Кюстендил (област): Разлика между версии

Област Кюстендил
	Област Кюстендил
Области в България
	Област Кюстендил на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Югозападен район за планиране
Областен център	Кюстендил
Площ	3084.3 km²
Население	108 703 души (31 декември 2022 г.)
Общини	9
БВП (2021)	1 327 000 000 лв.
МПС код	KH
Официален сайт	kn.egov.bg
	Административно деление на областта
	Кюстендил в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:51, 7 януари 2016

Област Кюстендил е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)^[2]. Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.

Списък на населените места в Област Кюстендил

Градовете са с удебелен шрифт.

Население

Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 136 686^[3]

Преброяване на населението 2001 (НСИ):

Брой на населението (2001): 162 624 / 162 534

Брой на населението (2011): 136 686 / 130 615

Етноси в област Кюстендил (2011)
Етническа група			процент
българи			92.9%
цигани			6.4%
други и неопределени			0.7%

Етническа група (2011):^[4]

Българи: 121 351 (92,91 %),
цигани: 8 305 (6,36%), други: 959 (0,73%)

Религии в област Кюстендил (2011)
Религиозна група			процент
православни			87.6%
други и неопределени			12.4%

Вероизповедание (2011):^[5]

Самоопределили се: 115 944 души:

Православни: 101 506 ( 87,55% ),
други: 14 438 ( 12,45% )

Демография на населението
Година	Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2014
2013	7,0‰	18,4‰	-11,4‰
2012
2011	8,0‰	18,8‰	-10,8‰
2010	7,6‰	17,4‰	-9,8‰
2009	8,4‰	17,4‰	-9,0‰
2008	8,2‰	16,9‰	-8,7‰
2007	8,0‰	17,6‰	-9,6‰
2006	7,8‰	17,3‰	-9,5‰
2005	7,7‰	17,3‰	-9,6‰
2004	7,4‰	16,2‰	-8,8‰

География

Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – с Република Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център е на областта град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места 182.

Релеф и полезни изкопаеми

Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климат и водни ресурси

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горски фонд

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Източници

Външни препратки

[wikidata-53445dafe1a83300de9a0c37fa13ca9b5a6a3586-v6-1] www.nsi.bg

[2] ttp://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39

[3] ttp://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39

[4] Население към 01.03.2001 г. по области и етническа група

[5] Население към 01.03.2001 г. по области и вероизповедание

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 }}
-'''Област Кюстендил''' е една от 28-те [[области на България]]. Тя заема площ 3084,3 км<sup>2</sup> и има население 135 664 души (по експресни данни от преоброяване 2011)<ref>http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. [[МПС-код]]ът и&#768; е ''КН''.
+'''Област Кюстендил''' е една от 28-те [[области на България]]. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)<ref>http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. [[МПС-код]]ът и&#768; е ''КН''.
 == Списък на населените места в Област Кюстендил ==
@@ Ред 243: / Ред 243: @@
 [[Българи]]: 121 351 (92,91 %),<br>
-[[цигани]]: 8 305 (6,36 %), други: 959 (0,73 %)
+[[цигани]]: 8 305 (6,36%), други: 959 (0,73%)
 {{bar box
@@ Ред 260: / Ред 260: @@
 Самоопределили се: 115 944 души:
-[[Православни]]: 101 506 ( 87,55 % ),<br>
+[[Православни]]: 101 506 ( 87,55% ),<br>
-други: 14 438 ( 12,45 % )
+други: 14 438 ( 12,45% )
 {| frame="box" rules="all" cellspacing="0" cellpadding="2px"
@@ Ред 288: / Ред 287: @@
 |-
 | align="center" | 2011
-| align="right" | 8.0‰
+| align="right" | 8,0‰
-| align="right" | 18.8‰
+| align="right" | 18,8‰
 | align="right" | -10,8‰
 |-
@@ Ред 330: / Ред 329: @@
 == География ==
-Областта е разположена в [[Югозападна България]] като площта и&#768; е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите [[Софийска област|Софийска]], [[Област Перник|Перник]] и [[Област Благоевград|Благоевград]], а на запад — с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Административен, стопански и културен център е на областта град [[Кюстендил]]. Област Кюстендил обхваща 9 общини – [[Община Кюстендил|Кюстендил]], [[Община Дупница|Дупница]], [[Община Бобов дол|Бобов дол]], [[Община Сапарева баня|Сапарева баня]], [[Община Рила|Рила]], [[Община Кочериново|Кочериново]], [[Община Невестино|Невестино]], [[Община Бобошево|Бобошево]] и [[Община Трекляно|Трекляно]] с общ брой на населените места 182.
+Областта е разположена в [[Югозападна България]] като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Перник]] и [[област Благоевград|Благоевград]], а на запад – с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Административен, стопански и културен център е на областта град [[Кюстендил]]. Област Кюстендил обхваща 9 общини – [[община Кюстендил|Кюстендил]], [[община Дупница|Дупница]], [[община Бобов дол|Бобов дол]], [[община Сапарева баня|Сапарева баня]], [[община Рила|Рила]], [[община Кочериново|Кочериново]], [[община Невестино|Невестино]], [[община Бобошево|Бобошево]] и [[община Трекляно|Трекляно]] с общ брой на населените места 182.
 === Релеф и полезни изкопаеми ===
 Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната и&#768; част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната [[Милевска планина]], [[Чудинска планина]], [[Земенска планина]] и на изток [[Конявската планина]]. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]], планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на [[Осоговската планина]], планината Влахина и Северозападна [[Рила]] със затворените между тях и [[Краище]]то по-ниски земи – котловината [[Каменица (котловина)|Каменица]], Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река [[Струма]]).
-Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян на доломити, а при село Дивля на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите [[Стобски пирамиди]].
+Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите [[Стобски пирамиди]].
 === Климат и водни ресурси ===
-Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село [[Полска Скакавица]] река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 м. Язовирите “Дяково”, “Берсин”, “Дреновдол” и “Багренци” се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
+Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село [[Полска Скакавица]] река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
 === Горски фонд ===
-Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В [[Габра (резерват)|резервата “Габра”]] с площ 89,5 ха в Осогово са оцелели гори от [[черен бор]]. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
+Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В [[Габра (резерват)|резервата „Габра“]] с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от [[черен бор]]. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
 == Източници ==
@@ Ред 350: / Ред 349: @@
 * [http://www.kn.government.bg/kn/index-bg.html Областен управител на Кюстендил]
 * [http://kalendar-kyustendil.hit.bg Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на област Кюстендил]
-* [http://pchelarstvo-kyustendil.free.bg Кюстендилска област - пчеларство]
+* [http://pchelarstvo-kyustendil.free.bg Кюстендилска област – пчеларство]
 {{Градове в Област Кюстендил}}
 {{Области на България}}