Съюз на българските конституционни клубове: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| предшественик = [[ВМОРО]] |
| предшественик = [[ВМОРО]] |
||
| основаване = 7 септември 1908 г. |
| основаване = 7 септември 1908 г. |
||
| разформироване = |
| разформироване = 18 ноември 1909 г. |
||
| щаб = Солун |
| щаб = Солун |
||
| идеология = [[национализъм]], [[демократизъм]] |
| идеология = [[национализъм]], [[демократизъм]] |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
На втория конгрес на клубовете, открит на 21 август 1909 година, присъстват 87 делегати от 67 клуба. Конгресът е открит от най-стария делегат, солунския банкер [[Даме Кондов]]. За председател на бюрото на конгреса е избран солунският адвокат [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], а подпредседатели са доктор [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]] от Битоля и [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], директор на училищата в Емборе.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> Конгресът приема декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята. В новоизбраното Централно бюро влизат Тома Карайовов, Владимир Руменов, [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], учителят в Скопие [[Дионисий Кандиларов]] и [[Стоян Попсимеонов]], учител в Сяр. В Съюзния съвет влизат [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] като представител на Солунския вилает, Георги Николов за Битолския, [[Петър Кушев]] за Скопския, [[Кузман Георгиев]] за Одринския, [[Стоян Тилков]] за Цариградския. В ревизионната комисия влизат Даме Кондов, [[Бано Кушев]] и [[Аце Дорев]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> |
На втория конгрес на клубовете, открит на 21 август 1909 година, присъстват 87 делегати от 67 клуба. Конгресът е открит от най-стария делегат, солунския банкер [[Даме Кондов]]. За председател на бюрото на конгреса е избран солунският адвокат [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], а подпредседатели са доктор [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]] от Битоля и [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], директор на училищата в Емборе.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> Конгресът приема декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята. В новоизбраното Централно бюро влизат Тома Карайовов, Владимир Руменов, [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], учителят в Скопие [[Дионисий Кандиларов]] и [[Стоян Попсимеонов]], учител в Сяр. В Съюзния съвет влизат [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] като представител на Солунския вилает, Георги Николов за Битолския, [[Петър Кушев]] за Скопския, [[Кузман Георгиев]] за Одринския, [[Стоян Тилков]] за Цариградския. В ревизионната комисия влизат Даме Кондов, [[Бано Кушев]] и [[Аце Дорев]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> |
||
С прилагането на член № 4 от Закона за сдруженията, забраняващ организации с етнически характер, на 18 ноември 1909 година Централното бюро на Съюза пише последното си окръжно, призоваващо местните организации да се разпуснат до създаването на нова организация, съобразена си изискванията на закона.<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2003 г., стр. 175</ref> Бивши членове на СБКК издават списание [[Искра (1911 - 1912)|„Искра“]] (1911 - 1912). |
|||
==Източници== |
==Източници== |
||
Версия от 06:46, 19 януари 2016
| Съюз на българските конституционни клубове Съюзъ на българскитѣ конституционни клубове | |
| Ръководител(и) | Тома Карайовов, Владимир Руменов, Тодор Лазаров |
|---|---|
| Основана | 7 септември 1908 г. |
| Разформирована | 18 ноември 1909 г. |
| Предшествана от | ВМОРО |
| Седалище | Солун |
| Идеология | национализъм, демократизъм |
| Османски парламент (1908 – 1912) | 2 / 288 |
| Съюз на българските конституционни клубове в Общомедия | |
Съюзът на българските конституционни клубове e българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на десницата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Съществува малко повече от година от септември 1908 година до ноември 1909 година. Основен политически противник е другата българска политическа организация в империята - Народната федеративна партия (българска секция).
Създаване, цели и идеи
Последователно се основават конституционни клубове през август 1908 година в Солун, Велес, Тетово, Щип, Куманово, Кратово, Крива паланка, Гостивар, Кочани, Цариград и други[1]. От 7 до 13 септември в Солун се провежда Учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове. На него присъстват 72 представители на македонската българска буржоазия и само 2 земеделци, 1 занаятчия и 1 работник. Приемат се програма[2] и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:
| „ | Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура[3]. | “ |
За членове на Централното бюро са избрани Тома Карайовов, Владимир Руменов, Тодор Лазаров, сред основатели са още Георги Кулишев, Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Антон Димитров, Христо Батанджиев, Симеон Радев и други. Христо Татарчев подкрепя открито СБКК, макар да не участва в дейността ѝ. В Дебър председател на конституционния клуб е Нестор Поптасев, заменен през април 1909 година от околийския училищен инспектор Димитър Илиев.[4]
След изборите от 25 октомври СБКК вкарва в парламента двама депутати - Тодор Павлов от Скопие и Панчо Дорев от Битоля. Вестник „Отечество“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на Илинденско-Преображенското въстание се казва:
| „ | Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите. | “ |
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните нетурски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на Македония и Одринско, както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.
На втория конгрес на клубовете, открит на 21 август 1909 година, присъстват 87 делегати от 67 клуба. Конгресът е открит от най-стария делегат, солунския банкер Даме Кондов. За председател на бюрото на конгреса е избран солунският адвокат Анастас Христов, а подпредседатели са доктор Георги Николов от Битоля и Иван Василев, директор на училищата в Емборе.[5] Конгресът приема декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята. В новоизбраното Централно бюро влизат Тома Карайовов, Владимир Руменов, Анастас Христов, учителят в Скопие Дионисий Кандиларов и Стоян Попсимеонов, учител в Сяр. В Съюзния съвет влизат Константин Станишев като представител на Солунския вилает, Георги Николов за Битолския, Петър Кушев за Скопския, Кузман Георгиев за Одринския, Стоян Тилков за Цариградския. В ревизионната комисия влизат Даме Кондов, Бано Кушев и Аце Дорев.[6]
С прилагането на член № 4 от Закона за сдруженията, забраняващ организации с етнически характер, на 18 ноември 1909 година Централното бюро на Съюза пише последното си окръжно, призоваващо местните организации да се разпуснат до създаването на нова организация, съобразена си изискванията на закона.[7] Бивши членове на СБКК издават списание „Искра“ (1911 - 1912).
Източници
- Създаден е СБКК, БГ История
- Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век, Христо Христов, София, 1964 г.
- Македонски научен институт
- Георги Баждаров, Моите спомени
- Антони Гиза, Балканските държави и македонският въпрос
- Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
Бележки
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Рапорт 556 от БТА в Скопие до Министъра на външните работи и на изповеданията С.Паприков за основаването на конституционни клубове в част от градовете на Македония“
- ↑ s:Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Устав на Българския конституционен клуб в Солун“
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2003 г., стр. 175
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}
