Найден Андреев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон, линкове
Ред 1: Ред 1:
{{Музикален изпълнител
{{Биография инфо
| име = Найден Андреев Найденов
| име = Найден Андреев
| фон = не_изпълнител
| портрет = http://i.imgur.com/5RuKXc2.jpg
| картинка =
| описание = български композитор
| картинка_текст =
| роден-дата = [[12 юни]] [[1945]]
| рождено_име =
| роден-място = [[София]], [[България]]
| роден_в = [[София]], [[България]]
| починал-дата = [[28 юли]] [[2013]] (на 68 г.)
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал_в = [[София]], [[България]]
| стил = [[Попмузика]]
| период_на_активност =
| свързани_изпълнители =
| влияния =
}}
}}

'''Найден Андреев Найденов ''' е български композитор и аранжор на поп-музика.
'''Найден Андреев Найденов ''' е български композитор и аранжор на попмузика.


== Биография ==
== Биография ==
Завършва Минно-геоложкия институт в София през 1969 година, след това - [[Академия за музикално и танцово изкуство]] в гр. Пловдив. От 1972 година е отговорен редактор на редакция "Забавна музика" в [[БНТ]]. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за [[Лили Иванова]], група "Трик", [[Васил Найденов]], [[Михаил Белчев]], [[Маргарита Хранова]], [[Андрей Миронов]].
Завършва [[Минно-геоложки институт|Минно-геоложкия институт]] в София през 1969 година, след това [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално и танцово изкуство]] в [[Пловдив]]. От 1972 година е отговорен редактор на редакция „Забавна музика“ в [[БНТ]]. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за [[Лили Иванова]], група „Трик“, [[Васил Найденов]], [[Михаил Белчев]], [[Маргарита Хранова]], [[Андрей Миронов]].


20 години от творческия живот на Найден - от 1972 до 1992 година - преминават в БНТ като отговорен и заместник - главен редактор на редакция "Забавна музика". През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в град Габрово. След 1997 година е композитор на свободна практика. Става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година.
20 години от творческия живот на Найден от 1972 до 1992 година преминават в БНТ като отговорен и заместник-главен редактор на редакция „Забавна музика“. През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в [[Габрово]]. След 1997 година е композитор на свободна практика. Става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище [[Москва]] и [[Ню Йорк]], в която е избран за професор през 2003 година.


През 2006 година е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към [[КНСБ]].<ref>[http://www.knsb-bg.org/bg/news/articles/204.html КНСБ-Федерация "Масови жанрове и медии"-учредяване], сайт на КНСБ</ref> Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на [[АЕЦ Козлодуй]].<ref>[http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/1255 България иска повторното отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй], Сайт на БНТ</ref>
През 2006 година е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към [[КНСБ]].<ref>[http://www.knsb-bg.org/bg/news/articles/204.html КНСБ-Федерация „Масови жанрове и медии“-учредяване], сайт на КНСБ</ref> Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на [[АЕЦ Козлодуй]].<ref>[http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/1255 „България иска повторното отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй“], Сайт на БНТ</ref>


Последните му изяви са свързани с [[БНР]]. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 година е автор и водещ на популярното предаване по Програма [[Христо Ботев (програма)|Програма „Христо Ботев”]] "Маестро, музика", в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.
Последните му изяви са свързани с [[БНР]]. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 година е автор и водещ на популярното предаване по Програма [[Христо Ботев (програма)|Програма „Христо Ботев“]] „Маестро, музика“, в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.


Умира на 28 юли 2013 година, в 4:00 ч., от инфаркт.
Умира на [[28 юли]] [[2013]] година, в 4:00 ч., от [[инфаркт]].


== Творчество ==
== Творчество ==
Своята дейност, свързана със забавната музика, започва през 1966 година като ръководител на група "Пчелите". Първите му композиции са оркестровата пиеса "Добруджана" и песента "Кой София с обич заля" (т. и изп. Михаил Белчев) - отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София, през 1968 година.
Своята дейност, свързана със забавната музика, започва през 1966 година като ръководител на група „Пчелите“. Първите му композиции са оркестровата пиеса „Добруджана“ и песента „Кой София с обич заля“ (т. и изп. Михаил Белчев) отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София, през 1968 година.


През 1970-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни (“Младост”, “Албена”, “Устрем”, “И утре е ден”'), композира музика за филми (“Зона В-2”, “Сляпо куче”) и телевизионни спектакли, мюзикъли (“Кой посрещна пролетта”, “Последният ерген”, “Шахматна война”, “София, само София”, “Генерална репетиция”, “По-скъпа от бисери и злато” - по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър - 1988 г.). Има издадени и един албум от “Мелодия”, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.
През 1970-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни („Младост“, „Албена“, „Устрем“, „И утре е ден“'), композира музика за филми („Зона В-2“, „Сляпо куче“) и телевизионни спектакли, мюзикъли („Кой посрещна пролетта“, „Последният ерген“, „Шахматна война“, „София, само София“, „Генерална репетиция“, „По-скъпа от бисери и злато“ по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър 1988 г.). Има издадени и един албум от „Мелодия“, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.


През 1990-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – “По-скъпа от бисер и злато” е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария, а песните в него са изпълнени от Андрей Миронов. През 1999 година прави рок-операта “Златният век”.
През 1990-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – „По-скъпа от бисер и злато“ е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария, а песните в него са изпълнени от Андрей Миронов. През 1999 година прави рок операта „Златният век“.


=== Оратория "Моление" ===
=== Оратория „Моление“ ===
През 2002 година Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията "Моление" е записана за [[БНР]] през февруари 2003 година, а нейната световна премиера е на 2 март 2003 година в Народния театър "Иван Вазов", под диригентството на Методи Матакиев, с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество Максим Патриарх Български на 10 май 2003 година ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.
През 2002 година Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията „Моление“ е записана за [[БНР]] през февруари 2003 година, а нейната световна премиера е на 2 март 2003 година в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], под диригентството на [[Методи Матакиев]], с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество [[Максим Български|Максим Патриарх Български]] на 10 май 2003 година ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.


Ораторията „Моление” излиза и на международната сцена. На 3 октомври 2007 година в Брюксел Фестивалът „Европалия” е открит с „Моление”. На 20 май 2009 година Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър, под диригентството на Найден Тодоров, изпълнява „Моление” в Голямата концертна зала на историческия град Ярославл. В рамките на Годината на България в Русия на 22 май ораторията, в същия състав, е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски” в град Москва.
Ораторията „Моление“ излиза и на международната сцена. На 3 октомври 2007 година в Брюксел Фестивалът „Европалия“ е открит с „Моление“. На 20 май 2009 година Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър, под диригентството на Найден Тодоров, изпълнява „Моление“ в Голямата концертна зала на историческия град [[Ярославл]]. В рамките на Годината на България в Русия на 22 май ораторията, в същия състав, е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски“ в град Москва.


== Награди ==
== Награди ==
Песните му са многократно награждавани на конкурси у нас и в чужбина.
Песните му са многократно награждавани на конкурси у нас и в чужбина:
* На фестивала „Златния Орфей“: „Легенда“ ІІІ награда 1972, „Балада“ ІІІ награда 1973, „Закъсняла серенада“ ІІ награда 1975, „Устрем“ ІІІ награда 1977.

* „Далечна песен“ – 1973 (изп. Маргарита Хранова) и „Шесто чувство“ 1986 (изп. „Трик“) са обявени за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс.
На фестивала “Златния Орфей”: “Легенда” - ІІІ награда - 1972, “Балада” - ІІІ награда - 1973, “Закъсняла серенада” - ІІ награда - 1975, “Устрем” - ІІІ награда - 1977.
* „Балада“ печели „Бронзова лира“ в Братислава 1973; „Албена“ наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка 1974, „Моето мъжко момиче“ (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) първа награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ 1976. През 1978 – „Устрем“ (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на „Шлагерфестивал“, Дрезден, а през 1984 – „Искра на любовта“ ІІ награда на фестивала „Песни за морето“ в Рощок.

* Песните „Любовта е живот“ (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и „Мексико“ (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите „Пролет“ през 1982 и 1986.
“Далечна песен” - 1973 (изп. Маргарита Хранова) и “Шесто чувство” - 1986 (изп. “Трик”) са обявени за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс.
* През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио „Трик“ на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.

“Балада” печели “Бронзова лира” в Братислава - 1973; “Албена” - наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка - 1974, “Моето мъжко момиче” (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) - първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” 1976. През 1978 – “Устрем” (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден, а през 1984 – “Искра на любовта” - ІІ награда на фестивала “Песни за морето" в Рощок.

Песните “Любовта е живот” (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и “Мексико" (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите “Пролет” през 1982 и 1986.

През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио “Трик” на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
[http://m.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-golemiiat-bylgarski-kompozitor-najden-andreev-5962411?&nopassportcheck Почина големият български композитор Найден Андреев]
* [http://m.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-golemiiat-bylgarski-kompozitor-najden-andreev-5962411?&nopassportcheck „Почина големият български композитор Найден Андреев“], vesti.bg, 28 юли 2013

{{СОРТКАТ:Андреев, Найден}}
{{СОРТКАТ:Андреев, Найден}}
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Български композитори]]

Версия от 09:20, 24 януари 2016

Найден Андреев
Роден
Починал
28 юли 2013 г. (68 г.)
СтилПопмузика
Уебсайт

Найден Андреев Найденов е български композитор и аранжор на попмузика.

Биография

Завършва Минно-геоложкия институт в София през 1969 година, след това – Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. От 1972 година е отговорен редактор на редакция „Забавна музика“ в БНТ. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за Лили Иванова, група „Трик“, Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов.

20 години от творческия живот на Найден – от 1972 до 1992 година – преминават в БНТ като отговорен и заместник-главен редактор на редакция „Забавна музика“. През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в Габрово. След 1997 година е композитор на свободна практика. Става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година.

През 2006 година е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към КНСБ.[1] Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй.[2]

Последните му изяви са свързани с БНР. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 година е автор и водещ на популярното предаване по Програма Програма „Христо Ботев“ „Маестро, музика“, в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.

Умира на 28 юли 2013 година, в 4:00 ч., от инфаркт.

Творчество

Своята дейност, свързана със забавната музика, започва през 1966 година като ръководител на група „Пчелите“. Първите му композиции са оркестровата пиеса „Добруджана“ и песента „Кой София с обич заля“ (т. и изп. Михаил Белчев) – отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София, през 1968 година.

През 1970-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни („Младост“, „Албена“, „Устрем“, „И утре е ден“'), композира музика за филми („Зона В-2“, „Сляпо куче“) и телевизионни спектакли, мюзикъли („Кой посрещна пролетта“, „Последният ерген“, „Шахматна война“, „София, само София“, „Генерална репетиция“, „По-скъпа от бисери и злато“ – по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър – 1988 г.). Има издадени и един албум от „Мелодия“, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.

През 1990-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – „По-скъпа от бисер и злато“ е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария, а песните в него са изпълнени от Андрей Миронов. През 1999 година прави рок операта „Златният век“.

Оратория „Моление“

През 2002 година Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията „Моление“ е записана за БНР през февруари 2003 година, а нейната световна премиера е на 2 март 2003 година в Народния театър „Иван Вазов“, под диригентството на Методи Матакиев, с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество Максим Патриарх Български на 10 май 2003 година ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.

Ораторията „Моление“ излиза и на международната сцена. На 3 октомври 2007 година в Брюксел Фестивалът „Европалия“ е открит с „Моление“. На 20 май 2009 година Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър, под диригентството на Найден Тодоров, изпълнява „Моление“ в Голямата концертна зала на историческия град Ярославл. В рамките на Годината на България в Русия на 22 май ораторията, в същия състав, е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски“ в град Москва.

Награди

Песните му са многократно награждавани на конкурси у нас и в чужбина:

  • На фестивала „Златния Орфей“: „Легенда“ – ІІІ награда – 1972, „Балада“ – ІІІ награда – 1973, „Закъсняла серенада“ – ІІ награда – 1975, „Устрем“ – ІІІ награда – 1977.
  • „Далечна песен“ – 1973 (изп. Маргарита Хранова) и „Шесто чувство“ – 1986 (изп. „Трик“) са обявени за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс.
  • „Балада“ печели „Бронзова лира“ в Братислава – 1973; „Албена“ – наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка – 1974, „Моето мъжко момиче“ (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) – първа награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ 1976. През 1978 – „Устрем“ (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на „Шлагерфестивал“, Дрезден, а през 1984 – „Искра на любовта“ – ІІ награда на фестивала „Песни за морето“ в Рощок.
  • Песните „Любовта е живот“ (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и „Мексико“ (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите „Пролет“ през 1982 и 1986.
  • През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио „Трик“ на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.

Източници