Колективизация: Разлика между версии
| Ред 9: | Ред 9: | ||
=== Колективизацията в България === |
=== Колективизацията в България === |
||
В [[България]] в годините след завземането на властта от [[Отечествения фронт]] през [[деветосептемврийски преврат|1944]] г. и особено след разбиването на [[коалиция]]та с [[БЗНС]] (ръководена от [[Никола Петков]]), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства ([[ТКЗС]]-та).Създават се лагери ,в които се изпращат насилствено хора(образовани |
В [[България]] в годините след завземането на властта от [[Отечествения фронт]] през [[деветосептемврийски преврат|1944]] г. и особено след разбиването на [[коалиция]]та с [[БЗНС]] (ръководена от [[Никола Петков]]), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства ([[ТКЗС]]-та).Създават се лагери ,в които се изпращат насилствено хора (образовани, интелигентни и с богато родословно дърво), противници на комунизма. Мнозина от тях не се завръщат живи от лагерите. Убити и оцелели претърпяват много гаври. Най-трагично е, когато вечер пияните надзиратели, от милицията или директори са правели мръсотии върху труповете им или върху изнемощели каторжници. Псували са ги и са ги ругали по най-долен начин. Водели са насилствено и са изнасилвали много жестоко жени, много от които млади и красиви. Гаврели са се долнопробно и с тях. |
||
Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] - [[ТКЗС]]. Впоследствие, след [[1950]] г., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта.<ref>'''Фол''', А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981</ref> |
Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] - [[ТКЗС]]. Впоследствие, след [[1950]] г., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта.<ref>'''Фол''', А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981</ref> |
||
Версия от 10:23, 12 януари 2016
Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).
Комунистическа колективизация
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология - пълен контрол върху обществото и поставянето му в пълна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, [1] за политическа дейност и създаване на мощна военна организация.
Колективизацията в Съветския съюз
Режимът на Сталин в Съветския съюз налага насилствена колективизация на земеделските стопанства в края на 1920-те години. Създават се колективните ферми - колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска прослойка и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората като цяло, и по-специално на населението в селските райони, както и до яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните (наречени „кулаци“) в спад на производството на храни, като ги нарича паразитни капиталисти, които организират съпротива срещу колективизацията. Хората обявени за „кулаци“ са потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в Далечния Изток, като определението за „кулак“ се разширява и към оригиналното му знечение - заможен селянин, вече са добавени и всички, които се противопоставят на колективизацията, а това вече е определение, което включва много хора, които са далеч от богатите.
Колективизацията в България
В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 г. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС-та).Създават се лагери ,в които се изпращат насилствено хора (образовани, интелигентни и с богато родословно дърво), противници на комунизма. Мнозина от тях не се завръщат живи от лагерите. Убити и оцелели претърпяват много гаври. Най-трагично е, когато вечер пияните надзиратели, от милицията или директори са правели мръсотии върху труповете им или върху изнемощели каторжници. Псували са ги и са ги ругали по най-долен начин. Водели са насилствено и са изнасилвали много жестоко жени, много от които млади и красиви. Гаврели са се долнопробно и с тях.
Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация - ТКЗС. Впоследствие, след 1950 г., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта.[2]
Държавна сигурност следи
Доброволно колективното земеделие
Европа
Индия
Израел
Мексико
Вижте също
Източници
Външни препратки
- Държавна сигурност срещу българските селяни с 2700 агенти строго секретен доклад „За проявите на контрареволюционерите и кулашки елементи в селското стопанство и състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС", desebg.com, 19 Декември 2013
- Насилственото отнемане на земята и съпротивата срещу колективизацията Христо Христов за книгата на Михаил Груев „Преорани слогове” - изследване за провеждането на колективизацията и съпротивата срещу нея в Северозападна България през 40-те и 50-те години на миналия век; 05 Януари 2014
