворовете си, нивите си. От гората, от шумата на дърветата, произлязло името на новото селище - „онези там в шумата“, „живущите в шумата“ (т.е. из гората) - и оттам махала Шума или Шумата. За пръв път това име документирано се среща в Парусията (или Кондиката) на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир „Успение Богородично“. През 1857 г. от „махала Шумата“ на поклонение в светата обител отишли две семейства: на Тотю и Пена и на Илия и Кера. Това са фактически семействата на Тотю Илиев Тотев - Темел и на малкия му син Илия Тотев (1826 - 1899). За пръв махлебашия (кмет на махалата) бил избран Лазар Братованов.

До Освобождението историята на махалата била неразривно свързана с нахийския център Батошево. Там шумненци ходели да се черкуват, на по-големите празници “отскачали” и до близкия Батошевски манастир. Когато през 1845 г. в Батошево било открито килийно училище, любознателните и по-заможни шумненци ходили там да сричат наустницата и светчето.

През периода на националноосвободителното движение през махала Шумата на път за Батошево и манастира са минавалиВасил Левски, отец Матей Преображенски - Миткалото, Ангел Кънчев и др. революционни дейци.

И когато през пролетта на 1876 г. въстанало масово Батошево, дигнала се и близката махала, в която не живеел нито един турчин. Априлското въстание било удавено в кръв и пепелища. От Шумата под турския ятаган погинали пет души.

На следващата 1877 г. Русия обявила война на Османската империя. През лятото на 1877 г. една руска казашка продоволствена част пристигнала в Шумата и се установила на бивак в гористата тогава местност на юг от днешните гробища, между шосето за Севлиево и пътя за махала Мачковци. След заминаването на казашката част за Габрово, шумненци нарекли мястото на руския бивак “Казашкото”.

От 1878 до 1926 г. Шумата в административно отношение останала махала, подчинена на съседното с. Батошево, въпреки че по брой на населението още преди Освобождението е била по-голяма. В един запазен списък от 1872 г. в Батошево е имало 74 домакинства, а в Шумата 127. В Енев рът те са били 139. До 1926 г. шумненци, кметове в Батошево, са били: Дянко Татев, Първо Христов, Татю Лазаров, Киро Илиев, Марин Тотев Стойков - някои с по-няколко мандата. Първенството води Тотю К. Геков, който поддържан от Христо Кацарски кметувал непрекъснато цели 15 години.

До 1907 г. децата от Шумата ходели на училище в Батошево. Едва през 1907 г. било открито първоначално училище с една паралелка (I-во отделение). То се помещавало в дюкяна на Татю Лазаров, а по-късно се преместило в дюкяна на Христо П. Кацарски. Едва през 1912 г. по стопански начин била построена сегашната стара училищна сграда, но поради двете войни - Балканската и Междусъюзническата, окончателното ѝ завършване станало през 1914 г. Тогава били открити още три отделения, но поради малкия брой на учениците, обучението се водело в слети класове.

Военните години от 1912 до 1918 г. чувствително засегнали поминъка на шумненци. За фронта били иззети големи количества фураж и храни, впрегаем добитък и др. Голяма част от работоспособното мъжко население заминало по фронтовете и дало 27 жертви.

През 1926 г. Шумата имала 1114 жители, а Енев рът - 770. Според статистически сведения 60,27 % от домакинствата притежавали от 21 до 30 дка земя; 12,27 % - от 1 до 10 дка и т. н. Ето защо по-събудените хора от Батошево на 9 март 1909 г. основали районна кредитна кооперация (или земеделско-спестовно заемно дружество) под името „Помогни си сам“. От общо 53 основатели на кооперацията, 14 (или 26, 4 %) били от махала Шумата.

Около 30 шумненци споделят тежката съдба на емигранти в САЩ и Аржентина. Други отишли в царска Русия и съседните балкански държави. Шумненски емигранти достигнали чак Австралийския континент.

Дразгите и неприятностите с батошевци завършили през 1926 г., когато Шумата административно се отделила от с. Батошево и станала кметство. С указ № 28, обнародван на 31 януари 1928 г. махалата официално била призната за село. За подпомагане на земеделските стопани шумненци още на 10 април 1926 г. провели учредително събрание и създали кредитна кооперация „Зора“. Първоначално тя била с 21 учредители, а през 1944 г. брояла около 150 члена. Две от големите събития по това време били прокарването на телефонна линия със с. Батошево и електрифицирането на селото през 1927-1928 г.

До началото на 20-те години на ХХ в. културен център за шумненската младеж е било Батошевското читалище „Напредък“, основано през 1881 г. От 1921 г. прогресивната и будна младеж на махалата основала свое читалище, носещо същото име „Напредък“. Най-активна дейност провеждала театралната група, която изнасяла и забранени от властта пиеси, като младежите надхитрявали полицейската цензура, представяйки за преглед пиеса с друго начало или с подменени корици.

Дълго време шумненци се черкували в с. Батошево. Едва на 28 февруари 1932 г. избрали църковно настоятелство, което определило и двора на бъдещата църква. На 2 март 1938 г. било избрано ново църковно настоятелство, което решило храмът да се построи по стопански начин, като се изразходват събраните 467 000 лв.

Назначили арх. Стефан Попданаилов от Габрово и техник-ръководител Петър Григоров от Севлиево за построяване на храма. Основният камък бил положен на 8 ноември 1938 г., а на 8 ноември 1944 г. станало освещаването му. Пръв свещеник бил Доню Г. Сариев, а след него – Игнат (Гатю) Беров. Иконите са изписани от Лалю Трифонов от с. Топлеш, Габровско през 1946-47 г. Външната мазилка на църквата, оградата и камбанарията са довършени през периода 1947-1973 г.

В годините на антифашистката съпротива с. Шумата влизало в района на действие на Севлиевския, а по-късно – на обединения Габровско-Севлиевски партизански отряд. В този отряд от Енев рът излезли братът, сестрата и снахата Палаузови заедно със сина си Митко - най-малкия партизанин в България.

На 1 април 1944 г. в партизанското скривалище-болница на местността „Осеникова поляна“ загива Митко Трифонов Палаузов и майка му Ганка. По пътя на въоръжената борба тръгва и Спас Драшков Иванов - убит на 1 април 1944 г. до с. Бяла черква в Родопите като партизанин от Средногорска бригада „Христо Ботев“. Като партизанин в Македония загива и Братован Петров Братованов. Съдбата на партизанин споделя и Атанас Дянков Татев.

В селото през 1942-1944 г. като верни ятаци на отряда действат Кера Татева Георгиева - наречена с право „майката на отряда“, Лазар Дянков Татев, Петър Татев Лазаров, семейство Палаузови (Дона, Цоню и Иван) и др.

След 9-ти септември 1944 г. миграционните процеси се ускоряват с индустриализацията на градовете. Така хората от селото се разпиляват по разни краища на България. Според данни от 1950 г. от общо 375 домакинства, 32 са били безимотни, повечето са притежавали между 15 и 40 дка и само трима имали над 100 дка.

На 3 октомври 1957 г. е кооперирана земята и в Шумата. Прокарана е 25 км водопроводна мрежа. От 20 км улична мрежа в селото - 10 км са с асфалтова поливка, осем улици са обаластрени. През 1971 г. се оформя модерен площад, реконструира се изцяло търговската мрежа, построяват се нови магазини, сладкарница, ресторант, фурна.

В сградата на кметството през 1972 г. се открива пощенски клон, а през 1974 г. се прокара радиоуредба в цялото село. Обновиха се и стопанските сгради на ТКЗС - построиха се обори за едър рогат добитък и овчарници, сеновали, машинотракторен парк, микроязовири и др.

През пролетта на 1972 г. се открива ново училище „Митко Палаузов“ (сега „Васил Левски“) с интернатно обучение до 8 клас, в което учат средно по 130 деца годишно. Интернатът разполага със столова и модерна кухня. През 1977 г. се открива и нова целодневна детска градина за 30 деца с парно отопление. През същата 1977 г. се построи и открива и механичен цех.

До 1923 г. в Шумата има три влашки семейства, които живеят на местността „Митьови гръсти“, на общинската мера. През 1923 г. те са заселени до селото в местността „Минчево“. До 1944 г. живеят от просия, в крайна мизерия. След 1945г. власите започват кампанийно да чукат камъни и да изкарват прехраната си.

Днес власите са доминираща част от населението на селото. Те заработват в новия цех, в ДИП „Митко Палаузов“, в ТКЗС, в Габрово, Дряново и в други промишлени центрове. Сега близо 80 процента от влашкото население работи в чужбина, предимно в съседна Гърция[[2]].

При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Шумата е доброволец в Македоно-одринското опълчение[3].

Забележителности

Редовни събития

Други

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889

Шаблон:Мъниче селища в България