Водни гъби: Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м обработка; форматиране: 3x тире, 2x кавички, 9 интервала, А|АБ, точка (ползвайки Advisor); вътр. препратки |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|форматиране}} |
|||
{{Taxobox |
{{Taxobox |
||
| image_caption = ''[[Clathrina clathrus]]''-вид водна гъба |
| image_caption = ''[[Clathrina clathrus]]''-вид водна гъба |
||
Ред 14: | Ред 13: | ||
*[[Варовикови водни гъби|Calcarea]] |
*[[Варовикови водни гъби|Calcarea]] |
||
*[[Силициеви|Hexactinellida]] |
*[[Силициеви|Hexactinellida]] |
||
*[[Demospongiae]] |
*[[Demospongiae]] – Рогови, Обикновени гъби |
||
}} |
}} |
||
[[Картинка:Elephant-ear-sponge.jpg|дясно|мини|[[Оранжево слонско ухо]] (''Agelas clathrodes'')]] |
[[Картинка:Elephant-ear-sponge.jpg|дясно|мини|[[Оранжево слонско ухо]] (''Agelas clathrodes'')]] |
||
'''Водните гъби''' (''Porifera'') са тип [[животни]], които обитават предимно дъното на топлите и солени [[морета]] и са едни от най-просто устроените [[Многоклетъчно|многоклетъчни]]. |
|||
⚫ | |||
== Морфология == |
|||
⚫ | Повечето гъби имат вътрешен скелет,служещ за опора на тялото. Скелетните елементи са разположени основно в мезоглеята, но често излизат на повърхността на тялото. По своя състав скелетът може да е изграден от неорганични вещества – варовикови или кремъчни |
||
⚫ | Тялото им обикновено има форма на ваза и е изградено от два пласта [[клетки]] – [[ектодерма]] и [[ендодерма]]. Ектодермата е външния дермален пласт, който е изграден от плоски [[Епителна тъкан|епителни]] клетки, наречени ''панакоцити''. Сред тях се разполагат по-едри клетки – ''пороцити'', имащи вътреклетъчен канал, който се отваря на повърхността с пора. Ендодермата е вътрешния пласт, който е изграден от камшичести клетки – ''хоаноцити''. Между двата клетъчни слоя се намира безструктнорно вещество – [[мезоглея]]. Сред мезоглеята се намират различно диференцирани клетки, с общо име – мезенхимни клетки. Те са ''амебоцити'' – [[Фагоцитоза|фагоцитират]], ''миоцити'' (вретенообразни клетки с миофибрили, склеробласти и спонгиобласти) участващи във формирането на [[Скелет|скелета]], звездовидни клетки ''коленцити'' ([[Съединителна тъкан|съединително-тъканни]] опорни елементи). |
||
⚫ | Повечето гъби имат вътрешен скелет, служещ за опора на тялото. Скелетните елементи са разположени основно в мезоглеята, но често излизат на повърхността на тялото. По своя състав скелетът може да е изграден от неорганични вещества – варовикови или кремъчни и от органично вещество – спонгин. Обикновено гъбите имат смесен тип скелет, при който неорганичните елементи са споени със спонгин. Неорганичния минерален скелет се състои от множество иглици – спикули, с разнообразна форма. |
||
Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда,чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон. Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума. Порите пронизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити. При гъбите от втория тип строеж – сикон, мезоглеята е удебелена, а каналите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити. При третия тип на строеж – леукон, мезоглеята е още по-дебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити. |
|||
Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда, чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон: |
|||
⚫ | |||
* Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума. Порите пронизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити. |
|||
* При гъбите от тип сикон, мезоглеята е удебелена, а каналите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити. |
|||
* При гъбите от тип леукон, мезоглеята е още по-дебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити. |
|||
== Хранене == |
|||
Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден ток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, [[бактерии]] и [[водорасли]]. Те се улавят от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите. |
|||
== Размножаване == |
|||
Размножаването при водните гъби е [[Безполово размножаване|безполово]] и [[Полово размножаване|полово]] с [[метаморфоза]]. Едни са [[Хермафродитизъм|хермафродитни]], а други – разделнополови. |
|||
=== Безполово размножаване === |
|||
⚫ | Безполовото размножаване се извършва чрез външно и вътрешно [[пъпкуване]]. При външното пъпкуване, външно оформилата се подутина нараства и формира нов индивид. Той се откъсва и дава началото на ново поколение. При колониалните форми, дъщерните индивиди не се отделят и така се увеличава обема на колонията. Вътрешното пъпкуване се извършва чрез т. нар. ''гемули'' и ''сорити''. Вътрешното пъпкуване се осъществява от амебоцитите, които след натрупване на голямо количество храна се натрупват в мезоглеята и образуват сферични телца. След смъртта на гъбата гемулите се освобождават. От микропила (отвора на гемулата) излизат амебоцитите и дават началото на новата гъба. Соритите (образувани от морските гъби), за разлика от гемулите, началото на новия индивид се дава от една амебоцитна клетка, която дава началото на пасивно-плаваща [[ларва]]. След нарастването и тя се прикрепя. |
||
=== Полово размножаване === |
|||
Половото размножаване се извършва чрез сливане на полови клетки образувани от археоцитите в мезоглеята. [[Сперматозоид]]ите имат флагелуми и с помощта на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях [[яйца]]. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадии ларвите я напускат. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* |
* „Зоология на безгръбначните животни“, издателство Гера Арт |
||
* |
* „Зоология на безгръбначните животни“ Практикум – част 1, част 2. издателство Гера арт |
||
[[Категория:Водни гъби| ]] |
[[Категория:Водни гъби| ]] |
Версия от 14:03, 14 февруари 2016
Водни гъби | ||||
Clathrina clathrus-вид водна гъба | ||||
Класификация | ||||
| ||||
Научно наименование | ||||
Grant, 1836 | ||||
Водни гъби в Общомедия | ||||
[ редактиране ] |
Водните гъби (Porifera) са тип животни, които обитават предимно дъното на топлите и солени морета и са едни от най-просто устроените многоклетъчни.
Морфология
Тялото им обикновено има форма на ваза и е изградено от два пласта клетки – ектодерма и ендодерма. Ектодермата е външния дермален пласт, който е изграден от плоски епителни клетки, наречени панакоцити. Сред тях се разполагат по-едри клетки – пороцити, имащи вътреклетъчен канал, който се отваря на повърхността с пора. Ендодермата е вътрешния пласт, който е изграден от камшичести клетки – хоаноцити. Между двата клетъчни слоя се намира безструктнорно вещество – мезоглея. Сред мезоглеята се намират различно диференцирани клетки, с общо име – мезенхимни клетки. Те са амебоцити – фагоцитират, миоцити (вретенообразни клетки с миофибрили, склеробласти и спонгиобласти) участващи във формирането на скелета, звездовидни клетки коленцити (съединително-тъканни опорни елементи).
Повечето гъби имат вътрешен скелет, служещ за опора на тялото. Скелетните елементи са разположени основно в мезоглеята, но често излизат на повърхността на тялото. По своя състав скелетът може да е изграден от неорганични вещества – варовикови или кремъчни и от органично вещество – спонгин. Обикновено гъбите имат смесен тип скелет, при който неорганичните елементи са споени със спонгин. Неорганичния минерален скелет се състои от множество иглици – спикули, с разнообразна форма.
Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда, чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон:
- Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума. Порите пронизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити.
- При гъбите от тип сикон, мезоглеята е удебелена, а каналите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити.
- При гъбите от тип леукон, мезоглеята е още по-дебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити.
Хранене
Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден ток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, бактерии и водорасли. Те се улавят от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите.
Размножаване
Размножаването при водните гъби е безполово и полово с метаморфоза. Едни са хермафродитни, а други – разделнополови.
Безполово размножаване
Безполовото размножаване се извършва чрез външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване, външно оформилата се подутина нараства и формира нов индивид. Той се откъсва и дава началото на ново поколение. При колониалните форми, дъщерните индивиди не се отделят и така се увеличава обема на колонията. Вътрешното пъпкуване се извършва чрез т. нар. гемули и сорити. Вътрешното пъпкуване се осъществява от амебоцитите, които след натрупване на голямо количество храна се натрупват в мезоглеята и образуват сферични телца. След смъртта на гъбата гемулите се освобождават. От микропила (отвора на гемулата) излизат амебоцитите и дават началото на новата гъба. Соритите (образувани от морските гъби), за разлика от гемулите, началото на новия индивид се дава от една амебоцитна клетка, която дава началото на пасивно-плаваща ларва. След нарастването и тя се прикрепя.
Полово размножаване
Половото размножаване се извършва чрез сливане на полови клетки образувани от археоцитите в мезоглеята. Сперматозоидите имат флагелуми и с помощта на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях яйца. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадии ларвите я напускат.
Източници
- „Зоология на безгръбначните животни“, издателство Гера Арт
- „Зоология на безгръбначните животни“ Практикум – част 1, част 2. издателство Гера арт