Панче Хаджиздравев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| портрет = Bitola school teachers bulgarians.jpg |
| портрет = Bitola school teachers bulgarians.jpg |
||
| портрет-описание = Отпред: [[Климент Бояджиев (учител)|Климент Бояджиев]], [[Емануил Лепчев]], [[Наум Темчев]], [[Константин Вълканов|Константин Стоянов]], [[Лазар Цунев]] и [[Стефан Зографов]]. Отзад: [[Александър Димитраков]], [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]], [[Кръсте Мисирков]], Панче Хаджиздравев, [[Андон Димитров]] |
| портрет-описание = Отпред: [[Климент Бояджиев (учител)|Климент Бояджиев]], [[Емануил Лепчев]], [[Наум Темчев]], [[Константин Вълканов|Константин Стоянов]], [[Лазар Цунев]] и [[Стефан Зографов]]. Отзад: [[Александър Димитраков]], [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]], [[Кръсте Мисирков]], Панче Хаджиздравев, [[Андон Димитров]] |
||
| роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], |
| роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], |
| починал-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Демократична федеративна Югославия]] |
||
| вложки = {{Личност/Учител |
| вложки = {{Личност/Учител |
||
| предмет = |
| предмет = |
||
Версия от 14:32, 17 януари 2016
| Панче Хаджиздравев | |
| български просветен деец | |
 Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Андон Димитров | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Пантелей (Панче, Панчо) Хаджиздравев или Здравев е български просветен деец от Македония.
Биография
Панче Хаджиздравев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на хаджи Здраве Хаджиилиев. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Завършва Физико-математическия факултет на Лиежкия университет. Преподава математика в българската мъжка гимназия в Солун, както и в българската класическа гимназия в Битоля.[2] През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ [3]
Бележки
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
- ↑ Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
- ↑ Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.
