Любаш: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м област с малка буква
м Уточняване на границите
Ред 20: Ред 20:
'''Любаш''' (среща се и вариант ''Любата''<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.86-89.</ref>) е [[планина]] в [[България|Западна България]], във физикогеографската област [[Краище]], [[област Перник]], част от Руйско-Верилската планинска редица.
'''Любаш''' (среща се и вариант ''Любата''<ref>Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.86-89.</ref>) е [[планина]] в [[България|Западна България]], във физикогеографската област [[Краище]], [[област Перник]], част от Руйско-Верилската планинска редица.


Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в [[Брезнишка котловина|Брезнишката котловина]]. На север и североизток долината на река [[Ябланица (река)|Ябланица]] (десен приток на [[Ерма]]) я отделят съответно от планините [[Стража (планина)|Стража]] и [[Завалска планина|Завалска]], а на запад долината на река [[Светля (река)|Светля]] (десен приток на [[Струма]]) — от [[Ерулска планина]]. На юг чрез седловина висока 830 м се свързва с планината [[Черна гора (планина)|Черна гора]].
Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в [[Брезнишка котловина|Брезнишката котловина]]. На север и североизток долината на река [[Ябланица (река)|Ябланица]] (десен приток на [[Ерма]]) я отделят съответно от планините [[Стража (планина)|Стража]] и [[Завалска планина|Завалска]], а на запад долината на река [[Светля (река)|Светля]] (десен приток на [[Струма]]) — от [[Ерулска планина]]. На югоизток чрез седловина висока 830 м се свързва с планината [[Черна гора (планина)|Черна гора]].


В тези си граници от северозапад на югоизток дължината и&#768; е около 15 км, а ширината — до 7 км. Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх '''Любаш''' (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната и&#768; част. На юг от него височината и&#768; постепенно намалява и на юг завършва с къси и ниски ридове. Изградена е от юрски варовици, които на повърхността са силно окарстени. През северната и&#768; част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Преобладаващите почви са канелените и светлокафявите горски. Част от склоновете и&#768; са обрасли с петна от широколистна гора, а между горските масиви има обширни пасища.
В тези си граници от северозапад на югоизток дължината и&#768; е около 15 км, а ширината — до 7 км. Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх '''Любаш''' (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната и&#768; част. На юг от него височината и&#768; постепенно намалява и на юг завършва с къси и ниски ридове. Изградена е от юрски варовици, които на повърхността са силно окарстени. През северната и&#768; част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Преобладаващите почви са канелените и светлокафявите горски. Част от склоновете и&#768; са обрасли с петна от широколистна гора, а между горските масиви има обширни пасища.

Версия от 17:36, 8 февруари 2016

Любаш
Връх Любаш, заснет от село Лялинци
Връх Любаш, заснет от село Лялинци
42.756° с. ш. 22.754° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Перник
Част отРуйско-Верилска планинска редица
Най-висок връхЛюбаш
Надм. височина1398,8 m
Подробна карта
Подробна карта

Любаш (среща се и вариант Любата[1]) е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник, част от Руйско-Верилската планинска редица.

Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в Брезнишката котловина. На север и североизток долината на река Ябланица (десен приток на Ерма) я отделят съответно от планините Стража и Завалска, а на запад долината на река Светля (десен приток на Струма) — от Ерулска планина. На югоизток чрез седловина висока 830 м се свързва с планината Черна гора.

В тези си граници от северозапад на югоизток дължината ѝ е около 15 км, а ширината — до 7 км. Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх Любаш (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната ѝ част. На юг от него височината ѝ постепенно намалява и на юг завършва с къси и ниски ридове. Изградена е от юрски варовици, които на повърхността са силно окарстени. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Преобладаващите почви са канелените и светлокафявите горски. Част от склоновете ѝ са обрасли с петна от широколистна гора, а между горските масиви има обширни пасища.

В планината и по нейните склонове са разположени 12 села: Банище, Бегуновци, Брезнишки извор, Гигинци, Долна Секирна, Кошарево, Кривонос, Лялинци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Станьовци.

По североизточното ѝ подножие, на протежение от 2,9 км преминава участък от второкласен път № 63 от Държавната пътна мрежа ПерникБрезникТрън — ГКПП "Стрезимировци".

Вижте още

Топографска карта

Външни препратки

Източници

  1. Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.86-89.