Септуагинта: Разлика между версии
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Lxx Minorprophets.gif|мини|200px|Съхранена част от [[папирус]] със Септуагинта]] |
[[Картинка:Lxx Minorprophets.gif|мини|200px|Съхранена част от [[папирус]] със Септуагинта]] |
||
[[Картинка:Codex sinaticus.jpg|мини|200px|Текст от Септуагинта]] |
[[Картинка:Codex sinaticus.jpg|мини|200px|Текст от Септуагинта]] |
||
'''Септуаги́нта''' /''Преводът на 72-ата тълковници''/ ({{lang-la|Interpretatio Septuaginta Seniorum}} — «преводът на седемдесет и двамата мъдреци», или просто LXXII — «седемдесет и двамата») е [[превод]]на [[Библия]] (книгите от [[Стар завет|Стария завет]], дотолкова доколкото по онова време е съществувало въобще общо [[понятие]] за Библия в съвременния му смисъл) на [[старогръцки език]] от [[древноеврейски език|староеврейски]]. |
'''Септуаги́нта''' /''Преводът на 72-ата тълковници''/ ({{lang-la|Interpretatio Septuaginta Seniorum}} — «преводът на седемдесет и двамата мъдреци», или просто LXXII — «седемдесет и двамата») е {{факт|[[превод]]на [[Библия]] (книгите от [[Стар завет|Стария завет]], дотолкова доколкото по онова време е съществувало въобще общо [[понятие]] за Библия в съвременния му смисъл) на [[старогръцки език]] от [[древноеврейски език|староеврейски]].|2016|1|22}} |
||
== Етимология == |
== Етимология == |
||
Тъй като по-често, за улеснение, се използва числото LXX (70), вместо LXXII (72) и съответно тази преводна Библия се нарича '''Септуагинта''', т.е. "преводът на седемдесетте старейшини" (за [[информация]] еврейският [[Синедрион]] [[Исус на съд пред Синедриона|осъдил Исус]] се състои от 71 "начетени мъдреци" под контрола на [[фарисеи]]те, но ако всички единодушно гласуват за постановяването на [[смъртна присъда]] /в случая с Иисус за [[богохулство]]/, тя е недействителна по правилата). Септуагинта е съставена през III-II век пр. Хр. в [[Александрия]] за нуждите на [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]. |
{{факт|Тъй като по-често, за улеснение, се използва числото LXX (70), вместо LXXII (72) и съответно тази преводна Библия се нарича '''Септуагинта''', т.е. "преводът на седемдесетте старейшини" (за [[информация]] еврейският [[Синедрион]] [[Исус на съд пред Синедриона|осъдил Исус]] се състои от 71 "начетени мъдреци" под контрола на [[фарисеи]]те, но ако всички единодушно гласуват за постановяването на [[смъртна присъда]] /в случая с Иисус за [[богохулство]]/, тя е недействителна по правилата). Септуагинта е съставена през III-II век пр. Хр. в [[Александрия]] за нуждите на [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]. По този начин съдържанието на книгите от Стария завет (писанията) стават достъпни на гръкоговорящите евреи и не само.|2016|1|22}} |
||
По този начин съдържанието на книгите от Стария завет (писанията) стават достъпни на гръкоговорящите евреи и не само. |
|||
== Легенда == |
== Легенда == |
||
[[Легенда]]та разказва, че преводът бил осъществен по инициатива на основателя на Александрийската библиотека и [[Древен Египет|древноегипетски]] владетел [[Птолемей II]] Филаделфийски, чието желание било [[библиотека]]та да съдържа цялата [[мъдрост]] на [[античност]]та на древногръцки език и при това събрана на едно място. Това станало причина да бъде съставена Септуагинта. За целта египетският владетел се обърнал към [[първосвещеник]]а по онова време във [[Втори храм|Втория храм]], който му изпратил най-способните мъдреци на Израиля, които знаели древногръцки език. Когато пристигнали в Египет, Птолемей затворил мъдреците в отделни килии и им възложил да не напускат помещенията, докато всеки от тях не осъществи цялостен превод на древногръцки език на еврейските писания. След седемдесет дни всеки от тях бил завършил своята работа и когато седемдесет и двата превода били сравнени, всички те били еднакви, дума по дума, според [[писмо на Аристей|писмото на Аристей]]. |
{{факт|[[Легенда]]та разказва, че преводът бил осъществен по инициатива на основателя на Александрийската библиотека и [[Древен Египет|древноегипетски]] владетел [[Птолемей II]] Филаделфийски, чието желание било [[библиотека]]та да съдържа цялата [[мъдрост]] на [[античност]]та на древногръцки език и при това събрана на едно място. Това станало причина да бъде съставена Септуагинта. За целта египетският владетел се обърнал към [[първосвещеник]]а по онова време във [[Втори храм|Втория храм]], който му изпратил най-способните мъдреци на Израиля, които знаели древногръцки език. Когато пристигнали в Египет, Птолемей затворил мъдреците в отделни килии и им възложил да не напускат помещенията, докато всеки от тях не осъществи цялостен превод на древногръцки език на еврейските писания. След седемдесет дни всеки от тях бил завършил своята работа и когато седемдесет и двата превода били сравнени, всички те били еднакви, дума по дума, според [[писмо на Аристей|писмото на Аристей]].|2016|1|22}} |
||
| ⚫ | |||
== Значение == |
|||
{{факт|Септуагинта става официален превод на книгите от Стария завет, включени в Библията от християнската църква. Все още продължават споровете за точния ѝ превод по смисъл от текстовете на староеврейски. При това, в [[православие|православния]] и [[католицизъм|римокатолическия]] канон присъстват над 10 книги, които са преведени през Септуагинта - 2 и 3 книга на [[Ездра]], Премъдрост на ''Иисус бен Сира (Иисус, син Сирахов)'' и т.н. В този ред на мисли трябва да се уточни, че по времето, когато е правен преводът на 70-те тълковници, библейският старозаветен канон все още не е достатъчно уточнен. Днес той в различна степен се разминава с [[юдаизъм|юдаистичния]] [[канон]]ичен масоретски текст, който е съставен векове по-късно на базата на друга записана традиция. Затова и днешната наука възприема ''Септуагинта'' като източник с достоверност, равна на староеврейския текст, тъй като се предполага, че преводачите на Библията са разполагали с по-древни и достоверни източници в сравнение с [[масорети]]те.|2015|12|3}} |
|||
| ⚫ | Водачът на [[Второ еврейско въстание|втория еврейски бунт]] срещу Рим, равинът [[Акива бен Йосеф]] смята превода на Септуагинта за изключително неточен и възлага на своя сподвижник Акила нов превод, който днес е изгубен.<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, Септуагинта, стр. 70-71 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> |
||
{{факт|Еврейските свещени писания били преведени по онова време и на [[арамейски език]] (който използвал [[Исус]]). Тези преводи са известни като [[Таргум]]и.|2015|12|3}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 12:29, 22 януари 2016
.jpg)
Септуаги́нта /Преводът на 72-ата тълковници/ (Шаблон:Lang-la — «преводът на седемдесет и двамата мъдреци», или просто LXXII — «седемдесет и двамата») е преводна Библия (книгите от Стария завет, дотолкова доколкото по онова време е съществувало въобще общо понятие за Библия в съвременния му смисъл) на старогръцки език от староеврейски.[източник? (Поискан преди 3014 дни)]
Етимология
Тъй като по-често, за улеснение, се използва числото LXX (70), вместо LXXII (72) и съответно тази преводна Библия се нарича Септуагинта, т.е. "преводът на седемдесетте старейшини" (за информация еврейският Синедрион осъдил Исус се състои от 71 "начетени мъдреци" под контрола на фарисеите, но ако всички единодушно гласуват за постановяването на смъртна присъда /в случая с Иисус за богохулство/, тя е недействителна по правилата). Септуагинта е съставена през III-II век пр. Хр. в Александрия за нуждите на Александрийската библиотека. По този начин съдържанието на книгите от Стария завет (писанията) стават достъпни на гръкоговорящите евреи и не само.[източник? (Поискан преди 3014 дни)]
Легенда
Легендата разказва, че преводът бил осъществен по инициатива на основателя на Александрийската библиотека и древноегипетски владетел Птолемей II Филаделфийски, чието желание било библиотеката да съдържа цялата мъдрост на античността на древногръцки език и при това събрана на едно място. Това станало причина да бъде съставена Септуагинта. За целта египетският владетел се обърнал към първосвещеника по онова време във Втория храм, който му изпратил най-способните мъдреци на Израиля, които знаели древногръцки език. Когато пристигнали в Египет, Птолемей затворил мъдреците в отделни килии и им възложил да не напускат помещенията, докато всеки от тях не осъществи цялостен превод на древногръцки език на еврейските писания. След седемдесет дни всеки от тях бил завършил своята работа и когато седемдесет и двата превода били сравнени, всички те били еднакви, дума по дума, според писмото на Аристей.[източник? (Поискан преди 3014 дни)]
Водачът на втория еврейски бунт срещу Рим, равинът Акива бен Йосеф смята превода на Септуагинта за изключително неточен и възлага на своя сподвижник Акила нов превод, който днес е изгубен.[1]
Източници
- ↑ Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Септуагинта, стр. 70-71. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.