Среща край Малта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
Ред 17: Ред 17:
[[Брент Скаукрофт]] и други членове на администрацията на САЩ първоначално гледат на заплануваната среща край Малта песимистично, като на преждевременна. От такава среща в подобен формат, и в онзи момент, нямало големи очаквания. Независимо от тези прогнози, след [[падане на Берлинската стена|падането на Берлинската стена]] на 9 ноември 1989 г. събитията в Централна Европа набират неочаквана сила и интезитет, и президентът на Франция по това време [[Франсоа Митеран]] и министър-председателят на [[Обединеното кралство]] [[Маргарет Тачър]] заедно с други европейски лидери и водещи членове на [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] убеждават новоизбрания тогава президент Буш в необходимостта от такава среща със съветския лидер Михаил Горбачов с цел "урегулиране на нововъзникналото положение". <ref name=autogenerated1>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/coldwar/interviews/episode-24/rice1.html "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"]</ref>
[[Брент Скаукрофт]] и други членове на администрацията на САЩ първоначално гледат на заплануваната среща край Малта песимистично, като на преждевременна. От такава среща в подобен формат, и в онзи момент, нямало големи очаквания. Независимо от тези прогнози, след [[падане на Берлинската стена|падането на Берлинската стена]] на 9 ноември 1989 г. събитията в Централна Европа набират неочаквана сила и интезитет, и президентът на Франция по това време [[Франсоа Митеран]] и министър-председателят на [[Обединеното кралство]] [[Маргарет Тачър]] заедно с други европейски лидери и водещи членове на [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] убеждават новоизбрания тогава президент Буш в необходимостта от такава среща със съветския лидер Михаил Горбачов с цел "урегулиране на нововъзникналото положение". <ref name=autogenerated1>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/coldwar/interviews/episode-24/rice1.html "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"]</ref>


По време на срещата на върха край бреговете на Малта не са подписвани някакви официални споразумения, но въпреки това срещата дава възможност на двете суперсили тогава - СССР и Съединените щати, да обсъдят настъпилите събития и вероятни промени в Централа и [[Източна Европа]] възникващи след падането на [[желязната завеса]] - разделяла Европа в продължение на четири десетилетия. Някои външнополитически наблюдатели разглеждат срещата край Малта като формален край на студената война, най-малкото защото същата се превръща в повратна точка в отношенията между тогавашния свят разделен на Изток и Запад. По време на срещата Буш изразява подкрепата си за новата политика на демократични и други реформи в страните от социалистическия лагер.
{{факт|По време на срещата на върха край бреговете на Малта не са подписвани някакви официални споразумения, но въпреки това срещата дава възможност на двете суперсили тогава - СССР и Съединените щати, да обсъдят настъпилите събития и вероятни промени в Централа и [[Източна Европа]] възникващи след падането на [[желязната завеса]] - разделяла Европа в продължение на четири десетилетия. Някои външнополитически наблюдатели разглеждат срещата край Малта като формален край на студената война, най-малкото защото същата се превръща в повратна точка в отношенията между тогавашния свят разделен на Изток и Запад. По време на срещата Буш изразява подкрепата си за новата политика на демократични и други реформи в страните от социалистическия лагер.|2016|2|7}}
Михаил Горбачов заявява от борда на кораба "Максим Горки", че светът бележи края на една епоха оставяйки я в историята, както и началото на един дълъг път към траен мир без заплахи от насилие, без недоверие, без психологическа и идеологическа борба, т.е. без всичко идеологическо и символическо разделящо света, което трябва да премине в забвение. В заключение, съветският лидер уверява президента на Съединените щати, че Съветският съюз никога няма да започне война срещу Съединените щати.
{{факт|Михаил Горбачов заявява от борда на кораба "Максим Горки", че светът бележи края на една епоха оставяйки я в историята, както и началото на един дълъг път към траен мир без заплахи от насилие, без недоверие, без психологическа и идеологическа борба, т.е. без всичко идеологическо и символическо разделящо света, което трябва да премине в забвение. В заключение, съветският лидер уверява президента на Съединените щати, че Съветският съюз никога няма да започне война срещу Съединените щати.|2016|2|7}}


В отговор на заявлението и уверението на съветския лидер, Джордж У. Буш заявява, че идеята за траен световен мир е постижима посредством трайно и надеждно сътрудничество между Изтока и Запада. Именно тук в Малта, Буш и Горбачов полагат основата за едно такова бъдеще за Европа и света.
{{факт|В отговор на заявлението и уверението на съветския лидер, Джордж У. Буш заявява, че идеята за траен световен мир е постижима посредством трайно и надеждно сътрудничество между Изтока и Запада. Именно тук в Малта, Буш и Горбачов полагат основата за едно такова бъдеще за Европа и света.|2016|2|7}}


== Участниците в срещата ==
== Участниците в срещата ==

Версия от 14:02, 7 февруари 2016

Съветската и американската делегация на кораба "Максим Горки". На 1 декември 1989 г. Михаил Горбачов като първи и последен съветски лидер в историята посещава Ватикана (Quo vadis?). Погледите на двамата лидери не се срещат - Буш е втренчен в Горбачов, а съветския лидер гледа разсеяно нагоре и в ляво.

Срещата край Малта (на английски: Malta Summit) е такава на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили студената война - провела се на 2 и 3 декември 1989 г. Неофициално с нея се слага края на студената война между съюзниците, последвала края на Втората световна война.

Провежда се символично край бреговете на остров Малта и по-точно на борда на кораба Максим Горки, акостирал в залива на пристанището Марсашлок в югоизточната част на средиземноморския остров. Това е първото пристанище на острова ползвано още от античността - първо от пуните, после от римляните, а през средновековието - от османците.

От Малта до Ялта и обратно

На практика на срещата край Малта се отменят договорките от конференцията в Ялта за бъдещето на Европа.

От съветска страна домакин на срещата на борда на круизния кораб "Максим Горки" е Михаил Горбачов, а от американска гост на борда на съветския съд е новоизбрания президент на САЩ - Джордж Х. У. Буш.

Срещата между двамата лидери е втора след тази в Ню Йорк през декември 1988 г., но първа между тях като едновременни ръководители на двете свръхсили (Джордж Буш е току що избран за президент).

Предисторията на тази среща е повече от показателна за бъдещето - в началото на 1945 г. се провежда втората среща на върха от общо трите между съюзниците - т.нар. ялтенска конференция. Като първоначално място за провеждането на ялтенската конференция е планувана Малта, но поради лошото здравословно състояние на Йосиф Сталин, съветската страна отказва такова пътуване на съветския ръководител и по тази причина срещата се провежда на съветска територия - в Ялта, Крим. Предходната среща на върха между съюзниците е в Техеран - територия под съветски контрол в края на 1943 г., а последващата - в Потсдам - също територия под съветски контрол след края на войната срещу Третия Райх.

Срещата край бреговете на Малта е на неутрална територия и в международни води. От 1980 г. Малта е неутрална страна без чужди военни бази и присъствие на острова. Мястото и всичко останало свързано със срещата умишлено е подбрано като преситено с историзъм и символизъм. [1][2]

Брент Скаукрофт и други членове на администрацията на САЩ първоначално гледат на заплануваната среща край Малта песимистично, като на преждевременна. От такава среща в подобен формат, и в онзи момент, нямало големи очаквания. Независимо от тези прогнози, след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. събитията в Централна Европа набират неочаквана сила и интезитет, и президентът на Франция по това време Франсоа Митеран и министър-председателят на Обединеното кралство Маргарет Тачър заедно с други европейски лидери и водещи членове на Конгреса убеждават новоизбрания тогава президент Буш в необходимостта от такава среща със съветския лидер Михаил Горбачов с цел "урегулиране на нововъзникналото положение". [3]

По време на срещата на върха край бреговете на Малта не са подписвани някакви официални споразумения, но въпреки това срещата дава възможност на двете суперсили тогава - СССР и Съединените щати, да обсъдят настъпилите събития и вероятни промени в Централа и Източна Европа възникващи след падането на желязната завеса - разделяла Европа в продължение на четири десетилетия. Някои външнополитически наблюдатели разглеждат срещата край Малта като формален край на студената война, най-малкото защото същата се превръща в повратна точка в отношенията между тогавашния свят разделен на Изток и Запад. По време на срещата Буш изразява подкрепата си за новата политика на демократични и други реформи в страните от социалистическия лагер.[източник? (Поискан преди 2994 дни)]

Михаил Горбачов заявява от борда на кораба "Максим Горки", че светът бележи края на една епоха оставяйки я в историята, както и началото на един дълъг път към траен мир без заплахи от насилие, без недоверие, без психологическа и идеологическа борба, т.е. без всичко идеологическо и символическо разделящо света, което трябва да премине в забвение. В заключение, съветският лидер уверява президента на Съединените щати, че Съветският съюз никога няма да започне война срещу Съединените щати.[източник? (Поискан преди 2994 дни)]

В отговор на заявлението и уверението на съветския лидер, Джордж У. Буш заявява, че идеята за траен световен мир е постижима посредством трайно и надеждно сътрудничество между Изтока и Запада. Именно тук в Малта, Буш и Горбачов полагат основата за едно такова бъдеще за Европа и света.[източник? (Поискан преди 2994 дни)]

Участниците в срещата

Съветска делегация :

Американскат делегация :

  • Джеймс Бейкър, държавен секретар на САЩ;
  • Робърт Блекуил, специален помощник на президента на САЩ по въпросите за национална сигурност и старши директор за Европа и СССР в съвета за национална сигурност на САЩ;
  • Джак Матлок, посланик на САЩ в СССР;
  • Кондолиза Райс, бъдещ директор на отдел за СССР и Европа в съвета за национална сигурност на САЩ;
  • Брент Скаукрофт, съветник по националната сигурност на президента на САЩ;
  • Раймонд Сайц, заместник помощник държавен секретар на САЩ за Канада и Европа;
  • Джон Сунуну, ръководител на администрацията на Белия дом;
  • Маргарет Татвайлер, заместник помощник държавен секретар отговарящ за връзките с обществеността и официален представител на Държавния департамент на САЩ;
  • Пол Улфовиц, заместник-министър на отбраната по въпросите на външната политика;
  • Робърт Зелик, съветник в Държавния департамент на САЩ.

Източници

  1. Michael R. Beschloss and Strobe Talbott, At the Highest Levels: The Inside Story of the End of the Cold War, Little Brown (London) 1993, pp. 128-9 and 160.
  2. James Baker, The Politics of Diplomacy: Revolution, War and Peace, 1989-1992, Putnam (New York) 1995, p.169.
  3. "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"

Външни препратки

Вижте също

Литература