Поезия: Разлика между версии
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
написах едни тъпотии Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
It's time to show down Гони дила мале, гони дила С Мерцедеса, мале, гони дила. Гони дила, мале, аз тардела. Аз тардела.. в Мерцедеса [Припев] Айде мале, джики-джики-джики-так (х10) Доко доко, кайба шеску калумач (x4) Мой джабале Ееееее... Лулас, мале чичи газ. Лулас, мале сомангеляс (x2) Муликанооооо, сандъци (х2) Сандокан, мале с двата ножа (х2) Муликанооооо, сандъци (х2) Жан Клод, мале сарикона (х4) (непознат текст на непознат език) Лимонада-нада Оранджада- а-ха (х4) Хайде Ленче Ленче Ленче Со сана лачи Ленче Хайде Ленче Ленче Ленче Хубава си Ленче Хайде Ленче Ленче Ленче Заиграй се със мене Ленче Ай да ромие, чат чат де. Ай да лачи йе, кил кил де. (х2) Хайде Ленче Ленче Ленче Со сана лачи Ленче Хайде Ленче Ленче Ленче Заиграй се със мене Ленче ((Ленче.. Ленче.. Ленче..)) [Финална част] Айде маааааале, джики так, джики джики джики так (х12) |
|||
'''Поезията''' ({{lang-el|на=от|ποίησις}}, „творчество, творение“) е форма на [[Литература|литературното]] [[изкуство]], при която [[Език (лингвистика)|езикът]] се използва заради неговите [[естетика|естетически]] и стимулиращи емоциите качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и [[семантика|семантичното]] му съдържание. Поезията може да бъде писана самостоятелно, като отделни [[стихотворение|стихотворения]], или в съчетание с други изкуства, както в [[поетична драма|поетичната драма]], [[Песен|песните]] или [[поезия в проза|поезията в проза]]. |
|||
Още на: <nowiki>http://textove.com/kondyo-ataka-miks-2005-tekst</nowiki> |
|||
Поезията и теоретичните коментари за нея имат дълга история. Ранните опити за анализ на поезията, като трактата [[Поетика (Аристотел)|„Поетика“]] на [[Аристотел]], се концентрират върху използването на речта в [[реторика]]та, [[драма]]та, песните и [[комедия]]та.<ref name="Heath">{{cite book | last = Heath | first = Malcolm (ed.) | year = 1997 | title = Aristotle's ''Poetics'' | publisher = Penguin Books | location = London | pages = | isbn = 0-14-044636-2 | lang = en | ref = harv}}</ref> По-късно се появяват изследвания на елементи като повторението, формата на [[стих]]а и [[рима]]та, като се акцентира върху естетиката, която отличава поезията от по-обективно информативните [[проза]]ични форми. От средата на 20 век поезията понякога се дефинира по-широко като фундаментален творчески акт, използващ езика.<ref>{{cite book | last = Thomas | first = Dylan | year = 1968 | title = Quite Early One Morning | publisher = New Direction Books | location = New York | pages = | isbn = 0-8112-0208-9 | lang = en | ref = harv}}</ref> |
|||
Благодариние на textove.com |
|||
В поезията често се използват особени форми и конвенции, за да се придаде различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Средства като [[асонанс]], [[алитерация]], [[ономатопея]] и [[ритъм]] служат за постигане на [[музика]]лен или [[Заклинание|заклинателен]] ефект. Използването на [[Двусмислица|двусмислици]], [[символизъм]], [[ирония]] и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации. По сходен начин [[метафора]]та, [[сравнение]]то и [[метонимия]]та<ref>{{cite book | last = Strachan | first = John R | coauthors = Richard G. Terry | year = 2000 | title = Poetry | publisher = Edinburgh University Press | location = | pages = 119 | isbn = | lang = en | ref = harv}}</ref> създават връзки между иначе различни образи. Сходства във формата на отделните стихове се създават чрез римата и ритъма. |
|||
Някои поетични форми са характерни за определени [[Култура|култури]] и [[жанр]]ове или за определен език, с чиито особености са съобразени. Докато читателите, свикнали да идентифицират поезията с [[Данте Алигиери|Данте]], [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]], [[Адам Мицкевич|Мицкевич]] или [[Руми]], я свързват със стихове, базирани на рима и [[версификация]], съществуват и традиции, като [[библейска поезия|библейската поезия]], които използват други средства за постигане на ритъм и [[евфония]]. |
|||
== История == |
== История == |
||
| Ред 28: | Ред 26: | ||
Контекстът често играе ключова роля в развитието на поетичните жанрове и форми. Поезията, описваща исторически събития в [[епос]]а, както в „Епос за Гилгамеш“ или в „[[Шах-наме]]“ на [[Фирдоуси]], по необходимост е дълга и [[наратив]]на, докато поезията, използвана за церемониални цели ([[химн]]и, [[псалм]]и, [[Сура|сури]]), обикновено има вдъхновяваща интонация, а [[елегия]]та и [[трагедия]]та се стремят да предизвикат дълбока емоционална реакция. В други случаи поезията може да съдържа формална или дипломатическа реч, политическа риторика и обвинения, детски и безсмислени рими и дори медицински текстове. |
Контекстът често играе ключова роля в развитието на поетичните жанрове и форми. Поезията, описваща исторически събития в [[епос]]а, както в „Епос за Гилгамеш“ или в „[[Шах-наме]]“ на [[Фирдоуси]], по необходимост е дълга и [[наратив]]на, докато поезията, използвана за церемониални цели ([[химн]]и, [[псалм]]и, [[Сура|сури]]), обикновено има вдъхновяваща интонация, а [[елегия]]та и [[трагедия]]та се стремят да предизвикат дълбока емоционална реакция. В други случаи поезията може да съдържа формална или дипломатическа реч, политическа риторика и обвинения, детски и безсмислени рими и дори медицински текстове. |
||
Още античните автори се опитват да използват класифицирането, за да определят и оценят качествата на поезията. Най-пълният пример за този подход е частично запазената „[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]“ на древногръцкия философ [[Аристотел]], който дефинира три поетични жанра - епос, [[комедия]] и [[трагедия]] - и описва правила, по които да се определи качеството на поезията от всеки жанр от гледна точка на неговата специфична цел.<ref name="Heath"/> По-късно в естетиката се утвърждава възгледа за разделянето на поезията на три други основни жанра - [[епична поезия]], [[лирична поезия]] и [[драматична поезия]], като поетичните комедия и трагедия се разглеждат като поджанрове на драматичната поезия. |
Още античните автори се опитват да използват класифицирането, за да определят и оценят качествата на поезията. Най-пълният пример за този подход е частично запазената „[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]“ на древногръцкия философ [[Аристотел]], който дефинира три поетични жанра - епос, [[комедия]] и [[трагедия]] - и описва правила, по които да се определи качеството на поезията от всеки жанр от гледна точка на неговата специфична цел.<ref name="Heath">{{cite book |last = Heath|first = Malcolm (ed.)|year = 1997|title = Aristotle's ''Poetics''|publisher = Penguin Books|location = London|pages = |isbn = 0-14-044636-2|lang = en|ref = harv}}</ref> По-късно в естетиката се утвърждава възгледа за разделянето на поезията на три други основни жанра - [[епична поезия]], [[лирична поезия]] и [[драматична поезия]], като поетичните комедия и трагедия се разглеждат като поджанрове на драматичната поезия. |
||
През [[Средновековие]]то Аристотел оказва силно влияние върху възгледите за поезията в [[Ислямски свят|Ислямския свят]],<ref>{{cite journal | last = Bogges | first = W. F | year = 1968 | month = | title = Hermannus Alemannus' Latin Anthology of Arabic Poetry | journal = Journal of the American Oriental Society | volume = 88 | issue = | pages = 657-670 | id = | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite book | last = Burnett | first = Charles | year = 2001 | chapter = Learned Knowledge of Arabic Poetry, Rhymed Prose, and Didactic Verse from Petrus Alfonsi to Petrarch | title = Poetry and Philosophy in the Middle Ages: A Festschrift for Peter Dronke | publisher = Brill Academic Publishers | location = | pages = | isbn = 90-04-11964-7 | lang = en | ref = harv}}</ref> както и в [[Европа]] от епохата на [[Ренесанс]]а.<ref>{{cite book | last = Grendler | first = Paul F | year = 2004 | title = The Universities of the Italian Renaissance | publisher = Johns Hopkins University Press | location = Baltimore, Maryland | pages = 239 | isbn = 0-8018-8055-6 | lang = en | ref = harv}}</ref> По-късно поетите и естетите често подчертават спецификата на поетичната форма, противопоставена на [[проза]]та, обикновено разглеждана като свързана с логични обяснения и линейна наративна структура. |
През [[Средновековие]]то Аристотел оказва силно влияние върху възгледите за поезията в [[Ислямски свят|Ислямския свят]],<ref>{{cite journal | last = Bogges | first = W. F | year = 1968 | month = | title = Hermannus Alemannus' Latin Anthology of Arabic Poetry | journal = Journal of the American Oriental Society | volume = 88 | issue = | pages = 657-670 | id = | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite book | last = Burnett | first = Charles | year = 2001 | chapter = Learned Knowledge of Arabic Poetry, Rhymed Prose, and Didactic Verse from Petrus Alfonsi to Petrarch | title = Poetry and Philosophy in the Middle Ages: A Festschrift for Peter Dronke | publisher = Brill Academic Publishers | location = | pages = | isbn = 90-04-11964-7 | lang = en | ref = harv}}</ref> както и в [[Европа]] от епохата на [[Ренесанс]]а.<ref>{{cite book | last = Grendler | first = Paul F | year = 2004 | title = The Universities of the Italian Renaissance | publisher = Johns Hopkins University Press | location = Baltimore, Maryland | pages = 239 | isbn = 0-8018-8055-6 | lang = en | ref = harv}}</ref> По-късно поетите и естетите често подчертават спецификата на поетичната форма, противопоставена на [[проза]]та, обикновено разглеждана като свързана с логични обяснения и линейна наративна структура. |
||
Версия от 16:42, 21 януари 2016
It's time to show down Гони дила мале, гони дила С Мерцедеса, мале, гони дила. Гони дила, мале, аз тардела. Аз тардела.. в Мерцедеса [Припев] Айде мале, джики-джики-джики-так (х10) Доко доко, кайба шеску калумач (x4) Мой джабале Ееееее... Лулас, мале чичи газ. Лулас, мале сомангеляс (x2) Муликанооооо, сандъци (х2) Сандокан, мале с двата ножа (х2) Муликанооооо, сандъци (х2) Жан Клод, мале сарикона (х4) (непознат текст на непознат език) Лимонада-нада Оранджада- а-ха (х4) Хайде Ленче Ленче Ленче Со сана лачи Ленче Хайде Ленче Ленче Ленче Хубава си Ленче Хайде Ленче Ленче Ленче Заиграй се със мене Ленче Ай да ромие, чат чат де. Ай да лачи йе, кил кил де. (х2) Хайде Ленче Ленче Ленче Со сана лачи Ленче Хайде Ленче Ленче Ленче Заиграй се със мене Ленче ((Ленче.. Ленче.. Ленче..)) [Финална част] Айде маааааале, джики так, джики джики джики так (х12)
Още на: http://textove.com/kondyo-ataka-miks-2005-tekst
Благодариние на textove.com
История
Поезията като форма на изкуство вероятно възниква преди появата на писмеността. Много от най-древните поетически текстове, от индийските „Веди“ (17-13 век пр.н.е.) и иранските „Гати“ (12-10 век пр.н.е.) до гръцката „Одисея“ (8-7 век пр.н.е.), изглежда възникват още в предисторически времена и първоначално се разпространяват устно, а поетичната им форма има за цел да улесни запаметяването.[1] При повечето култури поезията е сред най-ранните запазени писмени текстове, като поетични фрагменти присъстват на много древни монолити, рунически камъни и стели. От друга страна някои съвременни изследователи смятат, че не е задължително поезията да възниква преди писмеността.[2]
Най-старото запазено до днес поетично произведение е шумерската поема „Епос за Гилгамеш“ от 3 хилядолетие пр.н.е., записана с клинописно писмо на глинени таблички, а по-късно и на папирус.[3] Други древни епични поеми са гръцките „Илиада“ и „Одисея“, иранските „Гати“ и „Ясна“, римският национален епос „Енеида“ и индийските „Рамаяна“ и „Махабхарата“.
Някои древни общества създават канони от поетични текстове, които имат освен естетическо и ритуално значение. Пример за такъв канон е китайският „Шъ-дзин“, една от петте класики на конфуцианството.
Теория
Усилията на древните мислители да определят какво прави поезията различна от останалите литературни форми и да разграничат добрата поезия от лошата поставят началото на поетиката, теорията на поезията. И в наши дни изследователите в тази област продължават да търсят определение, което да обхване различия във формата, като тези между „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър и „Оку но хосомичи“ на Мацуо Башо, както и разнообразния контекст от религиозната поезия на Танах до рапа.
Контекстът често играе ключова роля в развитието на поетичните жанрове и форми. Поезията, описваща исторически събития в епоса, както в „Епос за Гилгамеш“ или в „Шах-наме“ на Фирдоуси, по необходимост е дълга и наративна, докато поезията, използвана за церемониални цели (химни, псалми, сури), обикновено има вдъхновяваща интонация, а елегията и трагедията се стремят да предизвикат дълбока емоционална реакция. В други случаи поезията може да съдържа формална или дипломатическа реч, политическа риторика и обвинения, детски и безсмислени рими и дори медицински текстове.
Още античните автори се опитват да използват класифицирането, за да определят и оценят качествата на поезията. Най-пълният пример за този подход е частично запазената „Поетика“ на древногръцкия философ Аристотел, който дефинира три поетични жанра - епос, комедия и трагедия - и описва правила, по които да се определи качеството на поезията от всеки жанр от гледна точка на неговата специфична цел.[4] По-късно в естетиката се утвърждава възгледа за разделянето на поезията на три други основни жанра - епична поезия, лирична поезия и драматична поезия, като поетичните комедия и трагедия се разглеждат като поджанрове на драматичната поезия.
През Средновековието Аристотел оказва силно влияние върху възгледите за поезията в Ислямския свят,[5][6] както и в Европа от епохата на Ренесанса.[7] По-късно поетите и естетите често подчертават спецификата на поетичната форма, противопоставена на прозата, обикновено разглеждана като свързана с логични обяснения и линейна наративна структура.
Елементи
Прозодия
Прозодията е дял от поетиката, изследващ метриката, ритъма и интонацията на поетичните произведения. Ритъмът и метриката, макар и тясно свързани, трябва да бъдат разграничавани.[8] Метриката е дефинираща характеристика на даден стих (например ямбически пентаметър), докато ритъмът е свързан с реалните звуци при неговото произнасяне. Така метриката на един стих може да бъде описана като ямбическа, на пълното описание на ритъма би изисквало допълнителна нотация, отразяваща взаимодействието на метриката с други елементи на език, като например паузите и ускоренията при прочитането на стиха.
Ритъм
Метрика
Метрична схема
Рима, алитерация и асонанс
Форма
Дикция
Форми
Жанрове
Бележки
- ↑ Ahl, Frederick et al. The Odyssey Re-Formed. Ithaca, New York, Cornell University Press, 1996. ISBN 0-8014-8335-2. p. 1-26. (на английски)
- ↑ Goody, Jack. The Interface Between the Written and the Oral. Cambridge, Cambridge University Press, 1987. ISBN 0-521-33794-1. p. 98. (на английски)
- ↑ Sanders, N.K. (trans.). The Epic of Gilgamesh. London, Penguin Books, 1972. p. 7-8. (на английски)
- ↑ Heath, Malcolm (ed.). Aristotle's Poetics. London, Penguin Books, 1997. ISBN 0-14-044636-2. (на английски)
- ↑ Bogges, W. F. Hermannus Alemannus' Latin Anthology of Arabic Poetry // Journal of the American Oriental Society 88. 1968. p. 657-670. (на английски)
- ↑ Burnett, Charles. Learned Knowledge of Arabic Poetry, Rhymed Prose, and Didactic Verse from Petrus Alfonsi to Petrarch // Poetry and Philosophy in the Middle Ages: A Festschrift for Peter Dronke. Brill Academic Publishers, 2001. ISBN 90-04-11964-7. (на английски)
- ↑ Grendler, Paul F. The Universities of the Italian Renaissance. Baltimore, Maryland, Johns Hopkins University Press, 2004. ISBN 0-8018-8055-6. p. 239. (на английски)
- ↑ Pinsky, Robert. The Sounds of Poetry. New York, Farrar Straus and Giroux, 1998. ISBN 0-374-52617-6. p. 52. (на английски)