Елена (община): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 49: Ред 49:


== Население ==
== Население ==

=== Етнически състав (2011) ===
=== Етнически състав (2011) ===
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през [[2011]] г.:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 30 юни 2015 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref>
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през [[2011]] г.:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 30 юни 2015 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref>
Ред 211: Ред 210:
|-
|-
| || || || || '''ОБЩО''' || align="right" | '''9434''' || align="right" | '''671,389''' || | 103 населени места без землища
| || || || || '''ОБЩО''' || align="right" | '''9434''' || align="right" | '''671,389''' || | 103 населени места без землища
|}

=== Заличени села ===
{|
| valign="top" |
* Тантури
* Тричковци
* Турсун Кьой
* Хърваловци
| valign="top" |
|}

=== Заличени махали ===
{|
| valign="top" |
* Стръмна
* Тиганци
* [[Усои]]
* Черешов дял
* Шимшир
* Шишковци
* Шоевци
* Шупаци
| valign="top" |
|}
|}


== Административно-териториални промени ==
== Административно-териториални промени ==
* през 1881 г. – м. Пахчеджии е изселена и заличена без административен акт;
* през 1881 г. – махалите Пахчеджии и Тричковци са изселени и заличени без административен акт;
* след 1887 г. – заличена е м. Бадалар и е присъединена като квартал на с. [[Константин (село)|Константин]] без административен акт;
* след 1887 г. – заличени са махалите Бадалар и Шимшир и са присъединени като квартали на с. [[Константин (село)|Константин]] без административен акт;
:: – заличена е м. Ливадките и е присъединена като квартал на с. [[Дрента]] без административен акт;
:: – заличена е м. Ливадките и е присъединена като квартал на с. [[Дрента]] без административен акт;
* през 1892 г. – с. Сефер кьой е изселено и заличено без административен акт;
* през 1892 г. – с. Сефер кьой е изселено и заличено без административен акт;
Ред 247: Ред 222:
:: – преименува м. Тарханджии на м. Тарханци;
:: – преименува м. Тарханджии на м. Тарханци;
:: – преименува м. Баир махле на м. Стръмна;
:: – преименува м. Баир махле на м. Стръмна;
* МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м Корийковци пори изселване;
* МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м Корийковци порадии изселване;
* МЗ № 2251/обн. 29.07.1939 г. – заличава м. Дерикотковци и я присъединява като квартал на с. [[Средни колиби]];
* МЗ № 2251/обн. 29.07.1939 г. – заличава м. Дерикотковци и я присъединява като квартал на с. [[Средни колиби]];
* МЗ № 2920/обн. 16.01.1943 г. – заличава махалите Бръчковци, Витьовци, Драгоевци, Продановци, Тарханци и Хвърльовци и ги присъединява като квартали на с. [[Илаков рът]];
* МЗ № 2920/обн. 16.01.1943 г. – заличава махалите Бръчковци, Витьовци, Драгоевци, Продановци, Тарханци и Хвърльовци и ги присъединява като квартали на с. [[Илаков рът]];
Ред 257: Ред 232:
* Указ № 92/обн. 02.03.1951 г. – заличава м. Попдимитровци и я присъединява като квартал на с. [[Разпоповци]];
* Указ № 92/обн. 02.03.1951 г. – заличава м. Попдимитровци и я присъединява като квартал на с. [[Разпоповци]];
:: – заличава м. Попбобчевци и я присъединява като квартал на м. Мирославци;
:: – заличава м. Попбобчевци и я присъединява като квартал на м. Мирославци;
:: – заличава махалите Кихайовци и Стайковци и ги присъединява като квартал на с. [[Руховци]];
:: – заличава махалите Кихайовци и Стайковци и ги присъединява като квартали на с. [[Руховци]];
* Указ № 21/обн. 27.01.1953 г. – заличава м. Саровци и я присъединява като квартал на с. [[Чакали]];
* Указ № 21/обн. 27.01.1953 г. – заличава м. Саровци и я присъединява като квартал на с. [[Чакали]];
* Указ № 356/обн.07.12.1954 г. – заличава м. Паяджи и я присъединява като квартал на с. [[Вълчовци (кметство Майско)|Вълчовци]];
* Указ № 356/обн.07.12.1954 г. – заличава м. Паяджи и я присъединява като квартал на с. [[Вълчовци (кметство Майско)|Вълчовци]];
* Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Барабони, Градевци, Гущери, Калиновци, Мартинковци, Мечкобиевци, Мъжлеци, Незир, Речници и Стръмна поради изселване;
* Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Барабони, Градевци, Гущери, Калиновци, Мартинковци, Мечкобиевци, Мъжлеци, Незир, Речници и Стръмна, с. Тантури поради изселване;
:: – заличава к. Дъбрава и ги присъединява като квартал на с. [[Колари]];
:: – заличава к. Дъбрава и ги присъединява като квартал на с. [[Колари]];
* Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Брежници поради изселване;
* Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Брежници и Шоевци поради изселване;
* Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава махалите Боевци, Горни Чукани, Долни Геновци, Долни Чукани, Казаци, Киллъжовци, [[Лапавишковци]], Майтаняци, Милковци, Младеновци, Неювци, [[Новачкини]], Пърчовци, с. [[Разпоповци]], махалите Синджирци, Тинково и [[Усои]] и ги присъединява като квартали на гр. [[Елена]];
* Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава махалите Боевци, Горни Чукани, Долни Геновци, Долни Чукани, Казаци, Киллъжовци, [[Лапавишковци]], Майтаняци, Милковци, Младеновци, Неювци, [[Новачкини]], Пърчовци, с. [[Разпоповци]], махалите Синджирци, Тинково и [[Усои]] и ги присъединява като квартали на гр. [[Елена]];
:: – заличава махалите Върлевци, Ганевци, Горни Геновци, Костадинчовци, Кринковци, Малешковци, Миланкини, Мирославци, Славовци и Стаматевци поради изселване;
:: – заличава махалите Върлевци, Ганевци, Горни Геновци, Костадинчовци, Кринковци, Малешковци, Миланкини, Мирославци, Славовци, Стаматевци, Тиганци, Черешов дял и Шупаци поради изселване;
* Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава махалите Големи рът и Садина поради изселване;
* Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава махалите Големи рът и Садина поради изселване;
* Указ № 202/02.03.1976 г. – заличава м. Конярци и я присъединява като квартла на с. [[Буйновци]];
* Указ № 202/02.03.1976 г. – заличава м. Конярци и я присъединява като квартла на с. [[Буйновци]];
:: – заличава м. Духлевци и я присъединява като квартал на с. [[Мийковци]];
:: – заличава м. Духлевци и я присъединява като квартал на с. [[Мийковци]];
* Указ № 45/20.01.1978 г. – заличава махалите Дараци и Пашовци и ги присъединява като квартал на с. [[Буйновци]];
* Указ № 45/20.01.1978 г. – заличава махалите Дараци и Пашовци и ги присъединява като квартали на с. [[Буйновци]];
:: – заличава махалите Мерилковци и Нейковци и ги присъединява като квартали на м. [[Босевци]];
:: – заличава махалите Мерилковци и Нейковци и ги присъединява като квартали на м. [[Босевци]];
:: – заличава махалите Драгановци, Липов рът и Пелишени поради изселване;
:: – заличава махалите Драгановци, Липов рът, Пелишени и Шишковци поради изселване;
* Указ № 2294/26.12.1978 г. – заличава махалите Билково, Витевци и Писараци и ги присъединява като квартали на с. [[Яковци]];
* Указ № 2294/26.12.1978 г. – заличава махалите Билково, Витевци и Писараци и ги присъединява като квартали на с. [[Яковци]];
:: – заличава махалите [[Зингиевци]], Йовковци, Караджовци, Кръстевци и Развалаци и ги присъединява като квартали на с. [[Шилковци]];
:: – заличава махалите [[Зингиевци]], Йовковци, Караджовци, Кръстевци и Развалаци и ги присъединява като квартали на с. [[Шилковци]];

Версия от 06:17, 9 февруари 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Елена.

Елена (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Велико Търново
Площ671.39 km²
Население10 212 души
Адм. центърЕлена
Брой селища124
Сайтwww.elena.bg
Управление
КметДилян Млъзев
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет17 съветници
  • ГЕРБ (10)
  • БСП (5)
  • ДПС (2)

Община Елена е съставна община в Област Велико Търново, Северна България. Административният център на общината е град Елена.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на Област Велико Търново. С площта си от 671,389 km2 заема 2-ро място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,40% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности

Релеф

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните разклонения на Елено-Твърдишка планина, която обхваща повече от половината от територията на общината. В най-южната част на общината, на границата с Община Твърдица се издига връх Чумерна (1536 m).

Цялата северна част на общината, по границата с общините Велико Търново, Златарица и Антоново е заета от южните склонове на Еленските височини, които са част от Средния Предбалкан. Тук максималната височина е връх Кулата (901 m), издигащ се северно от село Черни дял. Те са разделени на четири части от напречните проломи на реките Веселина и десните ѝ притоци Златаришка река (проломът Боаза) и Бебровска река (Каменица).

Между двете планински части, от запад на изток се редуват няколко по-големи долинни разширения, обединени под общото название Еленска котловина. На запад – долинното разширение на река Веселина, заето от големия язовир „Йовковци“. В централната част – долинните разширения на Златаришка река (в района на общинския център град Елена) и на десният ѝ приток Костелска река (в района на село Марян). По̀ на изток, в района на селата Беброво и Константин са долинните разширения на Бебровска река (Каменица, десен приток на Веселина), а най-на изток, в района на село Майско – долинното разширение на Стара река (десен приток на Янтра).

Води

Цялата територия на общината попада във водосборната област на река Янтра и по-конкретно, на нейния десен приток Стара река. Последната протича с част от горното си течение през най-източната част на общината, в землището на село Майско и по границата с Община Сливен. Останалата част от общината попада във водосборния басейна на река Веселина (ляв приток на Стара река), която заедно със своите десни притоци реките Златаришка (с десния си приток Костелска река) и Бебровска отводнява над 90% от територията на общината. Тези четири реки водят началото си от Елено-Твърдишка планина, текат на север, като образуват пет сравнително големи долинни разширения, проломяват Еленските височини (с изключение на Костелска река) и в района на град Златарица се съединяват.

Най-западното долинно разширение на река Веселина е заето от големия язовир „Йовковци“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на град Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, Дряново и други по-малки населени места. Язовирът предлага добри условия за спортен риболов. Освен този язовир, на територията на общината има изградени още осем микроязовира, използвани предимно за напояване и развъждане на риба за любителски риболов.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 9 434 100,00
Българи 6 753 71.58
Турци 1 339 14.19
Цигани 574 6.08
Други 26 0.28
Не се самоопределят 78 0.83
Не отговорили 664 7.04

Населени места

Общината има 124 населени места с общо население 9434 жители (към 2011 г.)[2].

Списък на населените места в Община Велико Търново, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аплаци - - в з-щето на с. Тодювци Константин 1022 32,435 Ахмедлии
Багалевци 6 - в з-щето на с. Тодювци Косевци - - в з-щето на с. Дрента
Бадевци 8 - в з-щето на с. Средни колиби Костел 75 56,151
Баевци 16 - в з-щето на с. Шилковци Котуци 4 - в з-щето на с. Буйновци
Баждари - - в з-щето на с. Дрента Крилювци 4 - в з-щето на с. Буйновци
Балуци 2 - в з-щето на с. Яковци Крумчевци 6 - Вейзлери, Крумчовци, в з-щето на с. Константин
Беброво 234 49,087 Лазарци 16 - в з-щето на с. Буйновци
Бейковци 2 - в з-щето на с. Тодювци Лесиче - - Тилкилери, в з-щето на с. Майско
Берковци 7 - в з-щето на с. Средни колиби Майско 783 27,456 Тузлу алан
Блъсковци 12 20,103 Марафелци 4 - в з-щето на с. Блъсковци
Богданско - - Сюлюменчовци, в з-щето на с. Беброво Мариновци - - в з-щето на с. Буйновци
Бойковци 48 17,498 Реселии Марян 106 10,266
Босевци 2 - в з-щето на с. Беброво Махалници - - в з-щето на с. Яковци
Брезово - - в з-щето на с. Палици Мийковци 31 43,401
Бръчковци 3 - в з-щето на с. Яковци Миневци 2 - в з-щето на с. Палици
Буйновци 68 56,843 Мирчовци 2 - в з-щето на с. Тодювци
Бялковци 5 - в з-щето на с. Беброво Мъртвината - - в з-щето на с. Тодювци
Валето - - в з-щето на с. Костел Недялковци 2 - в з-щето на с. Блъсковци
Велковци 10 - в з-щето на с. Буйновци Нешевци 12 - Нешовци, в з-щето на с. Буйновци
Велювци - - в з-щето на с. Блъсковци Николовци 9 - в з-щето на с. Блъсковци
Веселина 10 - Равна, в з-щето на с. Тодювци Николчовци 5 - в з-щето на с. Буйновци
Високовци - - Узуни, в з-щето на с. Мийковци Ничовци 3 - в з-щето на с. Буйновци
Вълчовци 11 - Кара кутлари, в з-щето на с. Майско Нюшковци - - в з-щето на с. Буйновци
Вълчовци 12 - в з-щето на с. Яковци Палици 158 18,464
Вързилковци 17 - в з-щето на с. Яковци Папратлива 1 - в з-щето на с. Тодювци
Габрака - - в з-щето на с. Буйновци Пейковци 1 - в з-щето на с. Дрента
Ганев дол - - в з-щето на с. Беброво Петковци 8 - в з-щето на с. Беброво
Глоговец 21 - Кьов башлари, в з-щето на с. Константин Попрусевци 11 - в з-щето на с. Беброво
Големани 11 - в з-щето на с. Блъсковци Попска 18 - в з-щето на с. Беброво
Горни край 15 - в з-щето на с. Дрента Радовци 4 - в з-щето на с. Марян
Горни Танчевци 7 - Горни Танчовци, в з-щето на с. Мийковци Райновци - - в з-щето на с. Тодювци
Горска 2 - Кючук Исуфовци, в з-щето на с. Палици Ралиновци 4 - в з-щето на с. Мийковци
Граматици 10 - в з-щето на с. Костел Раювци 15 - в з-щето на с. Средни колиби
Гърдевци 19 - в з-щето на с. Шилковци Ребревци 9 - в з-щето на с. Шилковци
Давери 5 - в з-щето на с. Палици Руховци 119 9,638
Дайновци 2 - в з-щето на с. Дебели рът Светославци 28 - Шукюрлери, в з-щето на с. Бойковци
Дебели рът - 13,879 Средни колиби 28 38,521
Добревци 3 - в з-щето на с. Дрента Стойчевци 8 - Стойчовци, в з-щето на с. Яковци
Долни Марян 9 - в з-щето на с. Марян Стояновци 12 - Хасановци, в з-щето на с. Дебели рът
Долни Танчевци - - Долни Танчовци, в з-щето на с. Буйновци Султани 1 - в з-щето на с. Тодювци
Донковци 12 - в з-щето на с. Яковци Събковци - - в з-щето на с. Костел
Драгановци - - в з-щето на с. Тодювци Титевци 5 - в з-щето на с. Блъсковци
Драганосковци 1 - в з-щето на с. Яковци Тодювци 50 52,651
Драгийци 2 - в з-щето на с. Тодювци Томбето - - Тюмбелер, в з-щето на с. Майско
Драгневци 1 - в з-щето на с. Буйновци Топузи 1 - в з-щето на с. Мийковци
Дрента 59 67,424 Трънковци 1 - в з-щето на с. Илаков рът
Дуковци 1 - в з-щето на с. Тодювци Тумбевци 16 - в з-щето на с. Палици
Дърлевци 2 - в з-щето на с. Блъсковци Тънки рът 2 - в з-щето на с. Дебели рът
Елена 5604 62,420 Търкашени 2 - в з-щето на с. Блъсковци
Зеленик 3 - Трашлии, в з-щето на с. Костел Угорялковци 19 - в з-щето на с. Илаков рът
Иванивановци - - в з-щето на с. Беброво Харваловци 3 - Фарваловци, в з-щето на с. Средни колиби
Игнатовци 9 - в з-щето на с. Мийковци Христовци 6 - в з-щето на с. Руховци
Илаков рът 134 17,175 Хъневци 1 - в з-щето на с. Илаков рът
Илиювци 2 - в з-щето на с. Средни колиби Цвеклювци - - в з-щето на с. Тодювци
Каменари 231 19,117 Юруклери, Юруците Чавдарци - - Черешов дял, в з-щето на с. Беброво
Кантари 1 - в з-щето на с. Тодювци Чакали 89 4,160
Караиванци - - в з-щето на с. Дрента Червенковци 7 - в з-щето на с. Блъсковци
Карандили - - в з-щето на с. Тодювци Черни дял 12 - в з-щето на с. Беброво
Киревци - - в з-щето на с. Тодювци Шиливери - - в з-щето на с. Тодювци
Кожлювци 3 - в з-щето на с. Буйновци Шилковци 4 24,937
Козя река 20 - Коз дере, в з-щето на с. Константин Шубеци 1 - в з-щето на с. Буйновци
Колари 6 - Арабаджии, в з-щето на с. Костел Яковци 36 29,763
ОБЩО 9434 671,389 103 населени места без землища

Административно-териториални промени

  • през 1881 г. – махалите Пахчеджии и Тричковци са изселени и заличени без административен акт;
  • след 1887 г. – заличени са махалите Бадалар и Шимшир и са присъединени като квартали на с. Константин без административен акт;
– заличена е м. Ливадките и е присъединена като квартал на с. Дрента без административен акт;
  • през 1892 г. – с. Сефер кьой е изселено и заличено без административен акт;
  • през 1896 г. – м. Деведжии е изселена и заличена без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Атларци на м. Конярци;
– преименува м. Синджирлии на м. Синджирци;
– преименува м. Тарханджии на м. Тарханци;
– преименува м. Баир махле на м. Стръмна;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м Корийковци порадии изселване;
  • МЗ № 2251/обн. 29.07.1939 г. – заличава м. Дерикотковци и я присъединява като квартал на с. Средни колиби;
  • МЗ № 2920/обн. 16.01.1943 г. – заличава махалите Бръчковци, Витьовци, Драгоевци, Продановци, Тарханци и Хвърльовци и ги присъединява като квартали на с. Илаков рът;
  • през 1946 г. – м. Войчовци е изселена и е заличена без административен акт;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува м. Горни Болерци на м. Билково;
– преименува м. Недешковци на м. Младеновци;
– преименува м. Долни Болерци (Болерци) на м. Тинково;
– преименува м. Шейтани на м. Усои;
  • Указ № 92/обн. 02.03.1951 г. – заличава м. Попдимитровци и я присъединява като квартал на с. Разпоповци;
– заличава м. Попбобчевци и я присъединява като квартал на м. Мирославци;
– заличава махалите Кихайовци и Стайковци и ги присъединява като квартали на с. Руховци;
  • Указ № 21/обн. 27.01.1953 г. – заличава м. Саровци и я присъединява като квартал на с. Чакали;
  • Указ № 356/обн.07.12.1954 г. – заличава м. Паяджи и я присъединява като квартал на с. Вълчовци;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Барабони, Градевци, Гущери, Калиновци, Мартинковци, Мечкобиевци, Мъжлеци, Незир, Речници и Стръмна, с. Тантури поради изселване;
– заличава к. Дъбрава и ги присъединява като квартал на с. Колари;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Брежници и Шоевци поради изселване;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава махалите Боевци, Горни Чукани, Долни Геновци, Долни Чукани, Казаци, Киллъжовци, Лапавишковци, Майтаняци, Милковци, Младеновци, Неювци, Новачкини, Пърчовци, с. Разпоповци, махалите Синджирци, Тинково и Усои и ги присъединява като квартали на гр. Елена;
– заличава махалите Върлевци, Ганевци, Горни Геновци, Костадинчовци, Кринковци, Малешковци, Миланкини, Мирославци, Славовци, Стаматевци, Тиганци, Черешов дял и Шупаци поради изселване;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава махалите Големи рът и Садина поради изселване;
  • Указ № 202/02.03.1976 г. – заличава м. Конярци и я присъединява като квартла на с. Буйновци;
– заличава м. Духлевци и я присъединява като квартал на с. Мийковци;
  • Указ № 45/20.01.1978 г. – заличава махалите Дараци и Пашовци и ги присъединява като квартали на с. Буйновци;
– заличава махалите Мерилковци и Нейковци и ги присъединява като квартали на м. Босевци;
– заличава махалите Драгановци, Липов рът, Пелишени и Шишковци поради изселване;
  • Указ № 2294/26.12.1978 г. – заличава махалите Билково, Витевци и Писараци и ги присъединява като квартали на с. Яковци;
– заличава махалите Зингиевци, Йовковци, Караджовци, Кръстевци и Развалаци и ги присъединява като квартали на с. Шилковци;

Транспорт

В северната част на общината, по долината на Златаришка река преминава 7,3 km от трасето на жп линията Горна ОряховицаЕлена[3]. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.[4]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,7 km:

Топографска карта

Литература

За попълването на информацията на селата в община Елена е използвана „Книга за Еленския край“ на Христо Станев, 2005.

Външни препратки

Източници

  1. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. http://www.lyaskovets.net/tm_articles/d1_tm3_articles_03_railroad.html
  4. Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии