Българска носия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Махам бивш линк към търговски сайт
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Българи}}
[[Картинка:Myzhka nosiya ot Gabra.jpg|thumb|200px|Чернодрешна носия на младо момче от село [[Габра]], [[Софийска област]]]]
[[Картинка:Myzhka nosiya ot Gabra.jpg|thumb|200px|Чернодрешна носия на младо момче от село [[Габра]], [[Софийска област]]]]


{{Българи}}
'''Българската традиционна носия''' е общо название, с което се нарича народното облекло на [[Българи|българина]] от [[Българско Възраждане|Възраждането]] до към средата на [[20 век]]. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно [[славяни|славянски]], но се откриват и следи от облеклото на [[траки]] и [[прабългари]], също така и от облеклото на народите, с които [[българи]]те са били в контакт — [[турци]], [[гърци]], [[албанци]], [[власи]]. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през [[1878]] г. настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.


'''Българска традиционна носия''' нарича народното облекло на [[Българи|българина]] от [[Българско Възраждане|Възраждането]] до към средата на [[20 век]], включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно [[славяни|славянски]], но се откриват и следи от облеклото на [[траки]] и [[прабългари]], също така и от облеклото на народите, с които [[българи]]те са били в контакт — [[турци]], [[гърци]], [[албанци]] и [[власи]]. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през [[1878]] настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.
== Мъжка носия ==


== Мъжка носия ==
== Галерия ==
== Галерия ==
<center> <gallery>
<center> <gallery>

Версия от 16:11, 18 февруари 2016

Чернодрешна носия на младо момче от село Габра, Софийска област

Българска традиционна носия нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век, включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт — турци, гърци, албанци и власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

Мъжка носия

Галерия

Външни препратки

Вижте още