Загреб

Загреб Zagreb
Загреб 45.813056, 15.977222
Страна	Хърватия
Жупания	Загребска жупания
Площ	641,2 km²
Надм. височина	158 m
Население	779 145 души
Първо споменаване	1094 г.
Пощенски код	10 000
Телефонен код	01
МПС код	ZG
Официален сайт	zagreb.hr
Загреб в Общомедия

Загреб (Шаблон:Lang-hr), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата на Хърватия.

През 2005 г. населението му е от 973 667 жители, като в столичната област живеят 1 609 525 души (Загребска, Крапинско-загорска и Сисашко-мославска жупания), разположена по склоновете на планина Медвеница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научно-изследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.

В Загреб са разположени централни държавни учреждения – законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравни, културни, транспортни и др.

Файл:Katedrala11.jpg

Загребската катедрала, изглед от Горни град

История

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094 г. Тогава унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242 г., но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век тези 2 общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Тези средновековни общини – Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период е наричан с немското име Аграм. Сборникът „Български народни песни“ на братя Миладинови е издаден през 1861 г.

Между световните войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те години от нови жилищни райони южно от реката, създавайки така наречения Нови Загреб. Градът се разраства също и на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.

Южно от река Сава е построена голяма товарна железопътна гара и международното летище Плесо. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие. Изграден е околовръстен път през 1977 г.

Известни личности

Родени в Загреб

• Еуген Кватерник (1825 – 1871), политик
• Яница Костелич (р. 1982), скиорка
• Златко Кранчар (р. 1956), футболист
• Зоран Кривич (р. 1962), телевизионен водещ
• Роберт Зелчич (р. 1965), шахматист
• Звонимир Солдо (р. 1967), футболист

Починали в Загреб

• Тугомир Алаупович (1870 – 1958), писател
• Людевит Гай (1809 – 1872), писател
• Марко Дошен (1859 – 1944), политик
• Адам Мандрович (1839 – 1912), актьор, режисьор
• Анте Трумбич (1864 – 1938), политик
• Франьо Туджман (1922 – 1999), политик
• Шаблон:MKD-флаг Ристо Зердески (1906 – 1970), актьор

Други личности

• Иван Мещрович(1883 – 1962), скулптор и архитект, къщата му е музей от 1952 г.
• Кметове на Загреб

Побратимени градове

• Болоня, Италия (1963)
• Будапеща, Унгария (1994)
• Буенос Айрес, Аржентина (1972)
• Виена, Австрия (1994)
• Киото, Япония (1972)
• Краков, Полша (1975)
• Лисабон, Португалия (1977)
• Лондон, Великобритания (2009)
• Любляна, Словения (2001)
• Майнц, Германия (1967)
• Питсбърг, САЩ (1980)
• Подгорица, Черна Гора (2006)
• Сараево, Босна и Херцеговина (2001)
• Санкт Петербург, Русия (1968)
• Тирана, Албания (2009)
• Тромсьо, Норвегия (1971)
• Шанхай, Китай (1980)

Хърватският народен театър

Външни препратки

• Официален уебсайт ((hr))