Бобошевско поле: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Бобошевското поле''' (или ''Бобошевска котловина'') е част от Долно поле на [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] в Югозападна България, [[ |
'''Бобошевското поле''' (или ''Бобошевска котловина'') е част от Долно поле на [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] в Югозападна България, [[област Кюстендил]], в поречието на река [[Струма]]. |
||
Полето е разположено от двете страни на река [[Струма]], при устието на левият ѝ приток [[Джерман (река)|Джерман]]. от запад се огражда от най-северните части (Руен) на планината [[Влахина]], от север — от най-южните части (Поглед планина) на [[Конявска планина]], а от изток — от Северозападния дял на [[Рила]]. Чрез двата пролома на река [[Струма]] — на северозапад [[Скрински пролом|Скринския]] и на юг [[Кочериновски пролом|Кочериновския]] се свързва съотвено с [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската]] и [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]]. Максималната му дължина от север на юг е 6-7 км, а ширината от 1 до 4 км. |
Полето е разположено от двете страни на река [[Струма]], при устието на левият ѝ приток [[Джерман (река)|Джерман]]. от запад се огражда от най-северните части (Руен) на планината [[Влахина]], от север — от най-южните части (Поглед планина) на [[Конявска планина]], а от изток — от Северозападния дял на [[Рила]]. Чрез двата пролома на река [[Струма]] — на северозапад [[Скрински пролом|Скринския]] и на юг [[Кочериновски пролом|Кочериновския]] се свързва съотвено с [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската]] и [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]]. Максималната му дължина от север на юг е 6-7 км, а ширината от 1 до 4 км. |
Версия от 12:28, 31 януари 2016
Бобошевското поле (или Бобошевска котловина) е част от Долно поле на Дупнишката котловина в Югозападна България, област Кюстендил, в поречието на река Струма.
Полето е разположено от двете страни на река Струма, при устието на левият ѝ приток Джерман. от запад се огражда от най-северните части (Руен) на планината Влахина, от север — от най-южните части (Поглед планина) на Конявска планина, а от изток — от Северозападния дял на Рила. Чрез двата пролома на река Струма — на северозапад Скринския и на юг Кочериновския се свързва съотвено с Кюстендилската и Благоевградската котловина. Максималната му дължина от север на юг е 6-7 км, а ширината от 1 до 4 км.
Дъното на полето е запълнено с плиоценски и кватернерни наслаги, а в страни от него има серия речни тераси с широко развитие на основната заливна тераса на Струма. Климатът е преходно-континентален с чувствително средиземноморско влияние. Отводнява се от река Струма и долните течения на двата ѝ притока Джерман (ляв) и Копривен (десен). Почвите са преобладаващо алувиално-ливадни в ниските речни тераси и канелени горски в периферните му части. Благоприятните климатични и почвени условия способстват за развитие на овощарство (основно производство на череши), зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство и животновъдство.
В западната част на котловината на двата бряга на Струма е разположен град Бобошево, а в останалата ѝ част още 4 села: Драгодан, Мурсалево, Слатино и Сопово.
През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:
- От север на юг, на протежение от 5,4 км — участък от първокласен път № 1 Видин — София — Благоевград — ГКПП "Кулата".
- От изток на запад, на протежение от 4 км — участък от третокласен път № 104 Слатино — Невестино.
Успоредно на първокласният път преминава и участък от трасето на жп линия София — Благоевград — Кулата.
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 53. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581