Василево (община Василево): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
м LordBumbury премести страница „Василево (Община Василево)“ като „Василево (община Василево)“: Bot: Moved page
(Няма разлика)

Версия от 00:26, 26 януари 2016

Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Василево.



Василево
Знаме
      
Герб
41.4758° с. ш. 22.6417° и. д.
Василево
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВасилево
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина208 m
Население2 174 души (2002)
Пощенски код2411
МПС кодSR
Василево в Общомедия

Василево (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, център на едноименната община Василево.

История

През 19 век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички българи християни.[2]

В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 цигани. Там функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Василево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 174 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 1 819
албанци 0
турци 349
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 6

Личности

Родени във Василево
Други
  • Шаблон:BGR-флаг Арсо Куюмджиев (1899 - 1968), български революционер от ВМРО, кмет на община Василево до 1944 г., брат на Тома Куюмджиев, деец на ВМРО, убит от сръбската власт[6]

Външни препратки

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 160.
  3. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 106-107
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Парцел 9 // София помни. Посетен на 2016-01-08.