Електрически заряд: Разлика между версии
+ елм поле |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Класическа електродинамика}} |
{{Класическа електродинамика}} |
||
'''Електрически заряд''' (или '''количество електричество''') е [[физична величина|физическа характеристика]] на [[материя]]та, водеща до поява на [[сила]], когато се намира в близост до друга електрически заредена материя. Електрическият заряд може да бъде положителен или отрицателен. Обекти с еднакъв заряд са подложени на отблъскваща ги един от друг сила, а такива с различен заряд - на привличаща. Електрическият заряд създава [[електромагнитно поле]]. |
'''Електрически заряд''' (или '''количество електричество''') е [[физична величина|физическа характеристика]] на [[материя]]та, водеща до поява на [[сила]], когато се намира в близост до друга електрически заредена материя. Електрическият заряд може да бъде положителен и/или отрицателен. Обекти с еднакъв заряд са подложени на отблъскваща ги един от друг сила, а такива с различен заряд - на привличаща. Електрическият заряд създава [[електромагнитно поле]]. |
||
Още древногръцкият философ Талес (640-546 г. пр.н.е.) описва как къс от кехлибар след натриване придобива свойството да привлича леки предмети - сламки или перушинки. Терминът електричество произхожда от гръцката дума "електрон", която означава кехлибар. |
Още древногръцкият философ Талес (640-546 г. пр.н.е.) описва как къс от кехлибар след натриване придобива свойството да привлича леки предмети - сламки или перушинки. Терминът електричество произхожда от гръцката дума "електрон", която означава кехлибар. |
Версия от 14:09, 5 януари 2016
Електрически заряд (или количество електричество) е физическа характеристика на материята, водеща до поява на сила, когато се намира в близост до друга електрически заредена материя. Електрическият заряд може да бъде положителен и/или отрицателен. Обекти с еднакъв заряд са подложени на отблъскваща ги един от друг сила, а такива с различен заряд - на привличаща. Електрическият заряд създава електромагнитно поле.
Още древногръцкият философ Талес (640-546 г. пр.н.е.) описва как къс от кехлибар след натриване придобива свойството да привлича леки предмети - сламки или перушинки. Терминът електричество произхожда от гръцката дума "електрон", която означава кехлибар.
Електричният заряд е фундаментална физична величина, която характеризира вътрешно присъщо свойство на електроните, протоните и други микрочастици. Единицата за електричен заряд се нарича кулон и се означава с С. Съществуват два вида електрични заряди, които условно са наречени положителни и отрицателни. Едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. Елементарният електричен заряд е
- е = 1,602.10-19 С.
Носители на елементарен отрицателен заряд -е са електроните, а протоните - на елементарен положителен заряд +е. Зарядът на макроскопичните тела е алгебричната сума от зарядите на съдържащите се в тях протони (в атомните ядра) и електрони (в електронните обвивки на атомите). Тъй като този брой е еднакъв, при нормални условия повечето тела са електронеутрални. Експериментално е установено, че в природата съществува Закон за запазване на електричния заряд, който може да се формулира така:
Пълният заряд (алгебричната сума от положителните и отрицателните заряди) в електрически изолирана система не се изменя, независимо от това какви процеси се извършват вътре в системата.
Това е основен физичен закон, който е в сила както при наелектризирането на макроскопичните тела, така и в света на микрочастиците.