Свищов (община): Разлика между версии
Ред 38: | Ред 38: | ||
== Население == |
== Население == |
||
=== Населени места === |
=== Населени места === |
||
Общината има 16 населени места с общо население от |
Общината има 16 населени места с общо население от 42 734 души към 1 февруари 2011 г.<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ]</ref> |
||
{| |
{| |
||
| valign="top" | |
| valign="top" | |
Версия от 06:28, 10 февруари 2016
Свищов (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Велико Търново |
Площ | 625.32 km² |
Население | 43 768 души |
Адм. център | Свищов |
Брой селища | 16 |
Сайт | www.svishtov.bg |
Управление | |
Кмет | Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
Общ. съвет | 29 съветници
|
Община Свищов се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в най-северната част на област Велико Търново. С площта си от 625,321 km2 заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,41% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Ценово от област Русе;
- на югоизток – община Полски Тръмбеш;
- на юг – община Павликени;
- на запад – община Левски от област Плевен;
- на северозапад – община Белене от област Плевен;
- на север – Румъния.
Релеф, води
Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простират две низини: на запад от град Свищов – източната част на обширната Свищовско-Беленска низина, а на изток от града – по-малката Вардимска низина (25,7 km2). Тук, на брега на река Дунав при 538-мия километър е и най-ниската точка на общината – 17 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите източни части на Средната Дунавска равнина. В западната част на общината от юг на север се простира северната част на т.н. Сухиндолско-Свищовски базалтови могили. В района на селата Сломер и Червена над околния терен се издигат могилите Червенска (217 m), Славова (213 m), Двете могили (228 m) и Трите могили (243 m), а в района на село Драгомирово – могилите Драгомировска (243 m) и Пчелинова (246 m), най-високата точка на общината, разположена северно от селото.
В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 538 до 560 km (броени от устието на реката). Другите две по-големи реки в общината са река Барата, протичаща с цялото си течение през западната ѝ част и вливаща се в река Дунав при град Свищов, при 555 km. В югоизточната част на общината, покрай селата Горна Студена, Александрово, Алеково, Хаджидимитрово и Совата преминава средното течение на река Студена (ляв приток на Янтра).
В село Овча могила има минерален извор с температура 45 °С и е с повишено съдържание на хлорни, сулфатни, натриеви, калциеви и флуорни съединения. В изградените балнеолечебни заведения се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и др.
Население
Населени места
Общината има 16 населени места с общо население от 42 734 души към 1 февруари 2011 г.[1]
|
|
Население (2005 – 2014)
- 43 703 души (21.07.2005)
- 50 831 души (15.12.2008)
- 43 768 души (15.11.2014)
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 42 734 | 100,00 |
Българи | 34 855 | 81,56 |
Турци | 2 233 | 5,23 |
Цигани | 238 | 0,56 |
Други | 125 | 0,29 |
Не се самоопределят | 145 | 0,34 |
Не отговорили | 5 138 | 12,02 |
Транспорт
През западната част на общината, от юг на север преминава участък от 31,4 km от трасето на жп линията Левски – Ореш – Свищов.
През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 126,7 km:
- участък от 13,4 km от Републикански път I-3 (от km 23,8 до km 37,2);
- участък от 32,1 km от Републикански път II-52 (от km 43,2 до km 75,3);
- последният участък от 3,6 km от Републикански път II-54 (от km 27,0 до km 30,6);
- последният участък от 27,7 km от Републикански път III-302 (от km 2,5 до km 30,2);
- последният участък от 27,7 km от Републикански път III-405 (от km 45,6 до km 78,8);
- последният участък от 13,2 km от Републикански път III-407 (от km 87,1 до km 100,3);
- последният участък от 3,5 km от Републикански път III-504 (от km 42,0 до km 45,5).
Топографска карта
Източници
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
Външни препратки
|
|