Грунища: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м община с малка буква |
|||
Ред 22: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
'''Грунища''' ({{lang-mk|Груништа}}) е [[село]] в [[Република Македония]], |
'''Грунища''' ({{lang-mk|Груништа}}) е [[село]] в [[Република Македония]], община [[Новаци (община)|Новаци]]. |
||
==География== |
==География== |
Версия от 10:17, 31 януари 2016
Грунища Груништа | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Новаци |
Географска област | Мариово |
Надм. височина | 742 m |
Население | 3 души (2002) |
Пощенски код | 7000 |
МПС код | BT |
Грунища в Общомедия |
Грунища (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, община Новаци.
География
Селото е разположено в южната част на Република Македония, в областта Мариово.
История
В Османската империя
Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
---|---|---|---|---|
Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 6 | 275 | ||
Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 6 | 163 | ||
Дефтер № 73 от 1519 г. | 18 | 2 | 914 | |
Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 10 | 2 | 1 | 639 |
Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 12 | 1 | 637 |
В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Гурунище (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грунища има 240 жители, всички българи християни.[4]
В началото на 20 век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гурунища има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5]
Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.[6]
В 1925 година е построена църквата „Света Петка“ от Ристе Венин, който на входа постава плоча с надпис. В църквата има извор с вода, за която местното население вярва, че е света - лековита вода.[1]
Преброявания в Югославия и Република Македония[1]
Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 240 | 264 | 225 | 84 | 26 | 20 | 3 | 3 |
македонци | 254 | 223 | 84 | 26 | 20 | 3 | 3 | |
албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
турци | 10 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
сърби | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
други | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности
- Починали в Грунища
- Шаблон:SRB-флаг Войн Попович (1881 - 1916), сръбски военен деец
- Шаблон:BGR-флаг Климент Джеров (1867 - 1916), български военен деец, генерал
- Шаблон:BGR-флаг Константин Настев (1880 - 1916), български военен деец и революционер
Бележки
- ↑ а б в Груништа (Grunista) - Битолско Мариово // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
|