Иван Андрейчин: Разлика между версии
+ снимка |
Редакция без резюме |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в [[Габрово]] на [[1 май]] [[1872]] г. Получава гимназиално образование в Габрово, след което учителства във [[Враца]]. Учи [[литература]] във [[Франция]], а през [[1915]]-[[1919]] г. живее в [[Швейцария]]. След завръщането си в [[България]], до [[1927]] г. е [[учител]]. Издава списанията „Из нов път“ и „Бисери“, сътрудничи на сп. „Мисъл“, редактира в. „Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика“ и е главен редактор на сп. „Барабан“. Пише статии и рецензии с литературна и театрална тематика в „Илюстрация светлина“, „Ден“, „Ново време“, |
Роден е в [[Габрово]] на [[1 май]] [[1872]] г. Получава гимназиално образование в Габрово, след което учителства във [[Враца]]. Учи [[литература]] във [[Франция]], а през [[1915]]-[[1919]] г. живее в [[Швейцария]]. След завръщането си в [[България]], до [[1927]] г. е [[учител]]. Издава списанията „Из нов път“ и „Бисери“, сътрудничи на сп. „Мисъл“, редактира в. „Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика“ и е главен редактор на сп. „Барабан“. Пише статии и рецензии с литературна и театрална тематика в „Илюстрация светлина“, „Ден“, „Ново време“, „[[Българска сбирка]]“, „Нов живот“, „Дело“, „Художник“, „Съвременник“, „Литературна беседа“, „Свободно слово“. Превежда няколко пиеси на [[Метерлинк]]. Съставител е на сборници и антологии с чужда поезия, драматургия и белетристика. <ref name="ебт"/> |
||
Почива на [[15 февруари]] [[1934]] г. в [[София]]. <ref name="ебт"/> |
Почива на [[15 февруари]] [[1934]] г. в [[София]]. <ref name="ебт"/> |
Версия от 20:17, 17 януари 2016
Иван Андрейчин | |
Снимка на Иван Андрейчин, 1934 г. | |
Псевдоним | Оцеола |
---|---|
Роден | 1 май 1872 г. |
Починал | 15 февруари 1934 г. |
Националност | българин |
Иван Стоянов Андрейчин е български литературен и театрален критик, поет, белетрист, драматург и преводач.[1]
Биография
Роден е в Габрово на 1 май 1872 г. Получава гимназиално образование в Габрово, след което учителства във Враца. Учи литература във Франция, а през 1915-1919 г. живее в Швейцария. След завръщането си в България, до 1927 г. е учител. Издава списанията „Из нов път“ и „Бисери“, сътрудничи на сп. „Мисъл“, редактира в. „Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика“ и е главен редактор на сп. „Барабан“. Пише статии и рецензии с литературна и театрална тематика в „Илюстрация светлина“, „Ден“, „Ново време“, „Българска сбирка“, „Нов живот“, „Дело“, „Художник“, „Съвременник“, „Литературна беседа“, „Свободно слово“. Превежда няколко пиеси на Метерлинк. Съставител е на сборници и антологии с чужда поезия, драматургия и белетристика. [1]
Почива на 15 февруари 1934 г. в София. [1]
Бележки
- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 22. (на български)