Брилянт: Разлика между версии
м 1 МЕП беше премахнат |
обновяване |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Brillanten.jpg|мини|250px|Няколко обработени диаманта с множество отразяващи стени]] |
[[Картинка:Brillanten.jpg|мини|250px|Няколко обработени диаманта с множество отразяващи стени]] |
||
'''Брилянтът''' (от [[Френски език|фр.]] ''brillant'' – „блестящ“) е вид [[фасетиране|фасетировка]] разработена специално за [[диамант|диаманти]], но използвана понякога и за други [[Скъпоценен камък|скъпоценни камъни]]. С термина се означават и самите диаманти когато са фасетирани по този начин. Общата му форма представлява два слепени [[конус]]а, горният от които пресечен. Ъглите в основата им и между съставящите ги фасетки са така избрани, че да се получава максимално вътрешно отразяване на светлината обратно към лицевата част на брилянта. По този начин се получава максимален блясък. |
|||
'''Брилянтът''' (от {{lang-fr|brillant}} — блестящ) е обработен [[диамант]], [[скъпоценен камък]]. |
|||
== Характеристика == |
|||
Посредством обработка на брилянт се придава специална форма, максимално подчертаваща неговия естествен блясък. Класическият брилянт е 57-стенен, така се осигурява красивото и уникално пречупване на светлината. |
|||
[[Файл:Brilliant diagram BG.svg|мини|вляво|300px|Схема на брилянт]] |
|||
Класическата форма на брилянта се състои от две основни части - горна (лицева) наречена ''корона'' и долна наречена ''павилион''. Те са разделени от тесен пръстеновиден ''рундист''. Голямата хоризонтална фасетка на короната се нарича площадка, а малката на дъното на павилиона - калета. Пълната съвременна брилянтна фасетировка се състои от общо 58 фасетки – короната с 32 и площадка и павилион с 24 и калета.<ref name="kurchatov">{{cite book | last=Курчатов | first=Всеволод | title=Скъпоценните камъни: познати и непознати | year=2004 | publisher=Pensoft | location= | isbn=9546422231 | pages=}}</ref><ref name="dict" /> Често рундистът също е ситно фасетиран, а понякога калета липсва и павилионът завършва с остър връх.<ref name="dict" /> |
|||
За максимално вътрешно отразяване на светлината обратно през лицевата част, ъгълът на короната трябва да е в диапазона 35°-40°, а ъгълът на павилиона трябва да е 40°.<ref name="dict">{{cite book | last = Manutchehr-Danai | first = Mohsen | coauthors = | authorlink = | title= Dictionary of Gems and Gemology | year = 2008 | publisher = | location = | isbn=9783540728160 | pages = 112-113}}</ref> |
|||
Стойността на обработените диаманти се определя от 4 критерия - тегло (в [[карат (маса)|карати]]), чистота, цвят, форма на обработка. |
|||
{{br}} |
|||
== Известни брилянти == |
== Известни брилянти == |
||
| Ред 20: | Ред 24: | ||
„[[Шах (диамант)|Шах]]“ днес се пази в Елмазния фонд на [[Русия]]; има жълт, много прозрачен цвят, дължина 3 сантиметра и тегло 90 карата (18 грама). |
„[[Шах (диамант)|Шах]]“ днес се пази в Елмазния фонд на [[Русия]]; има жълт, много прозрачен цвят, дължина 3 сантиметра и тегло 90 карата (18 грама). |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Диаманти]] |
[[Категория:Диаманти]] |
||
Версия от 01:50, 14 януари 2016
Брилянтът (от фр. brillant – „блестящ“) е вид фасетировка разработена специално за диаманти, но използвана понякога и за други скъпоценни камъни. С термина се означават и самите диаманти когато са фасетирани по този начин. Общата му форма представлява два слепени конуса, горният от които пресечен. Ъглите в основата им и между съставящите ги фасетки са така избрани, че да се получава максимално вътрешно отразяване на светлината обратно към лицевата част на брилянта. По този начин се получава максимален блясък.
Характеристика
Класическата форма на брилянта се състои от две основни части - горна (лицева) наречена корона и долна наречена павилион. Те са разделени от тесен пръстеновиден рундист. Голямата хоризонтална фасетка на короната се нарича площадка, а малката на дъното на павилиона - калета. Пълната съвременна брилянтна фасетировка се състои от общо 58 фасетки – короната с 32 и площадка и павилион с 24 и калета.[1][2] Често рундистът също е ситно фасетиран, а понякога калета липсва и павилионът завършва с остър връх.[2]
За максимално вътрешно отразяване на светлината обратно през лицевата част, ъгълът на короната трябва да е в диапазона 35°-40°, а ъгълът на павилиона трябва да е 40°.[2]
Известни брилянти
„Хоуп“ (на англ. ез. „Hope“ – надежда, по името на негов собственик) – знаменитият син 42,5-каратов брилянт се смята за най-скъпия малък предмет на света, а оценителите определят стойността му на 200 млн. щатски долара, т.е. близо 5 млн. щатски долара за 1 карат от него.
„Звездата на Африка“ (516,5 карата или 103,3 грама) - най-големият брилянт в света, украсява британския държавен скиптър. Той е част от раздробения на 105 къса диамант „Кулинан“, който е бил с маса 3 106 карата (или 621 грама), оценени на 9 милиона фунта стерлинги.
„Кохинор“, чието име означава планина от светлина, е инкрустиран в малката държавна кралска корона на Великобритания, изработена за кралица Мария. След обработката неговото тегло е намалено до 21,2 грама.
„Орлов“ краси руския държавен скиптър.
„Регент“ е бил с тегло 400 карата (или 80 грама), но след обработката и множеството премеждия от масата му са останали 27,35 грама. Намира се във френския музей Лувър и се оценява на 3 млн. щатски долара.
„Санси“ тежи 101,25 карата преди и 53 карата след обработката си. Намира се понастоящем в Англия.
„Шах“ днес се пази в Елмазния фонд на Русия; има жълт, много прозрачен цвят, дължина 3 сантиметра и тегло 90 карата (18 грама).
Източници
- ↑ Курчатов, Всеволод. Скъпоценните камъни: познати и непознати. Pensoft, 2004. ISBN 9546422231.
- ↑ а б в Manutchehr-Danai, Mohsen. Dictionary of Gems and Gemology. 2008. ISBN 9783540728160. с. 112-113.