Отче наш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:05, 8 януари 2016

Отче наш е най-известната молитва в християнския свят, която по Евангелието от Матея 6:9-13 и Евангелието от Лука 11:2-4)[1] е завещана от самия Иисус Христос. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по Тертулиан преди ядене.

Богомилите са признавали единствено молитвата “Отче наш”, както е отбелязано в Тайната книга на богомилите, апокриф, известен още като ”Свети Йоанова книга” и “Лъжовно евангелие на Йоан”. Възниква в България най-вероятно през XI—XII в. Запазено е в два латински преписа — т. нар. Каркасонски от XIV век и Виенски от XII век

Молитвата "Отче Наш" е преведена от гръцкия оригинал на латински[2] и впоследствие на много други. Църковнославянският превод [3] е един от най-ранните старобългарски текстове, най-вероятно дело на Светите братя Кирил и Методий. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.

Руски икони от 17 в. илюстрират текста на "Отче Наш" (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.

Старобългарски

Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ,
да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ,
да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ,
да бѫдєтъ волıа Твоıа
ıако на нєбєси, и на зємли.
Хлѣбъ нашь насѫщьныи даждь намъ дьньсь
и отпѹсти намъ длъгъı нашѧ, ıако и мъı отъпѹщаѥмъ длъжьникомъ нашимъ,
и нє ввєди насъ въ искѹшєниѥ,
нъ избави ни отъ нєприѣзни,
ıако твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı вѣковъ.
Аминь!

Църковнославянски

Отче наш

Молитвата по музика на Дубенски, в изпълнение на д-р Емилиян Станков и Хор при православен храм „Света Троица“ в Пловдив, 2008 г.

Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.

О[т]чє на́шъ ижє єси на н[є]б[є]сѣ[хъ],

да с[вѣ]ти́тсѧ и́мѧ Твоє ̀,

да прїидетъ ц[а]рствїе Твоє ̀,

да бȢ́де[тъ] волѧ Твоѧ ̀,

iа́кѡ на н[є]б[є]си и на зємли́.

Хлѣбъ на́шъ насущныи да́ждъ на́мъ дне́сь,

и ѡста́ви на́мъ до́л[ѫ]ги на́шѧ,

iа́кѡ и мы ̀ ѡставлѧ́ємъ дол[ъ]жникѡмъ на́шы[мъ].

и не введи на́съ въ напа́сть

но изба́ви на[съ] ѿ лȢка́вагѡ:

iа́кѡ твоє́ є́сть ц[а]рствїє

и сила и слава во вѣ́ки.

Ами́нь.

На новобългарски

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име,

да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля,

както на небето, тъй и на земята;

Насъщния ни хляб дай ни днес,

и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници,

и не въведи нас в изкушение,

но избави ни от лукавия;

защото Твое е царството,

и силата, и славата, вовеки веков.

Амин.

На латински

Pater noster, qui es in caelis:
sanctificetur Nomen Tuum;
adveniat Regnum Tuum;
fiat voluntas Tua,
sicut in caelo, et in terra.
Panem nostrum cotidianum da nobis hodie;
et dimitte nobis debita nostra,
sicut et nos dimittimus debitoribus nostris;
et ne nos inducas in tentationem;
sed libera nos a Malo

Amen.

На старогръцки (византийски)

Πάτερ ἡμῶν, ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς, ἁγιασθήτω τὸ ὄνομὰ Σου,

ἐλθήτω ἡ βασιλεῖὰ Σου, γεννηθήτω τὸ θέλημὰ Σου

ὣ ἐν οὐρανῷ καὶ ἐπὶ τῆς γῆς.

Τοὺ ἄρτον ἡμῶν τὸν ἐπιούσιον δὸς ἡμῖν σήμερον.

Καὶ ἄφες ἡμῖν τὰ ὀφειλήματα ἡμῶν,

ὣς καὶ ἡμεῖς ἀφίημεν τοῖς ὀφειλήταις ἡμῶν.

Καὶ μὴ εἰσένηγκας ἡμᾶς εἰς πειρασμὸν,

ἀλλὰ ῥῦσαι ἡμᾶς ἀπὸ τοῦ πονηροῦ.

Ἄμην!

Транскрипция на български

Пàтер хемòн, хо ен тòйс уранòйс, хагиасthèто то òномà Су,

елthèто хе басилèйà Су, генеthèто то thèлемà Су

хо ен уранò кàй епѝ тес гес.

Ту àртон хемòн тон епиу̀сион дос хемѝн сèмерон.

Кàй àфес хемѝн та офейлèмата хемòн,

хос кàй хемèйс афѝемен тòйс офейлèтайс хемòн.

Кàй ме ейсèненкас хемàс ейс пейразмòн,

аллà рю̀сай хемàс апò ту понеру̀.

Àмен!

Вижте също така

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Отче наш

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Pater Noster in Cantus Planus.png|right|250px|thumb|<center>'''Отче наш''' - '''([[Грегорианско песнопение]])''']]
-'''Отче наш''' е най-известната молитва в християнския свят, която по [[Евангелие на Матей|Евангелието на Матей]] 6:9-13 и [[Евангелие на Лука|Евангелието на Лука]] 11:2-4)[http://magister.msk.ru/library/bible/blgarska/bolgb51.htm] е завещана от самия [[Иисус Христос]]. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по [[Тертулиан]] преди ядене.
+'''Отче наш''' е най-известната молитва в християнския свят, която по [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матея]] 6:9-13 и [[Евангелие от Лука|Евангелието от Лука]] 11:2-4)[http://magister.msk.ru/library/bible/blgarska/bolgb51.htm] е завещана от самия [[Иисус Христос]]. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по [[Тертулиан]] преди ядене.
-[[Богомили|Богомилите]] са признавали единствено молитвата “Отче наш”, както е отбелязано в [[Тайна книга на богомилите|Тайната книга на богомилите]], апокриф известен още като ''”Свети Йоанова книга”'' и ''“Лъжовно евангелие на Йоан”''. Възниква в България най-вероятно през [[XI век|XI]]—[[XII век|XII]] в. Запазено е в два латински преписа — т. нар. ''Каркасонски'' от [[XIV век]] и ''Виенски'' от [[XII век]]
+[[Богомили|Богомилите]] са признавали единствено молитвата “Отче наш”, както е отбелязано в [[Тайна книга на богомилите|Тайната книга на богомилите]], апокриф, известен още като ''”Свети Йоанова книга”'' и ''“Лъжовно евангелие на Йоан”''. Възниква в България най-вероятно през [[XI век|XI]]—[[XII век|XII]] в. Запазено е в два латински преписа — т. нар. ''Каркасонски'' от [[XIV век]] и ''Виенски'' от [[XII век]]
-Молитвата "Отче Наш" е преведена от гръцкия оригинал на латински[http://archive.is/20121225042234/messa-brevis.narod.ru/pater-noster.htm ] и впоследствие на много други. Църковнославянският превод [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D1%87%D0%B5_%D0%9D%D0%B0%D1%88] е един от най-ранните старобългарски текстове. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.
+Молитвата "Отче Наш" е преведена от гръцкия оригинал на латински[http://archive.is/20121225042234/messa-brevis.narod.ru/pater-noster.htm ] и впоследствие на много други. Църковнославянският превод [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D1%87%D0%B5_%D0%9D%D0%B0%D1%88] е един от най-ранните старобългарски текстове, най-вероятно дело на Светите братя [[Кирил и Методий]]. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.
 Руски икони от 17 в. илюстрират текста на "Отче Наш" (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.
@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Хлѣбъ нашь насѫщьныи даждь намъ дьньсь</br>
 и отпѹсти намъ длъгъı нашѧ, ıако и мъı отъпѹщаѥмъ длъжьникомъ нашимъ,</br>
-и нє вєди насъ въ искѹшєниѥ,</br>
+и нє ввєди насъ въ искѹшєниѥ,</br>
 нъ избави ни отъ нєприѣзни,</br>
-ıако твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı вѣкомъ.</br>
+ıако твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı вѣковъ.</br>
 Аминь!}}
@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 iа́к{{unicode|ѡ}} и мы&nbsp;̀ {{unicode|ѡ}}ставл{{unicode|ѧ}}&#x301;ємъ дол[ъ]жник{{unicode|ѡ}}мъ на́шы[мъ].
-и не веди на́съ въ напа́сть
+и не введи на́съ въ напа́сть
 но изба́ви на[съ] {{unicode|ѿ}} л{{unicode|Ȣ}}ка́ваг{{unicode|ѡ}}:
@@ Ред 73: / Ред 73: @@
 защото Твое е царството,
-и силата, и славата вовеки,веков
+и силата, и славата, вовеки веков.
 Амин.