Наркотично вещество: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м малки
м оправяне на източник под линия
Ред 6: Ред 6:
В българския политически и юридически контекст терминът ''наркотик'' обхваща широк кръг от най-различни субстанции, които са или напълно инкриминализирани или строго регулирани. Такива са редица [[Растителност|растителни вещества]] и техни производни като [[тютюн]], [[алкохол]], [[канабис]], [[кокаин]], [[опиум]] и негови деривати, между които [[пантопон]], [[морфин]], [[хероин]], [[кодеин]], а също и други препарати, употребявани в [[медицина]]та, като сънотворните средства ([[веронал]], [[луминал]], [[барбамил]] и други производни на [[Барбитурат|барбитуровата киселина]]).
В българския политически и юридически контекст терминът ''наркотик'' обхваща широк кръг от най-различни субстанции, които са или напълно инкриминализирани или строго регулирани. Такива са редица [[Растителност|растителни вещества]] и техни производни като [[тютюн]], [[алкохол]], [[канабис]], [[кокаин]], [[опиум]] и негови деривати, между които [[пантопон]], [[морфин]], [[хероин]], [[кодеин]], а също и други препарати, употребявани в [[медицина]]та, като сънотворните средства ([[веронал]], [[луминал]], [[барбамил]] и други производни на [[Барбитурат|барбитуровата киселина]]).


Противно на тази законова практика и на популярните митове обаче, много от тези съставки технически не са наркотици. Така например канабис, [[ЛСД]] и други психеделични дроги химически не принадлежат към групата на наркотиците и техните ефекти са различни[http://en.wikipedia.org/wiki/Narcotic#cite_ref-3]. Също така, всички [[Стероид|стероиди]] не спадат към наркотичните вещества.<ref>{{cite book |last=Inciardi |first=James A. |title=The War on Drugs II|year=1992|publisher=Mayfield Publishing Company |location=[[Mountain View, California]]|isbn=1559340169 |pages= 22}}</ref>
Противно на тази законова практика и на популярните митове обаче, много от тези съставки технически не са наркотици. Така например канабис, [[ЛСД]] и други психеделични дроги химически не принадлежат към групата на наркотиците и техните ефекти са различни<ref name=":0">[[:en:Narcotic#cite_ref-3|http://en.wikipedia.org/wiki/Narcotic#cite_ref-3]]</ref>. Също така, всички [[Стероид|стероиди]] не спадат към наркотичните вещества.<ref>{{cite book |last=Inciardi |first=James A. |title=The War on Drugs II|year=1992|publisher=Mayfield Publishing Company |location=[[Mountain View, California]]|isbn=1559340169 |pages= 22}}</ref>


Заради политиката на преследване и „война срещу наркотиците“ и създадения от редица официални лица негативен образ на термина „наркотик“, медици започват да използват по-прецизното определение „[[опиоид]]ен [[аналгетик]]“, за наркотичните вещества, които имат свойства, подобни на морфин [http://en.wikipedia.org/wiki/Narcotic#cite_ref-3].
Заради политиката на преследване и „война срещу наркотиците“ и създадения от редица официални лица негативен образ на термина „наркотик“, медици започват да използват по-прецизното определение „[[опиоид]]ен [[аналгетик]]“, за наркотичните вещества, които имат свойства, подобни на морфин.<ref name=":0" />


През [[2004]] г. тогавашното правителство на [[България]] (съставено от коалиция между [[НДСВ]] и [[ДПС]]) отменя правото на „лична доза“ на потребителите на незаконни наркотици и оттогава притежаването на всяко количество наркотик се наказва с пълната сила на закона.
През [[2004]] г. тогавашното правителство на [[България]] (съставено от коалиция между [[НДСВ]] и [[ДПС]]) отменя правото на „лична доза“ на потребителите на незаконни наркотици и оттогава притежаването на всяко количество наркотик се наказва с пълната сила на закона.

Версия от 21:25, 15 февруари 2016

Хероин на фирмата Bayer – 19 век

Наркотични вещества (наркотици) са група фармакологични вещества, които действат предимно върху централната нервна система и при внасяне в организма предизвикват ступор, който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Терминът наркотик се смята, че идва от гръцкия лекар Гален и се отнася към вещества, които притъпяват сетивата и усещанията и/или произвеждат състояние на вцепененост, скованост или лека парализа. Гален отбелязва корена от мандрагора и опиума като основни представители на наркотичните вещества[1].

В българския политически и юридически контекст терминът наркотик обхваща широк кръг от най-различни субстанции, които са или напълно инкриминализирани или строго регулирани. Такива са редица растителни вещества и техни производни като тютюн, алкохол, канабис, кокаин, опиум и негови деривати, между които пантопон, морфин, хероин, кодеин, а също и други препарати, употребявани в медицината, като сънотворните средства (веронал, луминал, барбамил и други производни на барбитуровата киселина).

Противно на тази законова практика и на популярните митове обаче, много от тези съставки технически не са наркотици. Така например канабис, ЛСД и други психеделични дроги химически не принадлежат към групата на наркотиците и техните ефекти са различни[2]. Също така, всички стероиди не спадат към наркотичните вещества.[3]

Заради политиката на преследване и „война срещу наркотиците“ и създадения от редица официални лица негативен образ на термина „наркотик“, медици започват да използват по-прецизното определение „опиоиден аналгетик“, за наркотичните вещества, които имат свойства, подобни на морфин.[2]

През 2004 г. тогавашното правителство на България (съставено от коалиция между НДСВ и ДПС) отменя правото на „лична доза“ на потребителите на незаконни наркотици и оттогава притежаването на всяко количество наркотик се наказва с пълната сила на закона.

Статистика

През 2012 г. в България умират 24 души от свръхдоза наркотици, което е 4,8 души на милион население. Средното за Европейския съюз, Норвегия и Турция е 17,1. Почти 25% от населението на Европейския съюз, Норвегия и Турция е ползвало наркотици някога през живота си, като най-често използваният нелегален наркотик е кокаинът, а в България – екстази.[4]

На територията на Европейския съюз, Норвегия и Турция през 2012 г. са заловени:[4]

  • 4 977 kg хероин, от които 285 kg в България;
  • 71 540 kg кокаин, от които 115 kg в България.

Ефекти

Ефектите на наркотичните вещества зависят от дозата, начина, по който влизат в човешкото тяло, а също и очакванията на консумиращия ги. Отделно от тяхната клинична употреба за лечение на болка, кашлица или остра диария, наркотичните вещества имат свойството да произвеждат състояния на блаженство и еуфория, а също да редуцират агресия и тревожност. Последното води до широката им употреба като развлекателни дроги и свойството да произвежда зависимост у някои от ползващите ги.

Рискове

Вследствие на немарлива, невнимателна или прекомерна употреба на наркотични вещества може да се увеличи рискът от инфекции и болести, или да се стигне до предозиране и смърт.

Вижте още

Източници

  1. J. Richard Stracke. The Laud Herbal Glossary // Посетен на 2007-06-10.)
  2. а б http://en.wikipedia.org/wiki/Narcotic#cite_ref-3
  3. Inciardi, James A. The War on Drugs II. Mountain View, California, Mayfield Publishing Company, 1992. ISBN 1559340169. с. 22.
  4. а б България е сравнително назад сред страните в ЕС по употреба на наркотици // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 27 май 2014. Посетен на 28 май 2014.

Външни препратки

  • Дрогите – Министерство на здравеопазването – Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България 2001 – 2005
  • Наркотици е-обучение – Подробна информация за видовете наркотици, рискове, превенция и др. под формата на уроци.
  • Списък с детайлно описание на повечето наркотични вещества (на английски) [1]
  • Сайт на мадридския професор Антонио Ескоотадо на много езици, вкл. руски и английски – [2] / негова книга на български [3]
  • Един от най-пълните сайтове, посветени на връзката между хората и дрогите – http://www.erowid.org/
  • Разпоредби за наркотиците, както те биват дефинирани в законите на Република България [4]